Решение № 9863 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15982/2010 г.

Решение № 9863 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15982/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2097/21.09.2010 г., постановено по адм. дело № 1929/2009 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 030802862/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, поправен с РА за поправка № 903554/23.03.2009 г., потвърден с решение № 218/15.05.2009 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за доначислен на "Одисейстрой" ООД - гр. Варна ДДС в размери по периоди и доставки, както следва: 9 292,34 лв. за месец май 2006 г. по доставката по нотар. акт № 29/3.05.2006 г.; 142,78 лв. и 9 742,35 лв. за месец декември 2006 г. по доставките по нотар. акт № 192/5.12.2006 г. и нотар. акт № 136/27.12.2006 г.; в размера над 166,14 лв. за месец юни 2006 г. по доставката по нотар. акт № 154/9.06.2006 г.; в размера над 54 лв. за месец септември 2006 г. по нотар. акт № 142/27.09.2006 г.; в размер над 21,08 лв. за месец юни 2007 г. по доставката по нотар. акт № 194/26.06.2007 г.; в размера над 239,99 лв. за месец ноември 2007 г. по доставката по нотар. акт № 133/13.11.2007 г., ведно с последиците от извършените корекции на резултатите за тези периоди, както и в частта, в която вследствие на извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. и 2007 г. са установени задължения за корпоративен данък, както следва: за 2006 г. в размера над 9 572,29 лв. и лихви над 2 771,80 лв. и за 2007 г. в размера над 71 802,49 лв. и лихвите над 10 821,94 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалва се решението и в частта за присъдените разноски, като според касатора съдът не се е съобразил и не е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК предвид представените от дружеството нови писмени доказателства пред съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Одисейстрой" ООД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Одисейстрой" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в обжалваната част на решението, тъй като то е постановено при точно спазване на материалния закон и при установени правнорелевантни факти. Според прокурора продажбите на имотите не са между свързани лица, като съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 30, ал. 3 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По ЗДДС (отм.) за 2006 г. и ЗДДС за 2007 г. Варненският административен съд в решаващия си състав е установил, че за процесните периоди данъчно задълженото лице е извършило продажби на недвижим имот - етап груб строеж на медицинска лаборатория - месец май 2005 г. (нотар. акт № 29/2005 г.); продажба на гараж в жилищна сграда месец юни 2006 г. (нотар. акт № 154/2006 г.); замяна на гараж с поземлен имот - месец септември 2006 г. (нотар. акт № 142/2006 г.); продажба на паркомясто - месец декември 2006 г. (нотар. акт № 192/2006 г.); продажба на апартамент - месец декември 2006 г. (нотар. акт № 136/2006 г.); продажба на паркомясто - месец юни 2007 г. (нотар. акт № 194/2007 г. и продажба на апартамент - месец ноември 2007 г. (нотар. акт № 133/2007 г.). Мотивите на съда за отмяна на ревизионния акт в посочените по-горе части са, че съгласно чл. 28 ЗДДС (отм.) данъчната основа представлява стойността, върху която се начислява или неначислява ДДС в зависимост от това дали са касае за облагаема или освободена доставка, а според чл. 29 от същия закон данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя без ДДС и увеличена с всички други данъци и такси. Съдът е обсъдил и ал. 5 на същата разпоредба, която разпорежда, че данъчната основа при облагаемите доставки не може да бъда по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на ЗСч на произведената стока. Относно обстоятелството, че в случая разпоредителните сделки, извършени с нотариалните актове са за недвижими имоти, съдът се е позовал на чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.), който регламентира, че данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от същия закон и данъчната основа по чл. 46 ЗМДТ. Съдът е приел, че според правилото на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) при определяне на данъчната основа при продажби на сгради следва да се прибави и местния данък за придобиване на имот по чл. 45 ЗМДТ и таксите за вписване и нотариалните такси. Изводите на съда относно данъчната основа на продажбите на недвижими имоти през 2006 г. и 2007 г., както и на замяната на гараж срещу поземлен имот, са законосъобразни. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) повелява, че данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че определянето на пазарната цена при продажбата законът изисква сами при свързани лица или други конкретно уредени хипотези. В процесния случай няма спори твърдения от приходната администрация, че доставките са между свързани лица. Правилно съдът се е позовал на чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.), според който данъчната основа на облагаемите доставки на стоки не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на ЗСч на произведената стока. Установено е по делото чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, че себестойността на стоките е по-ниска от стойностите на продажбите, обозначени в нотариалните актове. Твърдението на приходната администрация, че в ревизионното производство чрез оценителна експертиза са използвали не пазарна стойност, а справедлива пазарна стойност, макар, че страните по сделките да не са свързани лица, е неоснователно. Съдът правилно се е съобразил, че към данъчната основа се прибавят местния данък, нотариални такси и такси за вписване и по този начин е достигнал до правилно определена данъчна основа, съответно на дължим ДДС. В тези части решението е правилно. Относно нотар. акт № 142/2006 г. "Одисейстрой" ООД е осъществил замяна на гараж срещу поземлен имот, като гаражът е с площ 16,27 кв. м и с данъчна оценка 8 457 лв. Експертизата е установила справедлива пазарна стойност в размер на 8 727 лв., включвайки към данъчната основа местния данък и таксите за вписване и нотариални такси, а ревизията е увеличила тази данъчна основа с още 550,67 лв., а ДДС увеличила със 110,13 лв. Правилно съдът е съобразил материалноправната разпоредба за определяне на данъчната основа при замяна на недвижими имоти - чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗДДС (отм.). Определената от ревизията справедлива пазарна стойност е възприета от съда, но последният правилно е отчел, че не е следвало органите по приходите към нея да включват и местния данък, нотариалните такси и таксите за вписване. Относно извършени от дружеството продажби през 2007 г. правилно съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. и е определил данъчната основа, включвайки към определената цена в нотариалния акт и дължимите местен данък, нотариални такси и такси за вписване. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че в посочените части решението на първоинстанционния съд е правилно постановено и не са налице допуснати нарушения, каквито са оплакванията в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По ЗКПО (отм.) и ЗКПО в сила от 1.01.2007 г. В частта за преки данъци съдът е приел, че неправилно ревизията е преобразувала финансовия резултат на "Одисейстрой" ООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 78 ЗКПО за 2007 г. относно извършените продажби на недвижими имоти и замяната на гараж срещу поземлен имот. Тези изводи съдът е обосновал с приетите мотиви на съдебното решение в частта за ДДС. Относно непризнатите амортизации - чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и чл. 59 ЗКПО първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че за част от ДМА, за които няма отчетени приходи, не е следвало дружеството да начислява амортизации, но в същото време е отчел извършеното от ревизирания субект намаление на финансовия си резултат с данъчно признатия размер на амортизациите. И в частите за преки данъци първоинстанционното решение е правилно. Въз основа на възприетото в частта по ДДС, правилно съдът е приел, че не е следвало да се преобразува финансовия резултат на дружеството в посока увеличение. Относно непризнатите от ревизията разходи за амортизации, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че макар да не е следвало дружеството да отчита разходи за амортизации за ДМА, които за определен период от време не са били използвани в дейността на предприятието, обстоятелството, че финансовият резултат дружеството е намалило с данъчно признатия размер на амортизации, поради което начислените разходи се прибавят към печалбата, а с данъчно признатия размер на амортизациите се приспадат от нея, поради което само ако има превишение, то подлежи на облагане. В процесния случай такова превишение липсва и затова неправилно ревизията е определила допълнителен корпоративен данък. Макар неправилно извършена счетоводна операция от ревизирания субект с начисляване на разходи за амортизация, последващата счетоводна операция не е довела до определяне на допълнителен данък и затова като е постановил в този смисъл решението си, първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е постановено правилно, като не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Затова в обжалваната част решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта за разноските, решението също е правилно, тъй като те са присъдени в полза на дирекция "ОУИ", независимо от постановения резултат. За касационната инстанция разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не се дължат, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а в касационната инстанция касаторът не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,