Решение № 1809 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна чрез юриск. М. Роева срещу решение 669/15.05.2023 г., постановено по адм. дело 1901/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което жалбата на Ес - Авеню ЕООД гр. Варна против решение към MRN 21ВG002005065724R8/10.09.2021 г., с рег. 32-234928/13.07.2022 г., в частта по т. 1, в която са определени нови кодове по ТАРИК за декларирани стоки под 1, 2, 17 и 40 е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, а в останалата част, в която е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с посочените по горе номера, определена е нова митническа стойност и са установени за досъбиране задължения за ДДС в размер на 10 669,09 лв., ведно с лихви за забава, същата е уважена и оспореното решение е отменено. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на съда, че административният акт не съдържа мотиви, както и анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013/, са неправилни и незаконосъобразни. В тази връзка се развиват доводи от касатора, че видно от изготвените митнически лабораторни експертизи, неоспорени в хода на съдебното производство, митническите декларации на трети лица за стоки със същите тарифни кодове са използвани за база при определяне на новата митническа стойност, като съобразно определения нов тарифен код, митническата стойност на стоките е определена по вторичен метод, а именно на база стойността на сходни стоки. Подробно в касационната жалба са посочени установените в митническото производство факти и обстоятелства. Твърди се, че при издаване на отмененото от съда решение е направен задълбочен анализ на стоките в митническата система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, с произход Турция от други вносители, въз основа, на който са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. Излагат се доводи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с решение по дело С-291/15 на Съда на ЕС. Според касатора, съдът, пренебрегвайки гореизложеното, е стигнал до неправилен извод за това, че съмненията в правилността на декларираната митническа стойност не са надлежно мотивирани. Сочи, че в проведеното съдебно производство са представени митническите декларации за сходни стоки, данните от които са послужили като база за определяне на митническата стойност на процесните стоки, като определянето на митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013г. е подробно аргументирано в административния акт, за което дружеството е уведомено и му е дадена възможност да изрази становище и да го подкрепи с доказателства. Счита за неправилен извода на съда, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, буква б от от Регламент (ЕС) 952/2013г., довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава по декларация на трето лице. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение в условие на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът по касация Ес - Авеню ЕООД гр. Варна в депозиран по делото писмен отговор от адв. С. Желязкова, я оспорва и моли обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е процесуално недопустима в частта, в която се обжалва решение 669/15.05.2023 г., постановено по адм. дело 1901/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта, в която жалбата на Ес - Авеню ЕООД гр. Варна против решение към MRN 21ВG002005065724R8/10.09.2021 г., с рег. 32-234928/13.07.2022 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, доколкото за касатора липсва правен интерес от това обжалване, по аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК, в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Касационна жалба от Ес - Авеню ЕООД не е постъпила и в тази част решението е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. В частта, в която с решение 669/15.05.2023 г., постановено по адм. дело 1901/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна по жалба на Ес - Авеню ЕООД гр. Варна е отменено решение към MRN 21ВG002005065724R8/10.09.2021 г., с рег. 32-234928/13.07.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна, касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени по жалба на Ес - Авеню ЕООД решението на директора на ТД Митница Варна в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на внесените от дружеството стока 1 трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна - 1729 кг., стока 2 - плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки - 2097 кв.м., стока 17 - плат хасе - 18420 м. и стока 40 -плат хасе - 18420 м. и съответно за незаконосъобразно са приети определените в митническото решение нова митническа стойност и задължения за довнасяне на ДДС в размер на 10 669,09 лв. Съдът е приел, че в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на процесните стоки. Прието е в обжалваното решение, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Съдът се е позовал на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., според който всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол предоставя на митническите органи по тяхно искане и в определени срокове пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. Посочил е също така, че на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 /Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му аргумент от решение от 28.02.2008 г. по дело С 263/06. Задължението за мотивиране според съда и стартиране на процедурата по чл. 140 от посочения регламент за изпълнение и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тази връзка съдът е установил, че дружеството е запознато с обстоятелствата, които са породили съмненията в действителността на договорната стойност, но макар и уведомено по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за предстоящото решение за промяна в митническата стойност, то не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията, което е довело до нарушение на правото на защита на лицето, преди вземане на неблагоприятно за него решение арг. от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49. Приел е, че изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото изисканите документи са необходими за прилагане на общите изисквания на чл. 70 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., но нямат пряка връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип. Изложени са мотиви от съда, че всички извършени от митническите органи действия на датата на подаване на декларацията и след този момент, са само в рамките и контекста на общия контрол на декларацията по чл. 188, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и същите не могат да мотивират оспорването на декларираната стойност по реда на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение. С оглед представените по делото доказателства, обстоятелството, че между страните няма сключен договор, според съда не може да обоснове извод, че декларираната договорна стойност не е действителна. За неоснователен е приет и достигнатият от митническите органи извод, че липсата на съществени реквизити в представената от дружеството фактура, в това число срок и начин на разплащане, както и банката и банковата сметка на турската фирма продавач, обосновават основателни съмнения в действителността на договорната стойност. Според съда съгласно приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, цената на придобиване на процесните стоки, според съдържащите се в счетоводството на дружеството данни е 50 935,09 лв. и тя е формирана единствено от покупната цена. По фактурата, приложена към митническата декларация е извършено еднократно плащане в брой от касата на дружеството, други плащания по фактурата не са установени, като цената на стоките, посочени в същата съответства на тази, декларирана в процесната митническа декларация, по отношение на стоки 1, 2, 17 и 40. Изложил е мотиви, че с оглед така даденото заключение по съдебно - счетоводната експертиза, което съдът е кредитирал изцяло като компетентно, обективно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, се опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност. На следващо място първоинстационният съд е приел, че митническите органи не са обосновали и сходство на стоките по декларациите, използвани за база и не са обосновали установената въз основа на тях митническа стойност. По аргумент от чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение съдът е посочил, че липсва анализ на факторите, които определят дали стоките са сходни, в това число съставни материали, качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В случая е ползвана информация за стоки класирани с един код по ТАРИК, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване и предвид, че митническата стойност не е определена по реда на чл. 31, § 1 от Регламент 2913/92, съставът е приел използвания подход за необоснован. Отделно от изложеното, по подробно изложени мотиви по отношение на всяка една от процесните стоки, съставът е обосновал извод, че митническите органи не са извършили и изискуемия от чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение анализ и съответно не са обосновали приложената от тях стойност по вноса от третите лица. Приел е, че при определяне на по-високата митническа стойност на стоките, декларирани от Ес - Авеню ЕООД, митническият орган се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище, при различни условия на доставката, без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По подробно изложени в оспореното пред настоящата инстанция решение аргументи, съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството по отношение изготвените в хода на административното производство експертизи. С тези мотиви решаващият състав е формирал краен извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2 б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и незаконосъобразно е определена митническа стойност, по декларации на трети лица, без да е извършен анализ съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение и е постановил отмяна на оспорения административен акт в обжалваната част. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е изложил фактите по спора, относими към определянето на нова митническа стойност, когато митническият орган поради основателни съмнения не приема декларираната митническа стойност при внос на стоки по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митнически кодекс) основният метод договорна стойност, която е действително платената или подлежаща на плащане цена. Възникналите у митническия орган съмнения по отношение на декларираната митническа стойност винаги трябва да са достатъчно обосновани от митническия орган, както и че, когато тази митническа стойност не може да се определи по чл. 70, § 1 и 3 от Митнически кодекс, то се прилага реда по чл. 74 от същия по т.нар. вторични методи. Посочените методи правилно решаващият съд е приел, че се прилагат последователно, докато се стигне до първата от посочените хипотези. Обосновани са и изводите в обжалваното решение, че в чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено, че при основателни съмнения за декларираната договорна стойност, право на митническия орган е да поиска от декларатора да предостави допълнителна информация, която ако не е удовлетворителна, то съгласно чл. 140, § 2 от същия Регламент може да отхвърли декларираната цена, респ. да определи нова митническа стойност. От установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи относно приложимата материалноправна норма чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., уреждаща третирането на т.нар. сходни стоки, на които се е позовал и митническия орган, постановявайки административния си акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, но съмненията му относно декларираната и платена митническа стойност на стоките, са необосновани. В съответствие с посочената правна норма и събраните по делото доказателства са изводите на решаващия съд, че в тежест на митническия орган е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоките и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, § 1 от Митническия кодекс. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изводите в обжалваното решение, че т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. В случая, видно от съдържанието на оспорения административен акт е извършено сравнение единствено между цените по процесната митническа декларация и тези по изброени декларации за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Видно от представените митнически декларации по други доставки от Турция, същите се отнасят до платове, дамаски за тапицерия на мебели, които са различни от процесните стоки. Не е извършена цялостна съпоставка на вида стоки и по останалите критерии за сходство на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента на изпълнение. Използваните за база митнически декларации не съответстват и по време на процесния внос, който е от 10.09.2021 г., тъй като митническата стойност за стока 1 е определена въз основа на внос от 16.07.2021 г., за стока 2 по МД от 07.06.2021 г., за стока 17 по МД от 09.11.2020 г., а за стока 40 по МД от 09.12.2020 г. Горното от своя страна е в противоречие с даденото в Решение на Съда на ЕС от 09.06.2022 г. по дело С-187/21 тълкуване на чл. 30, § 2, букви а и б от Митническия кодекс /отм./, съответстващ на чл. 74, § 2, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, в което е дефинирано понятието за стоки, изнесени в същия момент или приблизително същия момент като стоките, подлежащи на остойностяване и същото трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че извършеният през този период износ с местоназначение в Съюза на идентични или сходни стоки като подлежащите на остойностяване позволява да се определи митническата стойност на последните съгласно посочената разпоредба /т. 73/. Както основателно посочва и съда, не се установява по делото, че при прилагане на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс са съобразени и условията на доставка. Позоваването в митническото решение на данните от митническата информационна система с изброяване на митнически декларации, не са достатъчни за обосноваване на т.нар основателни съмнения. Непредставянето на търговски договор между страните по доставката, а само търговска фактура не може да доведе до направения от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Търговската фактура замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Липсата на бизнес кореспонденция не освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, внесени в приблизително същото време. В решението на административния орган липсва каквото и да e мотивиране за прилагането на чл. 74, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., липсва и сравнение между стоките по посочените от митническия орган митнически декларации от митническата информационна система относно качество, вид тъкан, репутация и търговско равнище. Посоченото тарифно класиране от митническия орган на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Макар и в административното производство да са взети мостри от процесните стоки, от извършените експертизи е обоснована промяната в тарифните позиции на стоките, но изготвянето им не е довело до обоснованост на възникналото у него съмнение и определената впоследствие по висока митническа стойност. Относно приетата от съда съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, е констатирано ефективно осчетоводена и платена сума по фактура DNS2021000000405/07.09.2021 г. и правилно съдът я е кредитирал. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че изготвеното заключение не е относимо към реалната митническа стойност на процесните стоки, доколкото от същото безспорно се установява реално заплатената цена за същите, съответстваща на декларираната. За терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Митническия кодекс или в Регламента за изпълнение, посочени по-горе, а това означава, че проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. В този смисъл, цитираното от митническия орган решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценката дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Тази съпоставка обикновено е по повод на съответната информация за търговска марка, производител, качество и търговско равнище, но в решението на административния орган, както правилно е установено и от първостепенния съд, такъв анализ не е извършен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение в тази част като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. С. Желязкова, на Ес - Авеню ЕООД следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на 1 560 лв. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед установения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение