Решение № 337 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2018 г.

Решение № 337 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г., като майка и законен представител на малолетното си дете Б. Г., срещу решение № 133/06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 17/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗСПД/Д-РА-С/2972/07.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С.. Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се измени издадения административен акт, в частта, досежно началната дата за отпускане на месечна помощ за дете по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е заповед № ЗСПД/Д-РА-С/2972/07.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С., с която е отпусната помощ по чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на С. Г. за детето й Б. Г. в размер на 450 лв., като е определен срок от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г. Заповедта е връчена на 12.12.2017 г. Жалбоподателката е спазила задължителния ред на административно обжалване и е депозирала жалба до директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - П. с вх. № 1307-94 С-00-3605/14.12.2017 г. Директорът на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" - П. се е произнесъл по жалбата с Решение № 13-РД04-1190/20.12.2017 г., с което е отхвърлил жалбата на С. Г. срещу Заповед №ЗСПД/Д-РА-С/2972/07.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. С.. Първоинстанционният съд извежда, че страните не спорят по фактите. Спорен от правна страна е въпроса относно началния момент, от който се отпуска помощта по чл. 8д от ЗСПД. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с Експертно решение на НЕЛК № 0825/118 от 17.07.2017 г. детето Б. Г. е преосвидетелствано с 80 % вид и степен на увреждане, т. е. при наличие на промяна във вида и степента на трайното увреждане, която е завишена от органа на медицинската експертиза. Осъщественият фактически състав при подадено заявление-декларация по чл. 8д от ЗСПД и чл. 24а от ППЗСПД води като правна последица отпускане на семейно подпомагане по чл. 8д от ЗСПД. Съобразно издаденото експертно решение на НЕЛК от дата 17.07.2017 г., първоинстанционният съд приема, че за заявителката е бил налице тримесечен срок, който е изтекъл на 17.10.2017 г., в който тя е следвало да подаде своето заявление за семейна помощ по чл. 8д от ЗСПД, за да бъде определена за начална дата на помощта една година назад от подаване на заявлението. При неупражняване на правото в тримесечен срок от издаване на ЕР на НЕЛК/ТЕЛК, следва началната дата на отпускане на семейната помощ да е тази по чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД, а именно началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В конкретния случай заявлението – декларация с вх. № ЗСПД/Д-РА-С/2972 от С. Г. е подадено на 27.11.2017 г. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед № ЗСПД/Д-РА-С/2972/07.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. С., с която за начален момент на помощта е определен началото на месеца на подаване на заявлението от 27.11.2017 г., е постановена в съответствие със закона и с неговата цел. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – П., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД е регламентиран срока, за който се отпуска месечната помощ по ал. 1 – от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно чл. 8д, ал. 8 ЗСПД, месечната помощ по чл. 8, ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. Правната възможност помощта по чл. 8д ЗСПД да се изплаща за минал период, считано от датата на определената в ЕР начална дата на инвалидността на ТЕЛК/НЕЛК е допустима, ако е налице абсолютното условие за възникване и упражняване на това право - заявлението – декларация да бъде подадено в тримесечен срок от датата на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. В конкретния казус, нормата на чл. 8д, ал. 8 ЗСПД е неприложима, тъй като заявлението е подадено извън тримесечния срок. Законодателят не е релевирал момента на узнаване на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК като елемент от фактическия състав на възникване правото на помощ по чл. 8д ЗСПД, определящ началният момент на отпускането й. Волята на законодателя в последната цитирана разпоредба е за меродавен момент, от който тече обсъждания тримесечен срок, да се счита датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не датата на получаването му. В конкретния случай, за да се претендира помощта за минал период е следвало заявлението – декларация да се подаде в срока от 17.07.2017 г. до 17.10.2017 г. Към датата на подаване на заявлението – декларация – 27.11.2017 г. този срок е изтекъл. Поради неупражняване на правото в срок, то е погасено и административния орган е приложил правилно материалния закон и в съответствие с целта му. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, С. Г. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,