Решение № 13684 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2009 г.

ВАСII отделение16.11.2009 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 6/13.03.2009 г., по адм. д. № 2581/2007 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13684 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Стефан Григоров и Божана Димитрова от гр. София срещу решение № 6/13.03.2009 г., по адм. д. № 2581/2007 г. на Административен съд - София град. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу мълчалив отказ на район "Люлин" при Столична община по молба вх. № АГ-94-578/14.05.2007 г. за поправка на кадастъра от 2003 г. с отстраняване на фактически грешки в площта и конфигурацията на имот пл. № 10125 и поправка в имотния регистър. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбоподателите не установяват права на собственост, респ. ограничени вещни права върху имота, поради което не са активно легитимирани лица за иницииране на производство по реда на чл. 53 ЗКИР и мълчаливия отказ се явява законосъобразен. Решението е правилно и обосновано. Производството пред административния орган е образувано по молба вх. № АГ-94-578/14.05.2007 г., депозирана по реда и до органа по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР за изменение на кадастрална карта и регистри, което сочи на приложимост на уредената в чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и в наредбата, издадена по чл. 31 ЗКИР процедура. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР визира кръга на лицата, разполагащи с активна легитимация за сезиране на административния орган с искане за поправка на непълноти и грешки в кадастъра - "Непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.". Съгласно дефиницията на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР "заинтересувани лица са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти. В производството пред първата съдебна инстанция не са представени доказателства, сочещи на право на собственост у жалбоподателите върху имот пл. № 10125, съставляващ бивш пл. № 164 по кадастралния план от 1958 г., а данните по разписния лист, приложен по административната преписка сочат на собственост от трети лица. Предвид това и обстоятелството, че съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР записването по регистъра има доказателствена сила, изводът на съда за законосъобразност на оспорения отказ се явява обоснован и законосъобразен. Освен изложеното, следва да се визира и установеното от приетата по делото без оспорване от страните съдебно - техническа експертиза, а именно: последния кадастрален план е от 1978 г., в който имот с л. № 164 по кад. план от 1956г фиутурира частично под пл. № 401 и е записан на именно на Божил Величков, като с последващ ЗРП, одобрен със заповед № РЗ-50-09.164/16.04.1984 г. за него е отреден УПИ ХХ-401,с оставаща извън регулация част от имота. Същевременно по преписката са налични данни и за влязъл в сила помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, ведно с регистър на бившите имоти и на съществуващи такива /бр. 1 от 30.01.2001 г. на ДВ/ С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при правилно прилагане на материалния закон и при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд второ отделение

Цитирани разпоредби

1