Решение № 4143 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14688/2018 г.

Решение № 4143 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14688/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, срещу Решение № 6141 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 7308/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена Заповед № 0400615 от 26.06.2018 г., издадена от А. Т., на длъжност Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която на "Емил 2010" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - ресторант "Свети Никола", находящ се в гр. София, ж. к "Люлин", бл. 805 П, стопанисван от "Емил 2010" ЕООД и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесната ПАМ. Ответникът по касационната жалба – "Емил 2010" ЕООД, чрез процесуален представител в писмено становище от 29.11.2018 г. и молба от 01.03.2019 г., оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на Административен съд – София - град. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "Емил 2010" ЕООД срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – София - град е била Заповед № 0400615 от 26.06.2018 г., издадена от А. Тончев, на длъжност Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която на "Емил 2010" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - ресторант "Свети Никола", находящ се в гр. София, ж. к "Люлин", бл. 805 П, стопанисван от "Емил 2010" ЕООД и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че при проверка на 16.06.2018 г. в търговски обект - ресторант "Свети Никола" е констатирано, че търговецът в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката е изведена разпечатка на КЛЕН от ФУ за дата 03.02.2018 г. и допълнително е представена разпечатка на КЛЕН за дата 04.02.2018 г., от които е установено, че за извършена покупка от клиент (консумация на храна и напитки) на обща стойност 157, 40 лв., вечерта на 03.02.2018 г. срещу 04.02.2018 г., заплатена в брой и в лева, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел "Датекс DP – 190 KL" с ИН на ФУ 657000 и ФП № 0265700. Посочено е, че нарушението се потвърждавало от разпечатка КЛЕН за дати 03.02.2018 г. и 04.02.2018 г, от приложена нефискална бележка от компютърна програма с програмен продукт "Микроинвест" и от обяснение от Е. Куков - управител на "Емил 2010" ЕООД. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но при несъответствие с целта на закона. Този извод е обосновани, след като съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 26.06.2006 г., което е повече от четири месеца след извършване на нарушението – 03.02.218 г. Приел е, че липсват мотиви които да налагат късното издаване на заповедта за налагане на ПАМ, поради което и не може да се приеме, че късното и издаване е съобразено с целите по чл. 22 от ЗАНН. Решението е неправилно. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая не е спорно, че продажбата е извършена и цената за консумацията е заплатена, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Управителят на дружеството е декларирал писмено, че не е издаден фискален бон, тъй като издаването на същия е било отложен за по-късен етап. От приложените по делото доказателства не се установява верността на това твърдение. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя. С оглед изложеното правилно е приел административният съд, че извършването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС е доказано от органа по приходите, издал оспорената заповед. Неправилно е приел обаче, че процесната ПАМ е наложена със закъснение и поради това целта на закона не може да бъде реализирана. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което" извърши някое от изброените в т. 1 – т. 5 нарушения не предоставя на компетентния орган възможност за преценка дали да наложи ПАМ или не, нито за това дали тя да е запечатване на обекта или забрана достъпа до обекта по чл. 187 от същия закон. От представените доказателства по делото - Протокол за извършена проверка от № 0400615 от 16.06.2018 г., АУАН № F391043 от 22.06.2018 г., разпечатка КЛЕН за дати 03.02.2018 г. и 04.02.2018 г., от приложена нефискална бележка от компютърна програма с програмен продукт "Микроинвест", е видно, че при извършената проверка на 16.06.2018 г. в обекта, стопанисван от дружеството, е било констатирано, че вечерта на 03.02.2018 г. срещу 04.02.2018 г. търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Вярно е, че издадената ПАМ е за нарушение от 03.02.2018 г., но в случая съдът не е отчел обстоятелството, че нарушението е констатирано на 16.06.2018 г., поради което издаването на ПАМ на 26.06.2018 г. е в кратък срок от констатиране на нарушението. Безспорно наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, но в настоящия случай същата е издадена в разумен срок след датата на извършване и констатиране на нарушението, което означава, че заповедта е съобразена с целта на закона. По изложените съображения и с оглед установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС ПАМ запечатване на обект е законосъобразно наложена с оспорената пред АССГ заповед. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Емил 2010" ЕООД срещу Заповед № 0400615 от 26.06.2018 г., издадена от А. Тончев, на длъжност директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. При този изход на процеса, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответника по касация "Емил 2010" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на в полза на ТД на НАП – гр. София разноски за всяка инстанция по 100 лева или общо за двете инстанции сумата от 200, 00 лв., определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение