Решение № 1287 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2014 г.

Решение № 1287 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитринка Тодорова Железарова - Миланова от гр. Кърджали против решение № 2969 от 7.05.2014 г. по адм. дело № 305 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменен протокол за извършена проверка изх. № ИТ - П - 1671 от 1.02.2013 г. на Главен инспектор при "Инспекция по труда" - гр. София, в частта за дадените задължителни предписания по т. 2, 3 и 5 от протокола за извършена проверка по жалбата на "СТС Инженеринг" ЕООД със седалище гр. София. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - София е изразил становище за основателност на касационната жалба. Ответникът "СТС Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град са задължителните предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - София с протокол за извършена проверка с изх. № ИТ - П - 1671 от 1.02.2013 г., с които на "СТС Инженеринг" ЕООД, гр. София, в качеството му на работодател е предписано следното: по т. 2 - да изплати на Димитринка Тодорова Железарова - Миланова уговореното и начислено трудово възнаграждение по разчетно-платежна ведомост за заплати за м. октомври 2012 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 3 - да определи дължимото на Димитринка Тодорова Железарова - Миланова обезщетение за оставане без работа при прекратяване на трудовото й правоотношение поради намаляване на обема работа, съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ; по т. 5 - да определи и да изплати на Димитринка Тодорова Железарова - Миланова парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за периода от 1.12.2009 г. (постъпване на работа) до 12.10.2012 г. (прекратяване на трудовото правоотношение), съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорените задължителни предписания, след като е приел, че са издадени в нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и на чл. 36, ал. 1 от АПК за служебно събиране на доказателства. Изводите на съда обосновано произтичат от анализа на представените доказателства за преведени суми по сметката на служителя в размер на 794.89 лв. на 12.10.2012 г. и в размер на 535.06 лв. на 9.10.2012 г. при начислено по ведомост възнаграждение за м. октомври 2012 г. в размер на 311.04 лв. В протокола за прилагане на принудителните административни мерки липсват каквито и да било фактически констатации, които да обуславят дадените обобщени предписания. Не е изяснено какъв е размерът на задълженията на работодателя за трудово възнаграждение и за обезщетения по КТ, респективно, какви са основанията за извършените плащания по сметка на физическото лице. Съдът освен това е констатирал, че проверката за спазване на трудовото законодателство е била инициирана половин година след прекратяване на трудовото правоотношение между работодателя и служителя при наличие на възникнал между тях имуществен спор, който е гражданскоправен и следва да бъде разрешен по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а не по административен ред чрез издаването на ПАМ (задължителни предписания). Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Обжалваното съдебно решение е постановено по реда на чл. 226 от АПК, след като предишното постановено от същия съд решение № 3868 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 1611/2013 г. е било отменено с решение № 202 от 9.01.2014 г. по адм. д. № 12483/2013 г. на Върховния административен съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания за събиране на доказателства относно твърдението за наличието на имуществен спор между Железарова-Миланова и "СТС Инженеринг" ЕООД, относно възражението на бившия работодател за право на прихващане и относно изхода от производството пред Софийска районна прокуратура по отношение на Миланова във връзка с твърдения за наличие на престъпни обстоятелства. В изпълнение на дадените в отменителното касационно решение указания Административен съд София - град с определение от 31.03.2014 г. е предприел процесуални действия за събиране на доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. С молба от 3.04.2014 г. "СТС Инженеринг" ЕООД е представило извлечения от сметки, извлечения от оборотна ведомост, нотариална покана, приемо-предавателен протокол за връщане на документ и постановление на СРП за отказ да образува досъдебно производство. Представените писмени доказателства не са били оспорени от административния орган и заинтересованата страна. Установените фактически обстоятелства във връзка с отношенията между страните по прекратеното трудово правоотношение и извършените плащания през месец октомври 2012 г. водят до извод за съществуващ имуществен спор относно вземанията по КТ и техните размери, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Ирелевантно е обстоятелството, че до момента Димитринка Тодорова Железарова - Миланова не е предявила исковите си претенции пред гражданския съд. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е принудителна административна мярка, която се прилага при установен случай на нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя. В разглеждания случай не е установено нарушение на трудовото законодателство, изразяващо в неизпълнение на задължението на работодателя да изплаща на наетите работници и служители следващите им се трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. Констатациите засягат лице с прекратено трудово правоотношение при насрещно твърдение на бившия работодател за изплащане на дължимите суми съгласно представените документи и право на прихващане с дадена предплата (аванс) преди сключване на трудовия договор. Възникналият имуществен спор между страните по прекратеното трудово правоотношение не може да бъде разрешаван по пътя на чл. 404 от КТ с прилагане на принудителни административни мерки или в съдебноадминистративното производство по оспорване на издадените задължителни предписания. Като е приел, че наложената поправителна принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е незаконосъобразна и е отменил дадените задължителни предписания, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,