Решение № 2661 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2015 г.

Решение № 2661 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Созопол, против решение № 1055/15.06.2015 г. по адм. дело № 638/2015 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Софийски университет /СУ/ "Св. Климент Охридски", чрез процесуалния му представител - адв. Керемедчиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя подробни писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с Решение № 3506/30.03.2015 г. по адм. д. № 1618/2015 г. на Върховен административен съд, второ отделение. С второто решение Административен съд - Бургас е отменил Заповед № 8-Z-781/16.05.2014 г. на кмета на община-Созопол, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на СУ "Св. Климент Охридски", гр. София да премахне незаконен строеж: "Бунгало", находящ се в ПИ-ти с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.320 по КК на гр. Черноморец. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. За да направи този извод съдът е обсъдил доказателствата по делото, включително и допълнително представените по указание на ВАС писмени доказателства, при което е установил, че процесното бунгало е строеж, който е незаконен, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден без строителни книжа и в несъответствие с характера и фактическото предназначение на земята, която е земеделска. Въпреки това е приел, че строежа не подлежи на премахване, тъй като е "търпим строеж" по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за приложението на която разпоредба е изложил подробни мотиви. Решението е правилно, със следните допълващи мотиви: При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че разпоредения за премахване строеж - бунгало, е незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден без необходимите за това строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Настоящият състав не споделя правните изводи за незаконност и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като строежа е върху терен, извън регулацията на гр. Черноморец, с характер на земеделска земя и за него няма одобрен подробен устройствен план, с конкретни предвиждания спрямо които да е налице несъответствие. При незаконен строеж, какъвто се явява процесното бунгало, органът и съдът, дължат преценка за наличието на "търпим строеж", която търпимост има пряко отношение към премахването му. В случая по делото е установено, че строежа е реализиран към 23.12.1982 г., видно от писмо на зам. ректора на СУ "Св. Кл. Охридски" до зам. председателя на КОПС, върху земеделска земя-държавна собственост, предоставена за изграждане на морски научно-учебен комплекс на СУ и Московския университет, с т. 13 от Решение № КЗ-9/08.08.1977 г. на Комисията за земята /КЗ/. С това решение на СУ са предоставени общо 28 дка земеделска земя, в землището на Крайморие, при граници, посочени в приложените към решението скици. Решението на КЗ към момента на издаването му - 1977 г. представлява основание за извършване на строителство върху процесната земеделска земя за неземеделски нужди от ответника, по аргумент от чл. 18, ал. 1 от ППЗООЗП - отм./ ред. Д. в., бр. 5/1976 г./, вр. с чл. 2, б. "б" и б. "и" от същия Правилник /ред. Д. в. бр. 65/73 г./. Всъщност това предоставяне на земята за строеж, по силата на цитираните разпоредби, предхожда изискването за промяна в предназначението й, въведено нормативно по-късно, с изменението в наименованието на Раздел IV от ППЗООЗП от 1994 г. и на чл. 18, ал. 1 от ППЗООЗП - изм. Д. в., бр. 81/1994 г. За да бъде предоставена процесната земеделска земя за строителство на СУ, в Комисията по земята е следвало да се представят: преписка за избиране и утвърждаване на окончателна строителна площадка, ситуационно-застроителен план за строеж на обекта и скица с точните граници на земята - чл. 18, ал. 2 от ППЗООЗП /ред. Д. в. бр. 5/1976 г./. Видно от приетите по делото писмени доказателства, такава преписка е била представена от инвеститора, съдържаща: Заповед № 1238/18.10.1976 г. на председателя на ОНС - Бургас за назначаване на Комисия, която да определи строителна площадка за изграждане на морско-учебен спортен комплекс на СУ, Доклад на тази Комисия, с предложение до ИК на ОНС - Бургас за утвърждаване на окончателна строителна площадка върху 28 дка в землището на с. Черноморец, Бургаски окръг, писмо на министъра на земеделието и хранителната промишленост до ОНС - Бургас от 1977 г. за съгласуване протокола на комисията. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на ситуационно-застроителен план за строеж на обекта, но е представена скица-виза за проектиране на общо 12 бр. бунгала, с процесното бунгало-столова, от 04.07.1981 г., презаверена на 15.09.1981 г., която виза би могла да бъде издадена само при наличието на такъв ситуационно-застроителен план. Спазено е и изискването на чл. 24 от ППЗООЗП - отм./ ред. Д. в. бр. 65/73 г./, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗООЗП (отм.) за заплащане от страна на инвеститора на такса за предоставената за строителство земеделска земя, видно от вносна бележка от 29.11.1988 г. за сумата 46 000 лева, внесена от СУ по с/ка на МФ. След извършеното плащане и на основание чл. 21 от същия Правилник, СУ е въведен във владение на предоставените 28 дка земеделска земя, видно от цитирания в АДС № 396/21.11.1989 г., Акт за въвод във владение № 144/27.03.1989 г. на Обл. НС - Бургас. От гореизложеното следва, че съдът правилно е установил наличието на две от кумулативно дадените предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за признаване търпимост на извършения строеж-бунгало, а именно, че строежа е изграден до 07.04.1987 г. без строителни книжа, но е бил допустим поради наличието на утвърдена строителна площадка и предоставено по надлежния ред право на изграждане, съгласно действащите към 1982 г. ЗООЗП (отм.) и ППЗООЗП (отм.), регламентиращи строителство в земеделска земя за неземеделски нужди. Съдът е приел, че е налице и третата предпоставка на § 16, ал. 1 за търпимост на строежа, но не е изложил конкретни мотиви за допустимост на строежа по правилата и нормативите действали по време на извършването му. Настоящата инстанция счита, че този пропуск не е съществен и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като крайния извод на съда е правилен. Съгласно чл. 108, ал. 1 - 3 от ППЗТСУ - отм. /ред. Д. в. бр. 44/1980 г./ в сила към датата на извършване на строежа, извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, въз основа на застроително решение, одобрено от председателя на ИК на ОНС. А съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) такова строителство в неурегулирани части на населените места, се разрешава по искане, придружено със ситуационна скица. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ (отм.) - ред. Д. в., бр. 70/1977 г. конкретно позволява извършването на строежи от вида на процесния в извънселищни територии, от страна на учреждения, каквото се явява СУ "Св. Климент Охридски". С тази наредба, в сила към датата на извършване на процесния строеж - 1982 г. не са уредени специални изисквания към този вид строежи, а единствено към месторазположението им в имота с оглед на вероятна бъдеща регулация, като е посочено да се избягва застрояването им в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти - чл. 167 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ. В случая, видно от представеното копие на виза за проектиране на бунгалата, това изискване е спазено, като проектираните първоначално 8 бр. бунгала и допълнително още 4 бр., сред които и процесната столова, не попадат в близост до посочените от разпредбата ограничения - чупки, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти. С оглед на изложеното следва да се приеме, че строителството на процесното бунгало е отговаряло на правилата и нормативите действали по време на извършването му, т. е налице е и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж. Поради това, като е приел, че е налице търпим строеж и че оспорената заповед, като противоречаща на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е незаконосъобразна, съдът е приложил правилно закона. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение