Решение № 13140 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2009 г.

Решение № 13140 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница София, чрез процесуалния представител против решение № 42 от 16.4.2009 г., постановено по адм. дело № 234 по описа за 2009 година на Административен съд-София град, с което е отменено решение № К47-0300 от 30.4.2008 г., издадено от началника митница София в частта за лихвите върху сумата 18522 лв. по ЕАД от 12.2.2007 година. Твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи като основния е свързан с това, че не може да бъде отменен акт на митническите органи поради това, че е налице висящност на производство - съдебно или административно, а следва да бъде предприета друга процесуална стъпка. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Аурубис България" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД), чрез процесуалния си представител я оспорва, счита я за неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава от една страна заключение, че жалбата е неоснователна, от друга страна, че жалбата пред административния съд следва да се остави без разглеждане и делото пред него да се прекрати. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид мотивите на обжалваното решение и доводите в касационната жалба, преценява, че същата е основателна по наведените в нея съществени нарушения на процесуалния закон. Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд по следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е било решение № К47-0300 от 30.4.2008 г., издадено от началник митница София и митническо бюро Пирдоп, в частта, с която са били определени лихви върху сумата 18522 лв. - представляваща определено ДДС по ЕАД № 07ВG00500311Н000051 от 12.2.2007 г. (в съдебно заседание от 6.4.2009 година с молба жалбоподателя "Аурубис България" АД е оттеглил жалбата си срещу главницата и производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение). С решението си съдът е отменил така описаното решение, като е посочил, че макар същото да е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушения се изразяват в следното - имало данни, че било издадено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033 от 8.2.2008 година, което имало същия предмет като процесното решение. След като административния орган не се бил съобразил с това, че се обжалвало това уведомление и се решавал въпроса за същите публичните вземания, то той е издал незаконосъобразно решение. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място по настоящето дело няма никакви данни дали наистина е налице обжалване на приложеното по делото уведомление, което е връчено на 14.2.2008 г., няма данни дали е образувано дело в административния съд, дали се разглежда, както и страните и предмета същото. Без тези данни не могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на тяхната допустимост е на основно място. Особеното е и, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то дори само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. На второ място дори да има такива изрични, писмени данни за такова дело, в което се разглежда допустимост и основателност на жалба срещу уведомление на органа по митниците, то важен е резултатът от същото. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК - чл. 299. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за отмяна на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение, налице ли е подадена жалба срещу уведомлението, страните по него, етапа на развитие на процесуалните действия по него и т. н. Едва тогава следва да бъде направена преценка по чл. 299 от ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това. Както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По изложените съображения, Върховен административен съд, първо "А" отделение на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК