Решение № 5770 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 5547 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело 11152/2024г. Административен съд София град, второ отделение, 31-ви състав, е отхвърлил жалбата на ДЕЛТА ТУРС 2002 ЕООД, ЕИК 130870702, срещу Решение 000030 11068/17.10.2024г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите София, с което е оставено без уважение искане вх. М 26 Д 778/18.09.2024г. за заплащане на сума в размер на 18 379,67лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.05.2021г. до 23.02.2023г. върху недължимо платена от него сума за такса по чл.30,ал.6 ЗХ в размер на 100 000лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя за да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 150лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ДЕЛТА ТУРС 2002 ЕООД, ЕИК 130870702, със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Й. Радков, чрез пълномощника му адв. М. Пенева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата на дружеството. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Национална агенция по приходите София чрез процесуалния си представители главен Г. Стойков , взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на ДЕЛТА ТУРС 2002 ЕООД, ЕИК 130870702, гр.София, [адрес], представлявано от управителя Й. Радков, срещу Решение 000030 11068/17.10.2024г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите София, с което е оставено без уважение искане вх. М 26 Д 778/18.09.2024г. за заплащане на сума в размер на 18 379,67лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.05.2021г. до 23.02.2023г. върху недължимо платена от него сума за такса по чл.30,ал.6 ЗХ в размер на 100 000лв. Отбелязано е, че последната сума е била възстановена на дружеството на 23.02.2023г. и представлява недължимо заплатена държавна такса по чл.30,ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/, внесена на 11.05.2021г. , като заплащането на лихви върху нея е поискано с искане за прихващане от 18.09.2024г., вх. М 26 Д/778. Прието е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и че основният спорен въпрос между страните е дължи ли се лихва върху недължимо събраната държавна такса по чл.30,ал.6 ЗХ. Решаващият съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. В тази връзка са изложени мотиви, че таксата по чл.30,ал.6 ЗХ не е данъчно вземане по смисъла на ДОПК, а съставлява държавна такса, установена със специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, респективно заплащане или връщане, са приложими разпоредбите на ЗХ, но не и тези на ДОПК. Прието е, че държавната такса по чл.30,ал.6 ЗХ и съответно лихвата върху нея не попада в приложното поле на чл.128,ал.1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Възпроизведена е разпоредбата на чл.128,ал.1 ДОПК, от което е изведен извод, че таксата по чл.30,ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито пък сума, за която специален закон постановяване възстановяването й по реда на ДОПК. Направено е позоваване на практика на Върховния административен съд. Изведен е извод, че освен чл.4б от Закона за държавните такси, съгласно който изпълнителният директор има правомощия по искане на заинтересована страна да върне недължимо платени такси, ЗДТ не предвижда правомощие на изпълнителния директор на НАП да изплати и лихва върху това вземане. Направен е краен извод за законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на ДЕЛТА ТУРС 2002 ЕООД, ЕИК 130870702, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията за лихва върху недължимо заплатена държавна такса по ЗХ не може да бъде разгледана по реда на ДОПК, чл.128 и сл. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че с решение 000030-1331/22.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на ДЕЛТА ТУРС 2002 ЕООД, ЕИК 130870702, е бил издаден на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за игрална зала с адрес: гр.Ямбол, ул. Доктор Брънеков 14, за срок от 10 години. За издадения лиценз от страна на дружеството на 11.05.2021г. е заплатена държавна такса по чл.30,ал.6 ЗХ в размер на 100 000лв. Като недължимо заплатена същата е възстановена на дружеството с решение на изпълнителния директор на НАП 000300 11068/17.10.2024г. Дружеството е подала искане вх. М 26 Д 778/18.09.2024г. за заплащане на сума в размер на 18 379,67лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.05.2021г. до 23.02.2023г. върху недължимо платена от него сума за такса по чл.30,ал.6 ЗХ в размер на 100 000лв. С оспореното решение изпълнителния директор на НАП е отказал възстановяване на същата. По изложените по-горе мотиви първоинстанцинният съд е намерил постановения отказ за правилен и обоснован. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Както бе вече посочено, внесената сума от 100 000лв. съставлява недължимо заплатена такса по ч.30,ал.6 ЗХ. В чл.92,ал.4 ЗХ е посочено, че недължимо платени или събрани суми по ал. 1 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Таксите по чл.30,ал.6 от закона не попадат в категорията на сумите по ал.1 3 от чл.92 ЗХ, поради което исканията за тяхното възстановяване, съответно за заплащане на лихви върху тях, не могат да бъдат разглеждани по реда на ДОПК. В този смисъл е установената съдебна практика на съдилищата, в това число цитираното решение на ВАС от първоинстанционния съд. Нормите на Закона за хазарта предвижда специален ред за възстановяване на определени суми по реда на ДОПК, но този ред не може да бъде прилаган разширително и по отношение на други суми, които не попадат в това приложно поле. Таксата по чл.30,ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Наведените в жалбата доводи, че по аналогия по реда на чл.46 ЗНА следва да се допусне прилагане на реда на чл.128 ДОПК, не могат да бъдат споделени. То се следва от общата разпоредба на чл.60,ал.2 Конституцията на Република България, съгласно която данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Законната лихва се явява имуществена вреда от отменен индивидуален административен акт по съдебен ред и би могла да бъде претендира по исков ред по ЗОДОВ, но не и по реда на чл.128 ДОПК. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт и е потвърдил същия, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на ДЕЛТА ТУРС 2002 ЕООД, ЕИК 130870702, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски по делото в размер на 150лв., съставляващи юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,