Решение № 373 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2013 г.

Решение № 373 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Златко Здравков Белев е подал касационна жалба срещу решението от 02.07.2013 г. по адм. дело № 111/2013 г. по описа на Административния съд - Смолян, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Министерство на отбраната иск за заплащане на сумата 1839, 91 лева за причинените му имуществени вреди и 378,92 лева мораторни лихви, съставляващи неоснователно обогатяване. Направени са оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или с постановяването на друго решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд или да се постанови друго по същество, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Министерство на отбраната е поискало отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че министърът на отбраната издал заповед № ЗС-291/18.12.2008 г. за продажбата на жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната на Златко Здравков Белев и Мирослава Здравкова Белева. Жилището, съставляващо апартамент № 1, разположено на приземен етаж, вход А, в жилищна сграда на адрес: град Ардино, улица "Филю Запрянов" № 4, се продавало за сумата 5022,05 лева, която купувачите трябвало да внесат в едномесечен срок от съобщението заедно с дължимия данък по Закона за местните данъци и такси, с режийните разноски и с данък добавена стойност върху разноските. След внасянето на сумите изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности" следвало да представи на министъра на отбраната проект за договор за продажба. Сумите, дължими по заповед № ЗС-291/18.12.2008 г., били внесени от Златко Белев на 08.01.2009 г., но продажбата не била извършена. С решение № 1299 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 2614/2011 г. по описа на Върховния административен съд, постановено по искане на Златко Белев, министърът на отбраната бил задължен да довърши процедурата за продажба на жилище по заповед № ЗС-291/18.12.2008 г. За времето от месец януари 2009 г. до месец февруари 2013 г. Златко Белев продължил да плаща на Министерството на отбраната наем за жилището, в което живеел, в размер на 33, 06 лева месечно. С покана до министъра на отбраната на Република България от 06.07.2012 г. Белев е поискал да му бъдат възстановени сумите, внесени на 08.01.2009 г. като депозит за продажбата. Със заповед № ЗС-55/19.02.2013 г. министърът на отбраната изменил т. 2 от заповед № ЗС-291/18.12.2008 г., като задължил Златко Белев и Мирослава Белева да заплатят допълнително 217, 97 лева, съставляващи част от данъка по Закона за местните данъци и такси във връзка с променената данъчна оценка на имота. Административният съд приел, че по отношение на ищеца не е настъпила вреда, която да е в причинна връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие, които да са били отменени от съда. С решението от 25.01.2012 г. по адм. дело № 2614/2011 г. на Върховния административен съд министърът на отбраната бил осъден да довърши процедурата по продажба на жилище от фонда на Министерство на отбраната, а сумите, претендирани като обезщетение, били платени от ищеца по договор за наем. Тъй като тези суми били дължими по договор за наем и заплащането им не било свързано с административна дейност, исковете следвало да се предявят по Закона за задълженията и договорите. С тези мотиви административният съд е отхвърлил исковете, на обща стойност 1839, 91 лева. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо, тъй като необходимите за произнасянето на съда процесуални предпоставки са налице. При разглеждането на делото и при постановяването на съдебния акт обаче са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд не е направил необходимото разграничение на исковите претенции по основание и размер. В действителност са били предявени няколко, а не един иск, както неправилно е посочил съдът. Решението съдържа и некоректна интерпретация на твърденията на ищеца по исковата молба. Ако съдържанието на исковата молба е неясно или искът не е конкретизиран по основание и размер, съдът има задължение да я остави без движение за отстраняване на нередовността й. В противен случай, липсва определеност относно предмета на спора. В случая, макар и с непрецизна формулировка, исковата молба позволява да се направи извод, че основание на предявените искове съставлява бездействието (в различна форма и в различни периоди от време) на органи и длъжностни лица от Министерството на отбраната за приключване на процедурата по продажба на ведомственото жилище, вследствие на което за ищеца са настъпили различни по размер имуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е дал неточна правна квалификация на претенциите на ищеца, които произтичат от административноправно, а не от гражданско правоотношение. Процедурата по продажбата на жилища от фонда на Министерството на отбраната е административна, поради което исковете за ангажиране на имуществената отговорност на Министерството на отбраната правилно са били предявени по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В нарушение на процесуалните си задължения съдът не е дал указания на страните относно фактите, които се нуждаят от доказване и не е изяснил обстоятелствата, които са от значение за решаването на делото. Съдът не е извършил проверка за движението на процедурата, започнала при действието на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм. ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г.) и не е изложил мотиви за начина и сроковете на изпълнение на нормативноустановените задължения от страна на ангажираните с провеждането й длъжностни лица и органи на Министерството на отбраната, което дискредитира направената в решението преценка за неоснователност на предявените искове. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът правилно не е допуснал поддържаното в касационната жалба нарушение, отказвайки да разгледа предявения от ищеца в първото по делото заседание нов иск. Предявяването на нов иск наред с иска, по който вече е образувано производство не е допустимо по аргумент от чл. 214, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, според който в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може само да измени основанието на своя иск или да измени своето искане, без да изменя основанието. Поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон решението е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото на административния съд за ново разглеждане. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд