Решение № 14335 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2009 г.
ВАСI отделение27.11.2009 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 29 от 14.04.2009 г. по адм. дело № 5743/2008 г. на Административен съд - София-град, в обжалваната част. Осъжда "Шус" ЕООД да заплати в полза на ответника Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14335 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Шус" ЕООД, гр. София, против решение № 29 от 14.04.2009 г. по адм. дело № 5743/2008 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу РА № 2000005111/18.04.2008 г., в частта му, касаеща доставките от "МГ - 2" ООД, както и в частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в останалата му част и са присъдени разноски в полза на ответника. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Предмет на обжалване пред Административен съд - София-град, чието решение се обжалва пред настоящата инстанция, е бил РА № 2000005111/18.04.2008 г., потвърден с решение № 1337/03.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Независимо от това, в жалбата си касаторът "Шус" ЕООД релевира оплаквания, касаещи незаконосъобразността на РА № 3350/18.05.2007 г., който с решение № 1808/25.10.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП е бил отменен и преписката е била върната на административния орган за извършване на нова ревизия, в резултат на която е издаден РА № 2000005111/18.04.2008 г. РА № 3350/18.05.2007 г. не е бил предмет на разглеждане от АС - София-град, поради което и оплакванията срещу него са неотносими към предмета на обжалваното първоинстанционно решение. Независимо от възраженията на касатора, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, очертаващ предмета на касационна проверка, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че при издаване на РА не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в закона няма изрична забрана лице, което е участвало в ревизионното производство да издаде РА, какъвто е настоящия случай. По отношение на доставките от "МГ - 2" ООД съдът е констатирал, че с процесния РА за жалбоподателя не са определени задължения по тези доставки, поради което е приел, че жалбата в тази част е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване. По отношение на доставчика "Марвин - НН" ЕООД съдът е приел, че липсват данни за реалност на доставките. Прието е още, че без проверка в счетоводството на доставчика не може да бъде доказано, че счетоводните документи са част от редовно водено счетоводство (с оглед изискванията на счетоводното законодателство), за да се установи начисляването на данъка. По отношение доставчика "Зора М" ЕООД съдът е приел, че е налице документално отразяване на доставките в счетоводството на доставчика, но липсват доказателства за реалност на същите. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, въз основа на която е направил законосъобразни правни изводи. Обстоятелството, че РА е издаден от лице, което е участвало в ревизионното производство не представлява съществено процесуално нарушение и не може да обоснове нищожност на РА. В законодателството липсва правна норма, забраняваща лице, което е участвало в ревизионното производство, впоследствие да издаде РА. Относно доставките от "МГ - 2" ООД, видно от обжалвания РА № 2000005111/18.04.2008 г., на жалбоподателя не са определени задължения по отношение на този доставчик. В РА е посочено, че с ревизионния доклад не са извършени корекции по фактурите, издадени от "МГ - 2" ООД, поради което законосъобразно АС - София-град е приел, че липсва правен интерес от обжалване на акта в тази му част. По отношение на доставките от "Марвин - НН" ЕООД съдът законосъобразно е приел, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като липсват данни за реалност на доставките - материална и техническа обезпеченост на доставчика за извършването им, не са представени товарителници или пътни листове, доказващи действителното транспортиране на стоките. Относно начисляването на данъка съдът законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 51 ДОПК, съответно чл. 182 ГПК, във връзка с доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги. Съдът правилно е приел, че без проверка в счетоводството на доставчика (каквато не е извършена и от вещото лице по дело) не може да се прецени дали счетоводните документи са част от редовно водено счетоводство, за да се ползват същите с доказателствена сила. По отношение на доставките от "Зора М" ЕООД съдът правилно е приел, че от представените по делото доказателства, включително и от заключението на вещото, се установява липсата на данни за реалност на извършените доставки. По делото е доказано фактуриране и документално отразяване на доставките в счетоводството на доставчика, но не и реалното им осъществяване по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Предвид изложеното решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника, който се е представлявал пред касационната инстанция и е направил своевременно искане за присъждане на разноски следва да бъдат присъдени такива в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК