Решение № 11523 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2013 г.

Решение № 11523 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Весто" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Ген. Колев" № 104, ст. 5, ап. 32, представлявано от изпълнителния директор Антонио Мануел Оливейра Соарес де Кастро, чрез адв. М. Добрев, против Решение № 5338 от 1.08.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 14600 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 101004844/22.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 539 от 28.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за периода м. 12.2008 г. общо в размер на 24 643,46 лв. по фактура № 1/1.12.2008 г. и фактура № 2/15.12.2008 г., издадени от "Ез Проджект" ЕАД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на услугите по двете процесни фактури. Съдът не съобразил, че договорът от 5.09.2008 г. между Евива Енерхиас Реноваблес ООД, със седалище в Испания, от една страна и Веселин Георгиев Георгиев, от друга, за разработване на ветроенергиен проект, има смисъл само на предварително споразумение, защото към посочения момент испанското дружество още не е било изкупило акционерния капитал на дружеството-касатор, а посоченото физическо лице още не било регистрирало дружеството - доставчик "Ез Проджект" ЕАД. На 1.12.2008 г. Мартифер Реноваблес БТВЕ ООД /с предишно наименование Евива Енерхиас Реноваблес ООД/ прехвърлило всички свои права и полза от посочения договор на дружеството-касатор, а физическото лице като изпълнител прехвърлило на дружеството-доставчик правата и задълженията си по същия договор, поради което именно на тази дата влязъл в сила договорът за разработване на ветроенергиен проект между страните по фактурите и именно на тази дата била издадена първата от тях - за фаза "А" от проекта. След представяне на цялата документация по фаза "Б" на проекта - на 15.12.2008 г. била издадена и втората фактура. Поддържа се, че жалбоподателят е представил всички необходими документи за реалното изпълнение на фактурираните услуги, поради което правото на данъчен кредит било отказано неправомерно. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което бъде отменен РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"София при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Делото е било за втори път пред АССГ след отменително решение № 16111 от 17.12.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 4898/2012 г., с което е отменено Решение № 644/13.02.2012 г., постановено по адм. дело № 4296/11 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, девети състав, с което по жалба на ревизираното дружество РА е обявен за нищожен. За да отхвърли жалбата на касатора при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при това процесуалните правила не са били нарушени съществено и органите по приходите законосъобразно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, защото не било доказано реалното изпълнение на фактурираните услуги. Пред първата инстанция не е имало спор по следните факти: Основната дейност на ревизираното дружеството е свързана с извършване на проектиране и изграждане на обекти, произвеждащи електроенергия от възобновяеми източници, като през ревизирания период дейността е била насочена към развитието на ветроенергиен проект "Дебрене" в област с административен център Добрич. В хода на ревизионното производство е представен договор за разработване на ветроенергиен проект от 5.09.2008 г., сключен между Евива Енерхиас Реноваблес ООД, със седалище в Испания (купувач) и Веселин Георгиев Георгиев (изпълнител). Към договора е бил сключен анекс № 1/1.12.2008 г., съгласно който Мартифер Реноваблес БТВЕ ООД /с предишно наименование Евива Енерхиас Реноваблес ООД/ - купувач и Веселин Георгиев Георгиев, изпълнител, се споразумяват относно прехвърляне на права на купувача и относно прехвърляне на права на изпълнителя, а именно споразумяват се, че за целите на бъдещото развитие на проекта "Дебрене" купувачът Мартифер Реноваблес БТВЕ ООД /с предишно наименование Евива Енерхиас Реноваблес ООД/ прехвърля всичките си права и ползи, произтичащи от договора за разработване на ветроенергиен проект на изцяло собственото си дъщерно дружество "Весто" ЕАД, като "Весто" ЕАД, от своя страна приема прехвърлянето на задълженията, отговорностите и правата на купувача съгласно договора. От друга страна, отново за целите на бъдещото развитие на проекта "Дебрене" изпълнителят Веселин Георгиев Георгиев прехвърля всичките си права и ползи, произтичащи от договора за разработване на ветроенергиен проект на търговското дружество "ЕЗ Проджект" ЕАД, представлявано от Веселин Георгиев Георгиев, което дружество от своя страна приема прехвърлянето на задълженията, отговорностите и правата на изпълнителя съгласно договора. "ЕЗ Проджект" ЕАД