Решение № 254 от 12.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 504/2015 г.

Решение № 254 от 12.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 504/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Г. Й. И. за възобновяване на въззивно нохд № 351/2014 г. на Видинския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 2/3.02.2015 г. на наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, защото не са взети предвид всички доказателства, поради което законът е приложен неправилно, а наказанието е явно несправедливо. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, а наказанието е в справедлив размер. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите, поддържани в подаденото в срока по чл. 421, ал. 3 НПК искане и намира: Видинският районен съд с присъда № 584/25.11.2014 г. по нохд № 777/2014 г. признал подсъдимите Г. Й. И. и Е. Б. С. за виновни в това, че в съучастие като извършители на 11.1.2014 г. в с. Г. извършили кражба на имущество от владението на Ан. К. на обща стойност 264 лв. като използвали техническо средство. На осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 чл. 58а ал. 1 НК ги осъдил: подсъдимия И. на 8 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание приложил чл. 61, т. 2 вр. чл. 60 ЗИНЗС, а подсъдимия С. на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Видинският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 351/2014 г. изменил присъдата само в частта относно приложението на ЗИНЗС като определил режима и заведението за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И., при условията на чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Доводите за нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници и за неверни правни изводи при квалифициране на деянието са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК и при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият след разясняване на правата му и при участието на защитник е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е одобрил съгласието като е приел, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Установил е, че самопризнанието се подкрепя от доказателствените източници, събрани на досъдебното производство за относимите обстоятелства по предвидения процесуален ред и в достатъчен обем, поради което е постановил осъдителна присъда. Възприел е квалификацията на поведението като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК въз основа на безспорно установената фактическа обстановка. Не е допуснал нарушение с отказа да приложи чл. 197 НК. Мотивирано е обосновал несъгласието си с възражението, изложено по аналогичен начин и пред настоящия състав, със съображения, които следва да се споделят изцяло. Преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо престъпление е възможно само тогава, когато имуществото е внесено или заместено - от виновния или други лица, доброволно до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд като проявеното поведение в този смисъл само от един или от няколко съучастници ползва всички. Член 197 НК не се прилага в случай като настоящият, когато компетентните органи при извършване на разследването самостоятелно или със съдействието на други лица са задържали извършителите и са иззели откраднатото имущество. Въззивният съд не може да приеме различни от приетите фактически положения, които са основани на фактите, очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия, за да обоснове наличието на основания за друга квалификация на поведението. Неоснователно е възражението за постановяване на явно несправедливо по размер наказание. От съдържанието на решението е видно, че са взети предвид и правилно оценени всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Според тяхната тежест и значение правилно са определени като смекчаващи и отегчаващи отговорността по смисъла на чл. 54 НК. С оглед процесуалното поведение на подсъдимия, липсата на вредни последици, семейното положение, имотното състояние, стойността на имуществото е възприел и повторно обосновал извода, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства. При тези условия е определено наказанието в размер на предвидения за това престъпление минимум на наказанието от една година. Законосъобразно е редуцирано с една трета според изискванията по чл. 373, ал. 2 ГПК, който препраща към приложението на чл. 58а НК, до размер на 8 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно. Правилно е отчетено и наличието на отегчаващи обстоятелства, каквито са динамиката на този вид престъпление, данните за нееднократно демонстрираното от страна на подсъдимия незачитане на закона, санкционирано по предвидения ред, макар и за деяния, отдалечени във времето. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК и не са налице основания за проява на исканото по-голямо снизхождение, което би могло да доведе до несъответствие с извършеното и с целите по чл. 36 НК. Предвид изложеното искането за отмяна или изменение на въззивното решение е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение