Решение № 3025 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2008 г.

Решение № 3025 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Тихомир Петров Ценов е подал касационна жалба срещу решението от 17.06.2008 г. по адм. дело № 2063/2008 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-2439 от 27.02.2008 г. на директора на Столична дирекция "Полиция" за налагане на забрана за напускане на страната по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Столична дирекция "Полиция" е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с писмо № 00019/11.01.2008 г. на частен съдебен изпълнител, рег. № 875, с район на действие - Софийски градски съд, изпратено до директора на Столична дирекция "Полиция", било направено искане за налагане на забрана за напускане на страната на Тихомир Петров Ценов. Въз основа на изпълнителни листове, издадени по НОХД № 629/2005 г. на Пазарджишкия окръжен съд, срещу лицето било образувано изпълнително дело № 20078570400065/2007 г. за събиране на задължения общо в размер на 53 881, 15 лева заедно със законната лихва и разноски по делото. При извършените справки било установено, че Тихомир Ценов няма недвижимо имущество, регистриран трудов договор или парични влогове, и не е представил обезпечение на задълженията си. С писмо № я ДС-3295/24.01.2008 г. с обратна разписка началникът на сектор "Български документи за самоличност" при Столична дирекция "Полиция" изпратил на постоянния адрес на Тихомир Ценов уведомление за постъпилото искане и указал възможността за представяне на възражения в 7-дневен срок от съобщението. Писмото било върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. На основание чл. 61, ал. 3 АПК във връзка с чл. 26, ал. 2 АПК било изготвено съобщение до Тихомир Ценов, поставено на 13.02.2008 г. в сградата на Столична дирекция "Полиция" на таблото за обявления до граждани с неизвестен адрес, срещу които има образувани производства по Закона за българските документи за самоличност. Поставянето на съобщението било удостоверено с протокол № 54/13.02.2008 г. Съобщението било свалено на 20.02.2008 г. На 22.02.2008 г. началникът на сектор " Български документи за самоличност" направил предложение пред директора на Столична дирекция "Полиция" за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 на Тихомир Ценов. Със заповед № з-2439/27.02.2008 г., на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Столична дирекция "Полиция" наложил на Тихомир Петров Ценов забрана за напускане на страната поради наличието на установени по съдебен ред задължения в големи размери - над 5000 лева - към български физически лица, по изпълнително дело № 20078570400065/2007 г. на съдебен изпълнител рег. № 875, с район на действие - Софийски градски съд, като длъжникът нямал лично имущество, което да покрива задълженията, и не представил надлежно обезпечение. Административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при наличието на законоустановените изисквания, предвидени в чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност. Директорът на Столична дирекция "Полиция" направил преценка по усмотрение за прилагането на мярката, посредством която се охранявали интересите на взискателите по изпълнителното дело. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България, според която правото за напускане на страната може да се ограничи за защита на правата на други граждани. Жалбоподателят не представил доказателства във връзка с възражението си, че е оспорил задължението в отделно гражданско производство. Представените преписи от изпълнителни листове, издадени от Пазарджишкия окръжен съд, удостоверявали установени по съдебен ред задължения в големи размери, което обосновавало принудителната административна мярка Поради това съдът отхвърлил жалбата срещу административния акт. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Както е посочил първоинстанционният съд, липсват основания за отмяна на административния акт. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неточно правоприлагане, при което не било отчетено допуснатото от издателя на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с уведомяването на заинтересуваното лице за започването на административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност на постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт. Лицето не е било намерено на постоянния адрес, поради което е била приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 АПК във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК. Дори и да е било извършено такова нарушение, то се преценява като съществено, ако е ограничило правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. Жалбоподателят обаче има само твърдение, че е оспорил задълженията си по съдебен ред в друго производство. За да не налага мярката, административният орган следва да констатира, че задължението е погасено чрез плащане или за него е представено надлежно обезпечение или че задължението не съществува, каквито доказателства не са представени и пред съда. Отделно от това следва да се отбележи, че в хода на административното производство по налагане на ограничение по Закона за българските документи за самоличност, както и в съдебното производство, в което се оспорва издадения с такова съдържание административен акт, не могат да се правят възражения, свързани с движението на изпълнителното производство, чиято проверка се извършва по друг процесуален ред. Съдът не следва да се занимава и с възражението, че мярката може и да не бъде наложена. Нормата на чл. 76 ЗБДС е диспозитивна, като решението за прилагането на мярката се взема от административния орган при условията на оперативна самостоятелност. Както гласи чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При отсъствието на поддържаното отменително основание касационната инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд