Решение № 1697 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4926/2008 г.

Решение № 1697 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4926/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Еулисер Вергара Ечемендия, гражданин на Република Куба срещу решение № 5 от 28.01.2008 г., по адм. д. № 5434/2007 г. на Административен София - град. Изложени са доводи за нарушение на приложими материалноправни норми - чл. 42з, ал. 4 и чл. 10, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в РБългария и съществено нарушение на административнопроцесуални правила - чл. 12 и чл. 28 АПК и се иска отмяната му и отменяване на оспорената заповед за забрана за влизане в страната, № ОЧ-2104/29.08.2007 г. Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В производство по чл. 145 от АПК Административен съд София-град е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ОЧ-2104/29.08.2007 г. на директора на ГД "Гранична полиция", НСП-МВР, с която на основание чл. 42з, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 12, чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наложена принудителна административна мярка на чужденеца "Забрана за влизане в РБ" за срок от пет години, считано от 30.08.2007 г. до 29.08.2012 г. Заповедта е издадена на основание предложение, рег. № 14189/28.08.2007 г. на началника на РГС - Драгоман. От данните по делото е видно, че при опит да премине границата на ГКПП-Брегово на 28.08.2007 г. е било установено, че жалбоподателят не притежава необходимите документи за това - не притежава виза за пребиваване в страната, в паспорта му няма положени печати за влизане в РБългария. Еулисар Вергара Ечемендия заедно с Анелия Родригес Венегас, също гражданка на Куба, влязъл нелегално в страната на 14.08.2007 г. посредством фериботна платформа обслужваща трасето Калафат - Видин, с цел да напусне страната с крайна дестинация Испания. Имаики в предвид мотивите на предложението административнонаказващият орган е наложил принудителната мярка(ПАМ) по чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ - забрана за влизане в Република България, едновременно с ПАМ по чл. 40, ал. 1, т. 2 от същия закон - отнемане правото на пребиваване в Република България и ПАМ по чл. 41 от Закона - принудително отвеждане до границата, които не са предмет на настоящето производство. С оглед така приетото за установено, съдът преценил жалбата като неоснователна и този извод следва да бъде споделен. Възраженията, че неправилно бил приложен материалния закон са неоснователни. Наложената ПАМ, е издадена на основание чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, която е приложима при наличие на основанията изброени в чл. 10 от ЗЧРБ, а такива безспорна са били констатирани при проверката от граничните власти на 28.08.2007 г. Същите са подробни и правилно анализирани от административния съд и изводите му за законосъобразност на оспорената заповед са законосъобразни. Заповедта би била законосъобразна, дори ако само едно от основанията на чл. 10 от ЗЧРБ е налице. Изложената фактическа обстановка напълно обосновава приложението на чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, при която отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец който няма виза или билети за следващата по маршрута страна, а преценката на административния орган за това е въпрос на целесъобразност. Не са налице сочените в жалбата касационни основания и решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,