е издало на РЛ процесната фактура № 1/1.12.2008 г. с предмет на доставката "услуги по договор за развитие на ветроенергиен проект "Дебрене" (5% от стойността на договора - фаза "А") за следните 5 парцела: 036045 - 4200 евро, 041017 - 4200 евро, 018023 - 4200 евро, 024038 - 4200 евро и 036049 - 4200 евро или общата стойност на фактурата е 41 072,43 лв. с начислен ДДС 8 214,49 лв., както и процесната фактура № 2/15.12.2008 г. с предмет на доставката услуги по договор за развитие на ветроенергиен проект "Дебрене" (10% от стойността на договора - фаза "Б") за следните парцели: 036045 - 8400 евро, 041017 - 8400 евро, 018023 - 8400 евро, 024038 - 8400 евро, 036049 - 8400 евро или с обща стойност 82 144, 86 лв. и начислен ДДС 16 428, 97 лв. Към датата на издаване на посочените 2 фактури "Весто" ЕАД вече е собственик на само един от посочените парцели, а 4 от тях са продадени (парцел 041017 е продаден на "ДВИ 1" ЕООД на 25.03.2008 г., парцел № 018023 е продаден на "ДВИ 1" ЕООД на 4.04.2008 г., парцел № 024038 и парцел № 036049 са продадени на "ДВИ 2" ЕООД на 22.05.2008 г.). Установено е, че има сключен договор за развитие на ветроенергиен проект в с. Дебрене, област с административен център Добрич от 1.12.2008 г. между "ДВИ 1" ЕООД (като възложител) и "Весто" ЕАД (като изпълнител), а предмет на договора са дейности по развитие на ветроенергиен проект. Не са представени доказателства, от които да се установява наличието на плащане по договора, а съгласно същия договор "ДВИ 1" ЕООД ще заплати уговорената цена при получаване на разрешително за строеж, каквото не се установява да е получено. В хода на ревизионното производство са представени писмени обяснения от представителя на "ДВИ 1" ЕООД, съгласно които тази фирма е 100% собственост на фирма "Весто" ЕАД. Аналогични доказателства са събрани и за фирма "ДВИ 2" ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че само издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки, в случая, на услуги. Правото на данъчен кредит възниква само при реално осъществени стопански операции, представляващи облагаеми доставки. Обосновани на събраните доказателства са изводите на административния съд за недоказана реалност на фактурираните услуги. Към момента на издаване на процесните фактури, ревизираното дружество вече не е било собственик на всички парцели, с изключение на един, за които се отнасят договорените дейности по развитие на ветроенергиен проект в с. Дебрене, общ. Добрич. Те вече са били прехвърлени на свързани с РЛ дружества, с които то е сключило аналогични договори, само че като изпълнител, за извършване на дейности по развитие на същия ветроенергиен проект. Правилно съдът е преценил и обстоятелството, че решенията за оценка за въздействието върху околната среда на РИОСВ Варна и на министъра на здравеопазването са били издадени не по искане и на фирмата доставчик, издател на фактурите - "ЕЗ Проджект" ЕАД, а на "Весто" ЕАД и на "ДВИ 1" ЕООД и "ДВИ 2" ЕООД още преди сключването на договора от 5.09.2008 г. Доказаната липса на плащане между РЛ от една страна и свързаните с него дружества "ДВИ 1" ЕООД и "ДВИ 2" ЕООД по договорите, по които РЛ е изпълнител на същите доставки като процесните, по които е получател, поставя под съмнение последващите облагаеми доставки по процесните фактури. В крайна сметка, обосновано органите по приходите и съдът са приели, че фактурите на "ЕЗ Проджект" ЕАД, по които се претендира данъчен кредит, включват дейности, извършени от РЛ и свързаните с него "ДВИ 1" ЕООД и "ДВИ 2" ЕООД и се отнасят за имоти, с изключение на един, които към момента на издаване на фактурите вече не са били собственост на ревизираното лице. От друга страна, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че никаква конкретизация на вида и характера на заплатените по процесните фактури услуги не е извършена. Непълнотата на процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит, която не е отстранена до издаване на решението на органа по приходите за отказ на данъчен кредит, е основание за отказ на право на данъчен кредит. Така е прието и в задължителното Решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12. В т. 36 от мотивите на това решение ясно е казано, че "разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки." Единственото конкретно оплакване в касационната жалба - относно влизане в сила на договора между страните по фактурите на 1.12.2008 г., правилно е прието за неоснователно от първоинстанционния съд. Това е така, защото на датата на издаване на фактурите следва да е осъществено данъчно събитие - самата доставка на услуги и то от лицето, издател на фактурите, а не уговорката за осъществяването на това събитие. В случая, обосновано първонистанционният съд е приел, че такова доказване не е извършено, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение