Решение № 11455 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2014 г.
ВАСV отделение02.11.2015 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 60/20.10.2014 г., постановено по а. д. № 109/2014 г. по описа на Административен съд Габрово и вместо него постановява: ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 352/25.04.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2014 г. по описа на Окръжен съд Габрово. ВРЪЩА делото като административна преписка на административния ръководител - председателя на Окръжен съд Габрово, за произнасяне с административен акт по Заявление вх. № 1441/23.04.2014 г. за достъп до обществена информация, подадено от Христо Петров Иванов от гр. Ловеч. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11455 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ива Димова - съдия в Окръжен съд Габрово (ОСГв), против Решение № 60/20.10.2014 г., постановено по а. д. № 109/2014 г. по описа на Административен съд Габрово (АСГв). Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСГв е отменил Решение № 352/25.04.2014 г. г., постановено по гр. д. № 48/2014 г. по описа на ОСГв и е изпратил административната преписка по Заявлението вх. № 1441/23.04.2014 г. за достъп до обществена информация, подадено от Христо Петров Иванов, на председателя на ОСГв за разглеждане по компетентност. АСГв е приел, че при липсата на доказателства за оправомощаване и съответна компетентност на съдия Ива Димова да се произнася по постъпили в ОСГв заявления за достъп до обществена информация, решението се явява нищожно и следва да бъде прогласено за такова. Недоволна от решението, съдия Димова го обжалва. Счита същото за недопустимо, като постановено от равен по степен съд. Моли обезсилването му като такова. Ответната страна - Христо Петров Иванов, не взема становище по касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба на Димова, настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред ОСГв е започнало по Заявление вх. № 1441/23.04.2014 г. на Христо Петров Иванов от гр. Ловеч, адресирано до председателя на ОСГв, за достъп до обществена информация по формулирани в него въпроси. В съответствие с т. II. 1.5 и т. II. 2.2 от Вътрешните правила за осигуряване на достъп до обществена информация в ОСГв (Правилата), утвърдени от административния ръководител, председателят на ОСГв, по заявлението на Иванов е образувано гражданско дело № 48/2014 г. по описа на съда. На основание чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт е бил определен докладчик на принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение по реда на постъпването на делото. Като докладчик е определена касаторката - съдия Ива Димова от същия съд. Делото е разгледано в закрито съдебно заседание и по него е постановено Решение № 352/25.04.2014 г., за което е съобщено на молителя Иванов. С решението е отказан исканият достъп до обществена информация. В него е посочено, че същото подлежи на обжалване по реда на АПК пред ВАС. Решението на ОСГв е обжалвано от Иванов пред АСГв. По жалбата е образувано а. д. № 109/2014 г. Постановеното по него Решение № 60/20.10.2014 г., предмет на настоящата касационна жалба, е със съдържание, посочено по-горе. В мотивите към решението, АСГв е приел, че по делото липсват доказателства съдия И. Димова да е изпълнявала в момента на постановяване на Решение № 352/25.04.2014 г. функциите на председател на съда, както и да е замествала последния. Няма данни тя да е посочена от административния ръководител за "изрично определено лице" по смисъла на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), което да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация. Прието е, че тя не е притежавала необходимата компетентност да се произнася по тези заявления, поради което постановеното от нея Решение № 352/25.04.2014 г. се явява нищожно. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба на Димова се явява основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Твърдението в нея, че е недопустимо равен по степен съд (АСГв) да се произнася и да отменя решението на друг равен по степен съд (ОСГв), е вярно и законосъобразно. Този довод обаче може да се отнесе само и единствено досежно съдебната дейност по смисъла на Закона за съдебната власт и се отнася до постановените съдебни актове. В случая не се отчита, че дейността по произнасяне по заявление за достъп до обществена информация е такава по реда на Дял Втори АПК по издаване на административен акт, а не е съдебна дейност. Ирелевантно за характера на посочената дейност е отразеното в цитираните т. II. 1.5 и т. II. 2.2 от Правилата разпореждане на председателя на ОСГв (за образуване на граждански дела по заявленията за достъп до информация и определяне на докладчик по него). Искането за достъп до информация се адресира до съответните административни органи, посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, а не до съдебните такива. В случая то е адресирано до председателя на ОСГв в качеството му на административен орган - ръководител на съда, а не до самия Окръжен съд, Габрово, за образуване на дело и произнасяне по възникнал гражданско-правен спор между две или повече страни. Изводът за липса на компетентност на съдията от ОСГв Ива Димова за да се произнесе по постъпилото искане на Иванов се явява правилно и законосъобразно. Поначало, на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, компетентността да се произнесе по такова искане принадлежи на органите, изрично посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДОИ. Последните могат, съобразно изрично предвидената в чл. 28, ал. 2 с. з. възможност, да оправомощят друго лице или лица, но това става с изричен акт на административния орган. Оправомощеният не може да придобие необходимата компетентност чрез прилагане принципа на случайния подбор, при електронно разпределение по реда на постъпване на искането. Липсата на произнасяне от административния ръководител, респективно от изрично определено с негова заповед друго лице по искането на Иванов, води до произнасяне без компетентност и съответно - до нищожност на така постановения административен акт. Изложеното води до извод, че обжалваното решение се явява неправилно, като постановено при налично вътрешно противоречие между мотивите и диспозитива му - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От една страна се приема нищожност на решението на ОСГв, а с диспозитива то се отменя. Съгласно чл. 221, ал. 2 АПК решението се отменя когато то е неправилно. При констатирана нищожност, тя се обявява. С оглед процесуална икономия и предвид изясняването му от фактическа страна, след отмяна решението на АСГв, следва да се обяви нищожността на Решение № 352/25.04.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2014 г. по описа на ОСГв и делото се върне като административна преписка на председателя на същия съд, за произнасяне с административен акт по заявлението на Иванов за достъп до обществена информация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение