Решение № 5307 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2024 г.

ВАСВторо отделение29.04.2024 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 166 от 23.01.2024 г. по адм. дело 233/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Николов против заповед Л- 2451/28.06.2023 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията .

ОСЪЖДА К. Николов, [ЕГН], от гр. Кюстендил да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , гр. София, [улица]сумата 100.00 (сто) лева възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) към министъра на правосъдието против решение 166 от 23.01.2024 г., постановено по адм. дело 233/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед рег. Л - 2451/ 28.06.2023 г. на същия административен орган, с която на К. Николов е наложено дисциплинарно наказание уволнение . Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Николов против административния акт да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Николов оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Кюстендил е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража главният директор на ГДИН налага дисциплинарни наказания на служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. Аргументирано е и заключението, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл административният съд правилно отбелязва, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. Заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 1 ЗМВР дисциплинарно производство и определен съгласно чл. 207, ал. 2 ЗМВР дисциплинарно разследващ орган, който да извърши проверка. Дисциплинарната проверка е проведена при участието на служителя, срещу когото се води производството. Изпълнени са и останалите изисквания на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на служителя Николов за запознаване, а постъпилите по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМВР от последния писмени обяснения с вх. 2033/19.06.2023г. са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарната санкция.Поради изложеното заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде споделено изцяло. Изводите на административния съд за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби, обаче са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Обратно на изложените от административния съд съображения, следва да се посочи, че едни и същи действия или бездействия могат да са в противоречие с различни правни норми и правила за поведение и съответно да бъдат квалифицирани като повече от едно дисциплинарно нарушение. Ето защо съображенията, че нарушението не е индивидуализирано с оглед едновременното позоваване на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗМВР не могат да бъдат споделени. В случая следва да се приеме, че служителят Николов е наказан за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 7 от ЗМВР след установяване на предвидените в нормата предпоставки. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително при превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица. В конкретния случай е установено, че младши инспектор Николов, надзирател І степен в затвора в [населено място], на 02.08.2022 г. получава от Г. Георгиев, който тогава изтърпява наказание лишаване от свобода в [населено място], като подарък мобилен телефонен апарат. Подаръкът е изпратена на съпругата на Николова чрез куриерска фирма от Й. Стаматова, близка на лишения от свобода. Тези обстоятелства се установяват от представената справка от Еконт експрес ООД, показанията на свид. Керзиев, обяснения на Й. Стаматова и Т. Николова, дадени в хода на образуваното по случая досъдебно производство, както и от служителя Николов, който в обясненията си 19.06.2023г. признава, че е получил вещта и съжалява за извършеното. При тези факти следва да се приеме, че предпоставките на чл. 207, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР са изпълнени, тъй като Николов е използвал служебното си положение за лична облага. Именно качеството на надзирател в затвора в [населено място] дава възможност на жалбоподателя да получи подарък от лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в същия затвор. Размерът на облагата е без значение за квалификацията на деянието, поради което доводите на жалбоподателя, свързани с техническото състояние на телефонния апарат, са неоснователни. Възраженията на жалбоподателя за липса на уговорка с лишения от свобода Керзиев и за липса на умисъл, също са неоснователни. Същите се опровергават от цитираните по-горе писмени и гласни доказателства, както и от обстоятелството, че вещта е изпратена до съпругата на Николов чрез куриерска фирма и приета от последната, което предполага, че изпращачът Стаматова е уведомена предварително за името на получателя и за това къде да бъде доставена пратката, т.е. не би могло да се приеме, че Стаматова случайно е адресирала пратката до съпругата на Николов. Този извод се подкрепя и от обясненията на Т. Николова, дадени в хода на досъдебното производство, която очевидно е очаквала пратката, след като заявява, че този телефон ми трябваше за резервни части . Причините, поради които Николов е поискал телефона и конкретните детайли на постигната между него и лишения от свобода Керзиев уговорка са без значение, тъй като релевантни в случая са действията на жалбоподателя, който в служебно качество приема подарък от лишено от свобода лице. Тежестта на нарушението и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал.1, т. 7 ЗМВР. Същевременно извършеното от Николов в служебно качество с цел лично облагодетелстване, не може да се приеме за незначително отклонение от изискванията на служебната дисциплина и да обоснове налагане на наказание с характера на предвиденото в чл. 198, ал. 1 ЗМВР. Обстоятелството, че образуваното по случая досъдебно наказателно производството е прекратено, не обосновава различен извод. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 194, ал.3 ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран за тежко дисциплинарно нарушение, ако са налице основания за това, независимо дали поведението му може да се квалифицира като престъпление. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че извършеното от служителя Николов съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 7 ЗМВР, подлежащо на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие с нормативните изисквания, съставът на Административен съд Кюстендил постановява решение при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила също е основателен. Представените по делото доказателства не са обсъдени от административния съд в съвкупност, а едностранчиво и избирателно. Обясненията на служителя Николов от 19.06.2023г., в които той не оспорва извършеното, не са коментирани от съдебния състав. Не са взети предвид обясненията на Т. Николова, Й. Стоименова и Г. Керзиев, дадени в хода на образуваното досъдебно производство, които установяват релевантни за процеса факти и очертават поведението на Николов. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, приема, че са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменен. С оглед констатациите за издаване на заповедта за налагане на наказание от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и обстоятелството, че не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. Николов против заповедта на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба следва да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт пред касационната инстанция процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,