Решение № 11368 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2009 г.
ВАСПетчленен състав05.10.2009 г.докладчик т Стефка Стоева
Диспозитив
Отхвърля искането на Лариса Иванова Демирева за отмяна на влязлото в сила решение от 27.06.2008 по адм. дело № 04419/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, оставено в сила с решение № 6326 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 13519/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11368 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Лариса Иванова Демирева за отмяна на влязлото в сила решение от 27.06.2008 по адм. дело № 04419/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, оставено в сила с решение № 6326 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 13519/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането за отмяна молителката е посочила най-общо като основание чл. 303 ГПК (съответен на приложимата в административния процес разпоредба на чл. 239 АПК), без да уточни на кое от изчерпателно предвидените в разпоредбата правно основание е подала искането до съда. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция", не е взел становище, а ответникът Мирчо Митев Демирев заявява, че не е доволен от влязлото в сила решение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на молителката срещу заповед № ЗДМ-691/4.09.2006 г. на директора на Дирекция "Миграция" към Министерството на вътрешните работи, с която й е наложена принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване в Република България". Приел е, че през 2005 г. жалбоподателката не е пребивавала на територията на страната в разрез с изискването за пребиваване през една календарна година в продължение най-малко на шест месеца и един ден, поради което е налице хипотезата за налагане на мярката, която административният орган е длъжен да постанови, тъй като действа в условията на обвързана компетентност. Счел е, че причините за отсъствието от страната и обективният им характер са неотносими за решаването на спора. Върховният административен съд, трето отделение, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд по аналогични съображения. В искането за отмяна молителката прави оплаквания за постановяване на решението при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тя твърди, че е налице основателна причина за отсъствието й от страната, поради необходимостта да подпомогне дъщеря си при завършване на висшето си образувание в Русия, както и че издаването на заповедта се дължи на административни неуредици. Освен това, молителката поддържа, че в касационното производство съдът не е обсъдил представеното от нея писмо от Министерството на външните работи и сочи, че то представлява ново обстоятелство. Цитираните по-горе оплаквания не представляват основание за отмяна в настоящото производство. Това са касационни основания за отмяна на съдебно решение като неправилно и се разглеждат в производството за инстанционен контрол, което е приключило след като решението на Софийския градски съд е оставено в сила от Върховния административен съд. Разглеждането на касационни основания в производството по искането за отмяна е недопустимо, тъй като последното е извънредно извънинстанционно производство, което се развива при наличието само на основание, посочено изрично в чл. 239, т. 1-6 АПК. Що се отнася до цитирането в искането за отмяна на писмо изх. № 8ПР-814/08/9.06.01.2009 г. на Министерството на външните работи като ново обстоятелство, то не е такова по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е представено в касационното производство и е известно на съда при постановяването на решението. За да представлява основание за отмяна новото обстоятелство следва да е съществувало при разглеждането на спора по същество, но да е било възможно да бъде доказано въпреки полагане та дължимата грижа от страната едва след влизане на решението в сила. В случая се касае до писмено доказателство, представено при второинстанционното разглеждане на делото. Необсъждането му както от гледна точка на относимост, така и относно доказателствената му сила от съда не следва да се обсъжда в производството за отмяна, защото, както се посочи по-горе, Административнопроцесуалният кодекс не предвижда такова основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,
Цитирани разпоредби
1- чл. 239