Решение № 4992 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15611/2008 г.

Решение № 4992 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15611/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Радослав Йорданов Желев, представляван от Цанко Колев - адвокат от САК, срещу решението на Административен съд София - област от 20.10.2008 г., постановено по адм. дело № 310/2008 г. на седми състав. Касаторът заявява, че на основание чл. 209, т. 3 от АПК го обжалва и моли да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е обжалвал бездействието на административния орган пред съда с искане на основание чл. 257, ал. 2 от АПК съдът да задължи кмета на община Божурище да изпълни задължението си, произтичащо пряко от нормативен акт - ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение и счита, че кметът на общината не е извършил фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата на закон - § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 1 - 3 от ПЗР на ЗИДППЗСПЗЗ да назначи комисия в точно определен състав, която в определен срок да разгледа заявлението, да състави протокол и даде становище относно спазването на изискванията на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия, съгласно § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ даващи основания ползвателите да придобият правото на собственост върху предоставената им за ползване земя. Моли съдебното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представена е писмена защита с подробни съображения. Ответникът - Кмета на Община Божурище чрез процесуалния си представител адв. Николова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в сила като правилно и законосъобразно. Заинтересованите страни - Недялка Рачева Желева и Бойко Василев Василев не заявяват становища по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок, но по същество е неоснователна. С оспореното решение, в производство по реда на чл. 256 от АПК, административният съд е отхвърлил искането на Радослав Йорданов Желев против твърдяно бездействие на кмета на община Божурище за издаване на заповед по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Видно от материалите по делото били са направени молби пред Кмета на Божурище за издаване на документи по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по тях нямало произнасяне, въпреки законовата норма за тяхното издаване. Законосъобразен е извода на съда, че непроизнасянето в срока по молбите по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по закон се счита за мълчалив отказ, който законодателят приравнява на изричен такъв съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК и неиздаването на претендираната заповед не представлява неоснователно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК. За да е налице бездействие в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган и вместо да изпълни правомощието си бездейства. Неиздаването на административен акт за което е предвидена специална процедура по защита не води и не може да се приравнява като бездействия на адм. орган. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 567 от 20.10.2008 г. по административно дело № 310/2008 г., в производство с правно основание чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК, Административен съд София област - Седми състав, прекратява производството по адм. дело № 310/2008 г. по описа на АС - София област по отношение на конституираните като заинтересовани лица Недялка Рачева Желева от гр. София, ул. "Чаталджа" № 54 и Бойко Василев Василев чрез назначения му особен представител адв. Антоанета Рашкова Милушева от САК и отхвърля искането на Радослав Йорданов Желев от гр. София, ул. "Чаталджа" № 54 против твърдяно бездействие на кмета на община Божурище за издаване на заповед по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по молби с вх. № 3713 от 12.06.1992 г. ; № 6824 от 27.11.1997 г.; № 407 от 23.01.1998 г.; № М-348 от 8.05.2006 г.; № М-348 от 21.06.2006 г.; № М-348/4 от 20.07.2006 г. и № М-96 от 1.02.2007 г., всички депозирани в община Божурище, като неоснователно. Веднага е необходимо да се отбележи, че така постановеното съдебно решение не е обжалвано в частта, с която производството е било прекратено спрямо Недялка Рачева Желева и Бойко Василев Василев, поради което е влязло в сила и въпросът не може да бъде обсъждан и пререшаван. Предмет на касационна проверка е решението в останалата му част. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че в случая не е налице материално правната предпоставка на нормата на чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК, тъй като с искането си ищеца на практика претендира изпълнение от кмета на община Божурище на правно, а не на фактическо действие. В този смисъл неиздаването на претендираната заповед не представлява неоснователно бездействие на административен орган - предвиденото в раздел втори, глава ХV от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи се отнася само до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде определен административен акт, но не го прави, е налице мълчалив отказ за издаването на акта, който може да бъде оспорван от заинтересованото лице по реда, предвиден за оспорване на отказите, включително мълчаливи такива, като видове индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая издаването на заповед по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ представлява правно действие и като такова същото не изпълва хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК. В тази си обжалвана част съдебното решение е правилно. Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалба на Радослав Василев Желев (с допусната в хода на процеса поправка на бащиното му име на Йорданов), срещу бездействието на Кмета на Община Божурище, Софийска област и отказа му да издаде административен акт, какъвто е длъжен да издаде по закон. Жалбоподателят иска на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174, ал. 1 от АПК съдът да задължи кмета на общината да издаде заповед, с която да откаже или признае правото на наследниците на Йордан Василев Желев да придобият собствеността на имот № 165, а понастоящем УПИ ХIV-257, кв. 26 по плана на с. Хераково, махала Бобен, Община Божурище като ползватели и да бъде определен срок за това. В хода на производството с нарочна молба от пълномощника на жалбоподателя адв. Цанко Колев е направено уточнение, че жалбата е подадена на основание чл. 257, ал. 1 от АПК, т. е. оспорва се бездействието на Кмета на Община Божурище, който е длъжен по силата на нормативен акт - ППЗСПЗЗ да се произнесе по подадените молби. Жалбоподателят моли на основание чл. 257, ал. 2 от АПК жалбата му да бъде уважена и осъден административния орган - Кмета на община Божурище да извърши действието и да бъде определен срок за това - да издаде административен акт - Заповед, с която да откаже или да признае правото на доверителя му да придобие собствеността на предоставената за ползване земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както от първоначално подадената жалба, така и от така направената конкретизация се установява, че се претендира издаване на заповед на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Тази заповед е административен акт - властническо волеизявление на компетентен административен орган, което създава права или задължения. Със заповедта на кмета на общината или се признава или се отказва придобиването правото на собственост от ползвателите на земеделски земи, което право на ползване им е било предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Издаването на заповед безспорно е правно действие. Такава заповед или отказът за нейното издаване подлежи на обжалване по съдебен ред по реда и сроковете, предвидени в ППЗСПЗЗ и АПК. От данните по делото се установява, че по подаваните многобройни молби жалбоподателят само веднъж е упражнил правото си на жалба, но това обстоятелство всъщност е извън предмета на настоящото дело. В случая не се обжалва нито изричен, нито мълчалив отказ - приравнен на индивидуален административен акт, нито е налице хипотезата на чл. 21, ал. 4 от АПК. Претенцията е за издаване на заповед, която жалбоподателят погрешно квалифицира като фактическо действие. Заповед за признаване или отричане на права е волеизявление с правни последици - то е правно действие. Заповедта за назначаване на комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за ЗИДППЗСПЗЗ също е правно волеизявление, което е част от процедурата по издаване на административния акт, а не фактическо действие, както счита жалбоподателя. И двете задължения на кмета произтичат пряко от нормативен акт, но са правни действия, а не фактически действия. Разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 от АПК, систематическото място на които е в Глава петнадесета, раздел II - наименован "Защита срещу неоснователни бездействия" са неприложими за конкретния случай, защото касаят неизвършването на фактически действия, а не неизвършването на правни действия. Като е достигнал до същия този извод, Административен съд София - област е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и по-точно на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,