Решение № 13461 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2020 г.

Решение № 13461 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 735/07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7092/2019 по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 397 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, изразяващи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 522/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева, или за разликата от 856 лева; присъжда сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразното наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 86/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева. Със същото решение, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски в размер на 165 лв. Касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на исковете в пълен размер. Претендират се и разноски в пълен размер. Касационната жалба на КЕВР е срущу осъдителната част на съдебното решение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на КЕВР - "Електроразпределение Север" АД, изразява становище чрез процесуален представител за неоснователност на касационната жалба, излагайки подробни съображения за правилност на обжалваната част от решението. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и на двете касационни жалби, но за неоснователност на касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД и за основателност на касационната жалба на КЕВР. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По основателността им приема следното: С обжалваното решение Административния съд – София-град частично е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по делата, образувани във връзка с оспорването му, , ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което му е била наложена имуществена санкция. НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, като при обжалването му са се развили производства пред РС, а след това и пред АС. По делото било приложено пълномощни, с които дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощните е извършено преупълномощаване. Дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" са сключили договори за правна защита и съдействие, по силата на които адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на посоченото наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356, 00 лв. за всяка от инстанциите. Установено е плащане на договорените възнаграждения. Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд е преценил исковете като доказани по своето основание. Съображенията на съда са, за наличие в конкретния случай на всички кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 1 ЗОДОВ. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд е преценил като неоснователен довода на ищеца, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е посочил съдебна практика на ВАС според която, съдът трябва да направи преценка за съответствието между платеното възнаграждение и обема и сложността на свършената по делата работа, за да може размерът на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е справедлив. Съдът се е позовал и на решение на СЕС по съединени дела С- 427/16 и С-428/15. При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, наличието на служебно начало в производствата по обжалването на НП, поради което е заключил, че явяването на защитник, най-вече в касационната инстанция, било формално. При съобразяването на посочените критерии, административният съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение в конкретния случай е по 500 лева за инстанция. Съдът е преценил като основателно искането за присъждане на законна лихва върху размера на сумите за обезщетение, считано от датата на отмяна на НП. Посочил е, че и разноските за исковото производство следва да се присъдят пропорционално на уважената част от исковите претенции. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, но в отхвърлителната му част е неправилно, тъй като не съответства на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин, в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда, тъй като са налице доказателства за възмездност на процесуалното представителство на ищеца, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, респективно не би заплатило адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ако не му е било издадено наказателното постановление. Това разбиране е съответно на възприетото в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси по най-добрия начин. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона (към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП)не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – ответник в касационното производство, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция не счита, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането си посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Правилно първоинстанционият съд е приел, че преценката е на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти в производствата по обжалван на НП. Основателно е посочено също така, че правото на адвокатска защита е безусловно. Не подлежи на съдебен контрол изборът на едно лице по какъв начин да организира защитата си пред съда. Съдът неправилно е приел за основателно искането на ответника за редуциране на размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е наясно, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВАС, но категоричното становище на състава е, че при възражение за прекомерност, вкл. и в случаите, когато във връзка със заплатеното адвокатското възнаграждение, се претендира обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ, съдът не може да присъжда по-нисък размер от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции са в минималния предвиден размер по Наредбата (чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея в приложимата редакция), с начислен ДДС върху него. Следователно размерът на направените разходи от ищеца за организиране на защитата му в производствата по обжалване на НП, е разумен, поради което справедливият размер на обезщетението, което следва да му се присъди, трябва да покрива напълно тези разходи. По тези съображения, следва да се отхвърли касационната жалба на КЕВР, а се уважи касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД. Решението на административния съд в отхвърлителната му част следва да се отмени, а вместо това на ищеца се присъди разликата до пълния предявен размер на исковите претенции, ведно със законната лихва върху тази разлика. По разноските, направени от ищеца пред първоинстанционния съд. Ищецът не е имал обективна причина да не предяви претенциите си за обезвреда на заплатените адвокатски хонорара (за производството пред РС и за производството пред АС) в едно единствено съдебно производство. Образуваните от него две съдебни производства (за всяко от заплатените адвокатски възнаграждения), правилно са съединени за съвместното им разглеждане в едно. При този фактически резултат, осъщественото процесуално представителство на ищеца е само в едно исково производство. Първоинстанционният съд, правилно е приел, че на ищеца се дължат разноски за адвокатска защита само за едно съдебно производство. Съдът е присъдил на ищеца разноски за адвокатското възнаграждение, пропорционално на уважената част от претенциите. Предвид изхода на спора на дружеството - ищец, с настоящото решение следва да се присъдят разноски по делото пред административния съд за разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума до 396 лева. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 396 лв., в която сума е включен и начисления ДДС върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че поради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане изцяло на претендираната сума за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а не както приема мнозинството от съдебния състав. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 7093/2019 г. към адм. д. № 7092/2019 г.) не променя горния извод, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна и по втория от тях. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. При този изход на спора в касационното производство намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за касационното производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение, поради което КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им и платената държавна такса, а не както приема мнозинството от състава - в размер само на 396, 00 лв. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: /Румяна Лилова/