Решение № 1144 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13777/2008 г.

Решение № 1144 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13777/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Евгени Паскалев Паскалев, от гр. Кърджали е подал касационна жалба срещу решение № 67 от 23.09.2008 г. по адм. дело № 69/2008 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 277/9.04.2008 г. на началника на Районно полицейско управление (РПУ), гр. Кърджали, с която е разпоредено отнемане на издадените му разрешения за носене на бойно и ловно оръжие и изземване на притежаваните пистолет, 2 пушки и карабина. По подробно развити с жалбата съображения се поддържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на съдебния акт и оспорената заповед. Ответникът - Началник на РПУ - Кърджали не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мнение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. От установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка е видно, че с влязла в сила присъда № 65/11.06.2007 г., постановена по НОХД № 15/2007 г. на Районен съд - Кърджали, касаторът Евгени Паскалев е признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание "Пробация" за срок от две години. С решение № 113/19.10.2007 г. по ВНОХД № 191/2007 г. на Кърджалийския окръжен съд присъдата е била изменена с намаляване срока на определените пробационни мерки. С решение № 274/28.07.2008 г. по НД № 260/2008 г. състав на Върховния касационен съд е възобновил наказателното производство, отменил е постановеното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Въз основа на докладна записка на инспектор от служба "КОС", началникът на РПУ - Кърджали е отнел разрешенията на Паскалев за носене на бойно и ловно оръжие, като е изложил съображения, че при наличие на влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, лицето не отговаря на отрицателната предпоставка по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗКВВООБ. Сезиран с жалба срещу описаната заповед, състав на Административен съд - Кърджали е приел, че с оглед данните за наличие на влязла в сила осъдителна присъда за извършено от жалбоподателя умишлено престъпление от общ характер, актът на началника на РПУ Кърджали за отнемане на издадените разрешения е законосъобразен. Изложил е и съображения, че последващото възобновяване на наказателното производство, доколкото възстановява висящността на спора, се субсумира в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗКВВООБ, като по този начин нормативните изисквания отново са изпълнени. Пред настоящата инстанция се представя копие от присъда № 17/25.09.2008 г., постановена по ВНОХД № 208/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, с която осъдителната присъда по НОХД № 15/2007 г. на Кърджалийския районен съд е отменена и подсъдимият е оправдан по внесеното му обвинение. С решение № 523/9.01.2009 г. по НД № 560/2008 г. на ВКС, III-то н. о. въззивната присъда е оставена в сила. В касационната фаза на съдебното производство се навежда довод за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на решаващия съд, мотивиран с твърдения за неспазване на задължението да се проведе последователен контрол за законосъобразност на оспорения акт, съобразно предписанията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Поддържа се, че Административният съд не е обсъдил представеното доказателство за възобновяване на приключилото наказателно производство, както и че е подменил фактическото основание за произнасянето на органа, квалифицирайки фактите по казуса в алтернативната хипотеза на чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗКВВООБ. На базата на новопредставените писмени доказателства за окончателното оправдаване на касатора по вмененото му обвинение, навежда довод за отпадане на предпоставките, възприети като основание за постановяване на административния акт. Решението е правилно, макар и по част от изложените мотиви. Съгласно предписанието на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, вкл. от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от с. з. Т. е. - цитираната разпоредба препраща към чл. 12 от ЗКВВООБ по отношение на обстоятелствата, при проявлението на които възниква основание за постановяването на конститутивен административен акт с правопрекратяващо действие. Следователно - за да се приложи чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ следва да са налице предпоставките по чл. 12 - в чиито хипотези попадат осъждането на лицето за умишлено престъпление от общ характер или започналото срещу него наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Наличието на релевантен факт, попадащ в хипотезите на цитирания тест следва да бъде установено с писмени доказателства, изходящи от съответния компетентен съдебен орган. При данните по административната преписка решаващият съд обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който може да се отнемат издадените разрешителни на визираната хипотеза по чл. 16 от ЗКВВООБ. Фактът на наличие на влязла в сила осъдителна присъда срещу титуляр на разрешения за носене и съхраняване на огнестрелни оръжие, съставлява абсолютно основание за отнемането им. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства, обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорения административен акт. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, като наличието на такива е установено в хода на проведеното съдебно производство. В оспореното решение е констатирано, че касаторът е осъден с влязла в сила присъда, който факт е правопогасяващ досежно правото му да извършва дейности под режима на специалния ЗКВВООБ. Така възприетият извод се установява от ангажираните писмени доказателства, което в контекста на поддържаната теза за незаконосъобразност на акта на визираното в него основание, не сочи на допуснато от решаващия съд нарушение на правнорегламентираната му дейност по чл. 235 от ГПК, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро, вр. с чл. 144 от АПК Въведените пред настоящата инстанция фактически твърдения, ведно с представените доказателства относно възобновяване на наказателното производство и последвалата оправдателна присъда не са били предмет на административното производство и поради това са неотносими към законосъобразността на административния акт на възприетото от органа при произнасянето му фактическо и правно основание. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. - законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 от АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество, релевантни за спора юридически факти. Нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, регламентираща възможност за установяване на нови факти от значение за спора, е приложима само при разглеждане на делото по същество, когато подлежат на доказване фактите от значение за законосъобразността на административния акт, но не и във фазата на касационното производство (Арг. : чл. 219 от АПК). В този аспект постановената оправдателна присъда не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Новонастъпилият факт би могъл да послужи единствено като основание за провеждане на самостоятелно административно производство пред компетентния орган, но няма правопогасяващо значение досежно вече осъществения правопроизводящ юридически факт. Ето защо, като не е кредитирал решението на ВКС по НД № 260/2008 г., хронологически следващо както проявлението на релевантния за спора юридически факт (наличие на осъдителна присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер), така и оспореното волеизявление на компетентния орган, решаващият съд не е нарушил процесуалния закон - чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 168, ал. 1 и чл. 144 от АПК. Крайният извод за законосъобразността на административния акт е правилен, макар и част от изложените съображения да водят до подмяна на фактическото основание за неговото постановяване. Възстановената висящност на образуваното срещу Паскалев наказателно производство е била ирелевантна за законосъобразността на обжалваната заповед, доколкото не съставлява елемент от фактическия състав по издаването й. Поради това, противно на възприетото от съда, този новонастъпил факт е неотносим към спора. След като визираните в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ материалноправни предпоставки имат самостоятелно и независимо съществуване, дублирайки приложението им, съдът недопустимо променя волята на издателя на акта. Формираните в тази насока мотиви не са решаващи за правния резултат и самостоятелно не могат да обосноват касационно основание за отмяна на решението. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на релевираните касационни оплаквания, оспореното съдебно решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение