Решение № 6508 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2013 г.

Решение № 6508 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" против решение № 4717 от 10.07.2013 г., постановено по адм. д. № 219/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - Райна Вълканова Желязкова, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 910/19.12.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която на Райна Вълканова Желязкова е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на Административен съд София - град, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно в нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДСл., е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Писмените обяснения от Желязкова са поискани за даване на отговор на въпроса защо не е изпълнена в срок възложената задача за учредяване право на прокарване, преминаване, достъп и сервитут в полза в на КЕЦ Приморско към ЕВН "България електроразпределение" АД за имот в гр. Созопол, управляван от изпълнителната агенция. За това нарушение служителката е била поканена и да бъде изслушана. Дисциплинарното наказание е наложено за забавено изпълнение на възложена задача, а именно неподготвяне в срок на проект на отговор от името на министъра на отбраната относно учредяване право на прокарване, преминаване, достъп и сервитут в полза в на КЕЦ Приморско към ЕВН "България електроразпределение" АД за имот в гр. Созопол, управляван от изпълнителната агенция. Следователно от служителката не са искани обяснения за дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, което е равнозначно на неизпълнение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Освен това видно от поставената резолюция върху писмените обяснения на служителката е, че дисциплинарно наказващият орган изрично е посочил, че не приема писмените обяснения на Желязкова и съответно същите не са обсъдени в оспорената заповед. Съгласно императивната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл., когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на държавната служителка и е достатъчно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Обжалваната заповед е постановена и в нарушение на императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл., съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, което в случая не е сторено. Наложеното наказание е третото по тежест от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. видове дисциплинарни наказания, като в случая не е взето предвид нито едно от обстоятелствата визирани в нормата на чл. 91 от ЗДСл. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, не е посочил какви са настъпили от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и обстоятелствата при които е извършено нарушението, което е кумулативна предпоставка към преценката за тежестта на извършеното нарушение. Не са обсъдени събраните в административното производство доказателства, не са обсъдени обстоятелствата, че за по-голяма част от периода 12.11.2012 г. - 30.11.2012 г., посочен в заповедта, служителката е била в командировки и е ползвала разрешен платен годишен отпуск. Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарното нарушение, за което е наложено, което води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. По делото е установено, че на 12.11.2012 г. на жалбоподателката е възложено да изготви проект на отговор от името на министъра на отбраната за учредяване на сервитут върху имот, управляван от изпълнителната агенция, за което не е определен срок. Такъв отговор е бил изготвен на 20.11.2012 г. като след консултация по телефона с юрист от правен отдел се установило, че се изисква да се подготви проект на договор за учредяване на сервитут (писмени обяснения на Желязкова от 19.12.2012 г. и докладна записка вх. № 1611/03.12.2012 г. на началник сектор ""АИОФ" в отдел Югозападен), като такъв договор е изготвен след като служителката се е явила на работа след ползване на разрешен отпуск. На последната не е възлагано да изготви проект на договор, но независимо от това такъв е изготвен. Освен това не е установено на служителката да е определян срок за изпълнение на поставената задача. По делото са приложени два броя Вътрешни правила за деловодната дейност и документооборота в администрацията на "Военни клубове и военно-почивно дело"и двата, утвърдени на 21.01.2010 г. от изпълнителния директор, с еднакви номера (стр. 74 и стр. 133), но с различно съдържание. В първия екземпляр чл. 28 е с четири алинеи, а във втория само с една, поради което не може да се установи кой от двата варианта е действащ и с кой от тях е следвало да се съобрази служителката. От изложеното следва, че Желязкова не е извършила описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционния съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка направените от съда изводи са съответни на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Атанас Петров Пендаров сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,