Решение № 5663 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2014 г.

Решение № 5663 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Венкуиш" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4354 от 27.06.2014 г., постановено по адм. д. № 2992/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 21-424/23.10.2012 г., издаден от орган в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична Община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че обжалваният РА е нищожен, тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от лице, което към този момент вече е заемало длъжност, различна от тази, посочена в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Намира, че събраните по делото доказателства подкрепят тезата му, че процесните имоти са жилищни, поради което размерът на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци следва да се съобрази с това им предназначение. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Столична община не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 21-424/23.10.2012 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична Община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община, с който за "Венкуиш" ООД са определени данъчни задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за д. периоди 2008- 2011 г. включително. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Това крайно заключение е обосновано от следните релевантни фактически констатации: В хода на ревизията е установено, че дружеството е декларирало процесните имоти на 26.05.2008 г. с декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ като апартаменти с предназначение офиси. За същите то е подало декларации по реда на § 21 от ПЗР на ЗМДТ на 30.06.2010 г., в които е посочило, че обектите са жилищни имоти и не е отразило никакви данни в графата "стопанска цел". На 9.05.2012 г. са депозирани коригиращи декларации, в които е заявена промяна на предназначението на имотите от офиси в имоти за жилищни нужди от датата на придобиването им. След анализ на визираните декларации, приходните органи са приели, че не следва да кредитират коригиращите, а първоначално подадените декларации, поради което облагането следва да се извърши въз основа на отчетната стойност на имотите при съобразяване на амортизациите им за всяка година. В хода на съдебното производство е проведена СТЕ и ССчЕ, заключенията по които са възприети от съда като неотносими към релевантния правен спор. Същият е отграничен от решаващия състав като концентриращ се върху размерите на дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, обусловени от предназначението на имотите като жилищни или нежилищни. В тази връзка са изложени мотиви, аргументиращи тезата, че определящо е декларирането на имотите от дружеството при придобиването им. Прието е, че ангажираните доказателства не установяват, че през релевантните данъчни периоди имотите са използвани за жилищни нужди, поради което с издадения РА законосъобразно е определен размерът на дължимите данъчни задължения и такса за битови отпадъци съгласно балансовата стойност на апартаментите и базовите размери на таксата за битови отпадъци по чл. 66 от ЗМДТ. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата му за нищожност на оспорения РА. Съгласно чл. 4, ал. 4 вр. с ал. 3 ЗМДТ служителите от общинската администрация, които имат права и задължения на органи по приходите, се определят със заповед на кмета, който по аргумент от чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Компетентността на териториален директор на НАП е предоставена на ръководителя на звеното за местни приходи, който в случая е определил двама главни инспектори за оправомощени да възлагат проверки и ревизии за определяне и установяване на задължения за местни данъци и ТБО. С процесната заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определянето не е обвързано с конкретната принадлежност на длъжностното лице, осъществяващо функциите на орган по приходите, към съответен отдел в дирекцията. Релевантно е, че лицето, издало ЗВР и ЗОКО, е главен инспектор в тази дирекция и орган по приходите, който е сред посочените в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Промените в заеманите длъжностни в структурата на тази дирекция не рефлектират върху правомощията на определените със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК органи по приходите, поради което следва да се приеме, че както ЗВР и ЗОКО, така и РА са издадени от компетентен орган. Не могат да бъдат споделени и аргументите на касатора досежно материалната незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени данъчни задължения и такса за битови отпадъци в размери за нежилищни недвижими имоти. Между страните не е спорно, че дружеството е собственик на процесните апартаменти на територията на Столична община, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Не е спорно още, че имотите попадат в границите на район, в който през процесния период общината е организирала и предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които се дължи заплащане на такса за битови отпадъци. Спорът се концентрира върху размера на определените с РА задължения, обусловен от характеристиките на имотите като жилищни или нежилищни. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, в приложимата към датата на придобиване на имотите редакция, предприятията подават в 2- месечен срок от придобиването на нежилищен имот декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размерът на дължимия данък. По аргумент от чл. 104, ал. 1 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация, а подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. В частност, както правилно е приел и първоинстанционният съд, след като първоначално имотите са декларирани като нежилищни и в последствие са подадени декларации на основание § 21 от ПЗР на ЗИЗМДТ, то подадените коригиращи декларации, след изтичането на срока за подаване на първоначалните, са ирелевантни и не променят извода, че самото дружество е декларирало същите като нежилищни. Противно на доводите в жалбата, установяването на обратното е положителен факт, от който ревизираното лице черпи благоприятни за себе си правни последици, поради което върху него лежи и доказателствената тежест. В този контекст, първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал като достоверни датите на представените договори за наем и е съобразил вписването на единия апартамент в ТР като адрес на управление на юридическо лице, в резултат на което е достигнал до правилното заключение, че имотите не са предназначени за жилищни нужди. Извод за това не следва и от представените договори за наем и заключенията на експертите по проведените СЕ, тъй като отдаването под наем на апартаментите на юридически лица изключва определянето на недвижимите имоти като жилищни. По аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ вр. с 37, ал. 1 - 3 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА, за целите на ЗМДТ само имот, който служи за задоволяване на жилищни нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, е жилищен. Предназначението на имота по смисъла на ЗУТ е ирелевантно, а при липсата на доказателства, че процесните имоти са предназначени и използвани за жилищни нужди съобразно ЗМДТ, правилни са изводите на решаващия състав, че с оспорения РА законосъобразно е определен размерът на дължимите данъчни задължения и такси за битови отпадъци. Достигайки до тях и отхвърляйки релевираната жалба, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение