Решение № 5048 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9746/2014 г.

Решение № 5048 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9746/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Боник" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. София срещу решение № 3591/28.05.2014 г., постановено по адм. д. № 7282/2013 г. по описа на АС София-град /АССГ/, с което е обявен за нищожен акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № 1204911/17.10.2012 г. на орган на приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се уважи подадената жалба против процесното АПВ и преписката се върне с указания за възстановяване на претендираната сума. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С АПВ № 1204911/17.10.2012 г. на орган на приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е отказано на "Боник" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. София възстановяване на ДДС в размер на 445 353,60 лв. Актът е издаден по искане /ИПВ/ вх. № 2553-00-2767 от 17.09.2012 г. От фактическа страна безспорно е било установено следното: "Боник" ЕООД - в несъстоятелност е подало Искане за прихващане или възстановяване, вх. № 26-Б-655/13.01.2012 г., с което се претендира за възстановяване на ДДС в размер на 445 353,60 лв. и законната лихва върху горната сума. Основанието за това искане е Решение № 15062/17.11.2011 г. на Върховния административен съд, с което е отменен Ревизионен акт № 180900324/11.09.2009 г. Искането е подадено от адв. Николай Ганев. Пълномощното на адвоката е подписано от управителя на търговското дружеството на 9.01.2012 г. - след датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и без съгласието на временния синдик. По искането е постановен Акт за прихващане или възстановяване № 1200426/6.02.2012 г., с който е определена сума за възстановяване в общ размер на 566 271,23 лв. След извършено прихващане на изискуемите към 6.02.2012 г. задължения в размер на 95 796,13 лв. е определена сума за ефективно възстановяване в размер на 470 475,10 лв. В АПВ е разпоредено сумата да се преведе по конкретно посочена сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр адв. Ганев. В тази връзка е представена декларация от управителя Цветелина Бончева Яковчева, с която потвърждава съгласието си исканата сума да бъде преведена по сметката на адв. Ганев. АПВ № 1200426/6.02.2012 г. е връчен на 6.02.2012 г. на адв. Ганев. На 16.02.2012 г. сумата в размер на 470 475,10 лв. е преведена на сметката на адв. Ганев, последният я е превел по сметка на трето лице - "Агро стар" ЕООД гр. Русе. С процесния АПВ е поставен отказ за възстановяване на претендираната сума по съображения, че сумата е вече възстановена с АПВ № 1200426/6.02.2012 г. При пълно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил правен. С оглед направените оплаквания в жалбата, спорът пред касационната инстанция също се явява правен. Основният спорен въпрос е, нищожен ли е процесният Акт за прихващане и възстановяване като постановен по искане със същия предмет и страни, което вече е разгледано и по което има произнасяне със стабилен позитивен административен акт. Тезата на касатора е, че АПВ № 1200426/6.02.2012 г. не представлява стабилен позитивен административен акт, както и че същият не е влязъл в сила. Счита също, че процесното АПВ и АПВ № 1200426/6.02.2012 г. не е постановено по искане на едни и същи страни. Неоснователни са касационните оплаквания. Решението на съда е законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, с оглед на това, че искането с вх. № 2553-00-2767/17.09.2012 г., по която е издаден процесния АПВ, е било недопустимо съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Актът за прихващане или възстановяване по своето естество представлява индивидуален административен акт. Поради това, освен на специалните изисквания за издаването му, уредени в разпоредбите на чл. 129 от ДОПК, той следва да отговаря и на общите изискванията за издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, приложим в настоящето производство по силата на разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. В случая е била налице пречка за издаването на искания административен акт, тъй като по идентични искания органите по приходите са се произнесли с влязли в сила АПВ, поради което е следвало да остави без разглеждане третото искане с вх. № 2553-00-2767/17.09.2012 г . Издаденият акт, след наличие на влязъл в сила такъв, се явява нищожен. С издаването на предходния АПВ компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи, каквито в случая не са налице. Въпросът за нищожност на оспорения акт съдът следи служебно с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК. Неоснователни са касационните оплаквания, които касаят влизането на сила на АПВ № 1200426/6.02.2012 г., тъй като същият е връчен на 6.02.2012 г. и сумата е възстановена по изрично посочена сметка на пълномощника на дружеството. Следователно същият е окончателен, а окончателният акт за прихващане или възстановяване се ползва с формална правна сила и представлява стабилен административен акт, поради което не би могло задължението или правото, определени с него, да бъдат променяни без спазване на определени правила. Преразглеждането на въпросите, по които има изрично произнасяне с влязъл в сила необжалван АПВ, чрез издаване на нов АПВ, е недопустимо, освен ако не са налице предпоставките за прилагане на изрично предвидените от законодателя изключения - при наличие на мълчалив отказ или чрез извършване на ревизия. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,