Решение № 13258 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, в несъстоятелност, чрез адвокат Р. Хаджиева против решение 2906/10.04.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1800/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-74308/23.02.2023 г. издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК за неправилност на решението нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като нарушения на съдопроизводствените правила се сочат несъбирането на доказателства за компетентност на органа, издал акта и отхвърляне на искането за преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на чл. 86, параграф 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 по осем въпроса, поставени от жалбоподателя. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията му за незаконосъобразно провеждане на последващия контрол. Съдът не е изложил мотиви по възражението на дружеството, че в производството по издаване на оспорения акт не е осигурено правото му на изслушване съгласно чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Не е обсъдил и доводите в жалбата за неточности в митническото решение, съставляващи самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. По възражението за несъответствие на акта с целта на закона, съдът е изложил повърхностни аргументи. Поддържат се и доводи за неправилно тълкуване на материалния закон относно използването на тарифните квоти. В тази връзка касаторът твърди, че квота 098611 не е била изчерпана към датата на вноса 27.02.2020 г., но това обстоятелство не е взето предвид при постановяване на обжалваното съдебно решение. В тази връзка счита, че след като митническото задължение възниква към датата на вноса, то релевантно е състоянието на тарифната квота, в която попада и определеният от митническия орган нов тарифен код, към тази дата. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 86, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, като първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви по приложението на тази норма. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът директор на ТД Митница Бургас, чрез юрк. М. Кацарова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Подробни съображения за неоснователност на жалбата са изложени в представено по делото писмено становище на юрк. М. Ламбов. Претендират се разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е било решение 32-74308/23.02.2023 г. издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което на основание чл. 57 §1 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС и предвид обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание кодиране на стоките във връзка с чл. 3, §2 и чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕИО) 2658/1987 е определен нов код по ТАРИК 7212 30 00 80 за 8 (осем) броя рулони, с общо тегло 16 917 кг, представляващи част от декларираната стоката ГАЛВАНИЗИРАНИ СТОМАНЕНИ ЛЕНТИ с широчина по-малко от 600mm по МД с MRN 20BG001008017541R0/27.02.2020 г. и на основание чл. 77, § 1, буква а) и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 66, ал. 1, т.2 ЗДДС са установени задължения за довнасяне на мито в размер на 5 401.42 лева и ДДС в размер на 1 080.29 лева и съответните лихви за забава. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по чл.19, ал. 7 ЗМ, в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на правилата за извършване на последващ митнически контрол по чл. 84 и сл. ЗМ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са засегнали правото на защита на дружеството жалбоподател и в съответствие с материалния закон и целта на закона. От фактическа страна съдът е установил следното: С митническа декларация (МД) с MRN 20BG001008017541R0 от 27.02.2020 г. ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е декларирало при режим допускане за свободно обращение 31 броя рулона ГАЛВАНИЗИРАНИ СТОМАНЕНИ ЛЕНТИ с широчина по-малко от 600mm, с произход от Турция и с код по ТАРИК 7212 30 00 20. За стоката е деклариран и код на тарифна преференция 120 Тарифна квота и код на тарифната квота 09.8609, въз основа на която е приложена ставка на вносно мито в размер на 0 %. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, възложен със заповед ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., изменена със заповед ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и заповед ЗТД-1000-627/07.09.2022 г., издадени от директора на ТД Митница Бургас. За резултатите от проверката е съставен доклад BG001000/1/4 от 21.10.2022 г. При сравняване на данните от представените от вносителя сертификати Mill Test Certificate, издадени от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S, Турция, приложени към митническата декларация и Inspection Certificate YILDIZ DEMIR CELIK съгласно поръчка (order) 0001143024-000010 при проверката е установено, че в химическия състав на част от декларираната стока - 8 броя рулони с общо тегло 16 917 кг не съдържа алуминий, поради което следва да бъде класирана в код по ТАРИК 7212 30 00 80 Плоскоцинковани продукти от желязо или нелегирани стомани, с широчина по-малка от 600mm, плакирани или покрити, поцинковани по друг начин; Други. На 19.01.2023 г. дружеството е уведомено на основание чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за издаването на митническо решение за промяна в тарифния код на посочените стоки. В мотивите на оспорения акт е посочено, че към датата на приемане митническата декларация с MRN 20BG001008017541R0 27.02.2020 г. за код по ТАРИК 7212 30 00 80 е предвидена непреференциална тарифна квота по отношение на стоки с произход от Турция, с код 098611 със срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. Посочено е, че количествата по цитираната квота са изчерпани на 31.03.2020 г., поради което допуснатите до свободно обращение 8 броя рулони по MRN 20BG001008017541R0 от 27.02.2020 г., не могат да ползват тази непреференциална квота и да бъде приложено мито със ставка 0 %. В тези мотиви и на основание чл. 77, § 1, буква а) и чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническият орган е определил като дължимо мито в размер на 25 % и на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и ДДС при внос. При тези факти съдът е отхвърлил възраженията на дружеството за нищожност на оспорения акт, както и доводите му за допуснати съществени нарушения в административното производство по издаването му. Приел е, че определеният от органа нов код по ТАРИК съответства на обективните характеристики на стоката, установени от представените от вносителя сертификати за химическия й състав, според които в 8 бр. от декларираните рулони не се съдържа алуминий. По отношение на непреференциални тарифни квоти съдът е посочил, че дружеството е декларирало в митническата декларация тарифна преференция с код на тарифна квота 098609, приложима за стоки с код по ТАРИК 7212300020. На това основание е приложено вносно мито в размер на 0 %. За стоките с код по ТАРИК 7212300080, определен с решението на митническия орган от вносителя не е направено искане за ползване на тарифна квота 098611, съответно Комисията не е уведомена за прилагане на непреференциалното тарифно класиране съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 във връзка с чл. 49-54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съгласно чл. 50 § 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) тарифната квота се прилага въз основа на валидно искане, направено от декларатора в митническата декларация за допускане до свободно обращение. При липсата на искане за ползване на тарифна квота 098611 за 8 бр. рулони с код по ТАРИК 7212 30 00 80, съдът е обосновал извод за законосъобразност на начислените от митническия орган мито и ДДС. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е събрал доказателства за компетентността на митническия орган, издал оспорения административен акт. Актът е издаден от директора на Териториална митница Митница Бургас В. Е. С., който на основание чл. 19, ал. 7 ЗМ е компетентният митнически орган за издаване на решение по чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 относно тарифното класиране стоки, допуснати за свободно обращение в ТД Митница Бургас. По делото е представена заповед за изменение на служебно правоотношение 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници, по силата на която В. Е. С. е заемал длъжността директор на ТД Митница Бургас към момента на издаване на акта. Твърдението на дружеството, че актът е издаден при условията на заместване, не се подкрепя от доказателствата по делото. При условията на заместване са издадени заповедите за продължаване срока за извършване на проверката в рамките на последващия контрол по чл. 84в от ЗМ, за което в съдебното производство са представени доказателства за отсъствие на титуляра и оправомощаване на заместник директора И. Д. да го замества. Представена е и заповед 2385/30.07.2021 на директора на Агенция Митници, с която Д. е преназначена на длъжността заместник директор на ТД Митница Бургас. Правилно съдът е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения, както и че правото на защита на вносителя е осигурено, чрез надлежното му уведомяване съгласно чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В теорията и в практиката е прието, че съществено е онова нарушение на процесуалните правила, което засяга правото на защита на страната в производството или когато без нарушението, би се стигнало до друг правен резултат. В конкретния случай, промяната в тарифното класиране е обоснована с представените от вносителя сертификати Inspection Certificate, издадени от YILDIZ DEMIR CELIK, Република Турция, според които процесните 8 броя рулони не съдържат алуминий. Със съобщение рег. 32-21202/17.01.2023 г. Галва Метал България ЕООД е надлежно уведомено за мотивите, на които ще се основа митническото решение и за обстоятелствата, породили промяната в тарифния код и установяването на допълнителни задължения за мито и ДДС в съответствие с чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. При постановяване на решението не е допуснато нарушение и на материалния закон. Различията в тарифното класиране на "плосковалцовани продукти от желязо или стомани с широчина по-малка от 600 мм" с код по ТАРИК 7212300020 и код по ТАРИК 7212300080 произтичат от различията в химичния им състав и по-конкретно от съдържанието на алуминий в продуктите. В подпозиция 20 се класират продукти, които са откислени с алуминий и не съдържат алуминий повече от 0.100%, а в подпозиция 80 други продукти, които не съдържат алуминий. В разглеждания случай при последващия митнически контрол е установено, че 8 бр. от общо 31 броя рулони поставени под режим допускане до свободно обращение с проверената митническа декларация от 27.02.2020 г., не съдържат алуминий съгласно представените от вносителя сертификати на YILDIZ DEMIR CELIK, Република Турция. Поради това законосъобразно митническият орган е определил код по ТАРИК 7212300080. Промяната в тарифното класиране е обосновала и изводите на митническия орган за отпадане на декларираната от вносителя тарифна преференция 120, тарифна квота с код 098609 за процесните 8 бр. рулони, въведена с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти. Правилно и в съответствие с чл. 49, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е приел, че всяка тарифна квота се идентифицира в законодателството на Съюза чрез пореден номер, който улеснява нейното управление, а тарифните преференции се упражняват въз основа на валидно искане на декларатора за ползване на тарифна квота с конкретен номер, относим за продукти с конкретен код по КН, съответно код по ТАРИК чл. 50 § 1 и 2 от същия регламент. В чл. 51, § 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447 е предвидено, че количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота. В съответствие с приложение ІV Обеми на тарифни квоти от Регламент (ЕС) 2019/159, в частта за продукти с номера 4А, и 4Б ламарини с метално покритие, съдът е съобразил, че тарифната квота за стоки с код по ТАРИК 7212300020 е с номер 098609, а тарифната квота за стоките с код по ТАРИК 7212300080 е с номер 098611, както и че в случая липсва валидно искане от дружеството вносител за ползване на тарифна квота с номер 098611. Наличието на валидно искане от декларатора е условие за ползването на посочената тарифна преференция по реда, регламентиран в чл. 49-51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По тези съображения неоснователни се явяват и доводите в касационната жалба за приложение на чл. 86, параграф 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Няма спор по делото, че за процесните стоки митническото законодателство предвижда освобождаване от вносни мита на основание чл. 56, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013. По силата на чл. 86, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 това благоприятно тарифно третиране или освобождаване се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие, че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама. Определените с оспорения акт задължения за мито и ДДС възникват към момента на приемане на митническата декларация съгласно чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, но липсата на валидно искане за прилагане на тарифна квота с номер 098611 за стоки с код по ТАРИК 7212300080, препятства прилагане на освобождаването, предвидено в Регламент (ЕС) 2019/159. С оглед изложеното правилно съдът е отхвърлил и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси, свързани с тълкуването и приложението на чл. 86, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При установените по делото факти и в съответствие с материалния закон, съдът е приел, че за процесните стоки е възникнало задължение за вносно мито в размер на 25 % и задължение за ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ на ответника по касация, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,