Решение № 15163 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2020 г.

Решение № 15163 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Стефанова от [населено място] против Решение № 126/12.08.2020 г., постановено по административно дело № 80/2020 г. по описа на Административен съд –Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез старши юрисконсулт А. Стоянова, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил действителните факти от значение за случая, а именно, че касаторката няма трудови правоотношения с посочения работодател, който не е осъществявал никаква дейност през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а за 2017 г. са декларирани данъчни загуби в размер на 16 500 лева. Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е известно на Н. Стефанова и което сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С Решение № 126/12.8.2020 г., постановено по административно дело № 80/2020 г., Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на Н. Стефанова от [населено място] против Решение № 2153-28-4 от 07.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Ямбол, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-28-000697494/31.12.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е постановено възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.01.2013 г. до 06.07.2016 г. в размер общо на 39 318, 72 лева, от които 26 276, 17 лева главница и 13 042, 55 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. По делото е установено, че Н. Стефанова е представила шест болнични листове за неработоспособност в качеството си на осигурено лице и е получила парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и впоследствие поради бременност и раждане в "Демирев НМ" ЕООД за периода от 25.01.2013 г. до 13.10.2014 г. За периода от 14.10.2014 г. до 15.07.2015 г. вкл. тя е получила парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, съгласно заявление-декларация на основание чл. 50, ал. 1 и 51 от КСО /за остатъка от 135 до 410 календарни дни/, в качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в "Демирев НМ" ЕООД; за периода от 16.07.2015 г. до 01.04.2016 г. вкл. е получила парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 – годишната му възраст, съгласно заявление-декларация по чл. 53 от КСО, в качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в [фирма]; за периода от 04.04.2016 г. до 06.07.2016 г. вкл. лицето е получило парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО за отглеждане на дете до навършване на 2 – годишната му възраст, съгласно заявление-декларация по чл. 54 от КСО, в качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство при условията на чл. 52 а от КСО при осигурителя "Демирев НМ" ЕООД; за периода от 19.05.2016 г. до 27.05.2016 г. вкл. Н. Стефанова е получила парично обезщетение за временна неработоспособност за придружаване и гледане на дете до 18- годишна възраст, съгласно БЛ № 5496053, серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в "Демирев НМ" ЕООД. При извършването на съвместна проверка с органите на МВР, НАП и Инспекция по труда е установено, че "Демирев НМ" ЕООД не отчита и не декларира пред органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни в ТД на НАП- офис Ямбол – уведомления за сключени трудови договори и декларации, образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица" за различни лица, в това число и за Н. Стефанова, за които не са били внасяни и дължимите осигурителни вноски. По този повод е извършена проверка и от контролен орган при ТП на НОИ - Ямбол, за което е издаден Констативен протокол № КП-5-28-00541925/22.03.2019 г., в който е отразено, че собственоръчно е подписана декларация от собственика на дружеството г-н М. Недялков, който заявява, че не познава никое от лицата, назначени във фирмата, дружеството не упражнява търговска дейност, откакто той е собственик, също така не притежава печат на фирмата. Във връзка с всички събрани доказателства за неупражняване на търговска дейност от дружеството е направен извод, че няма как да има лица по трудови правоотношения с осигурителя, които да осъществяват трудова дейност при него, след като самият той не осъществява такава. Това е мотивирало и органа да се произнесе по този начин с Разпореждане № РВ-3-28-000697494/31.12.2019 г., потвърдено впоследствие и с Решение № 2153-28-4 от 07.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Ямбол. Административният орган се е позовал на действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Счита, че на основание чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 не е прекратена, като за Н. Стефанова не е възникнало осигуряване, понеже е било назначена по трудов договор с "Демирев НМ"ЕООД, но от лице без представителна власт и на практика не е упражнявало трудова дейност. На 25.07.2016 г. в Търговския регистър е извършено вписване за прехвърляне на дружествени дялове от лицето Ж. Гаджев, в качеството му на управител и собственик на "Гаджев" ЕООД, на лицето М. Недялков, в резултат на което като управител и собственик на "Демирев НМ" ЕООД– правоприемник на активите и пасивите на "Гаджев" ЕООД, считано от 25.07.2016 г. е вписан М. Недялков. Дружеството, след датата на прехвърлянето на дружествените дялове, не отчита извършвана търговска дейност. В тази връзка е издадено Задължително предписание № 3 Д-1-28-00539206/18.03.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок от 3 работни дни, което е влязло в сила на 05.04.2019 г. Задължителните предписания не са изпълнени и са предприети действия към служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните са заличени със Заявление № 1019-28-129/29.05.2019 г. до ТД на НАП – Ямбол, а сключените от работодателя – "Демирев НМ" ЕООД трудови договори са заличени за 14 лица с подадени от осигурителя декларации, обр. 1, като трудовият договор на лицето Н. Стефанова, сключеният на 05.10.2011 г., е измежду тях. Този трудов договор е сключен чрез "пълномощника" на "Гаджев" ЕООД Р. Янкова, а същата е упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно от 22.11.2011 г., т. е. тя не е имала представителна власт към 05.10.2011 г. Освен това от приложен като доказателство по делото разпит на свидетел Ж. Гаджев, собственик и управител на "Гаджев" ЕООД, по Досъдебно производство № 44/2018 г. по описа на ОД на МВР- Ямбол, се събират доказателства, че в управляваното от него дружество той не е назначавал чужди на собственото му семейство лица, вкл. Н. Стефанова, че не е упълномощавал Р. Янкова да назначава лица на работа при него, както и че е прехвърлил на неизвестно лице от ромски произход фирмата си. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав от хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение обаче, само по себе си, не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. Върховният административен съд многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение № 314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В настоящия случай не е налице валидно възникнало трудово правоотношение, не е било започната и упражнявана трудова дейност в посоченото дружество. Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са били ценени от първоинстанционния съд. Отчитайки недобросъвестното поведение на Н. Стефанова, органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения. Наведените доводи от касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни, тъй като съдът е обсъдил всички релевантни доказателства и възражения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение