Решение № 7491 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2017 г.

Решение № 7491 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Илай трейд" ЕООД, чрез адв. П. М. срещу решение № 1730 от 13.10.2017 г. по адм. дело № 2418/2016 г. по описа на Административен съд В., 21 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03002515010306-091-001/14.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 241/05.08.2016 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В., с който са определени допълнителни задължения за ДДС вследствие на непризнато право на данъчен кредит за м. 11.2014 г. в размер на 30 220 лева и лихви за забава в размер на 4346,33 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата се обосновава извода за действително извършване на процесните доставки по фактурите, издадени от "Къневи груп" ООД. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесния РА. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в подадена писмена защита от процесуален представител гл. юрк. Марчева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на ревизионното производство е установено, че през д. п. м. 11.2014г ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит чрез включване в дневника за покупките и в СД по ЗДДС на 6 бр. фактури - № 71 от 14.11.2014 г., № 72 от 17.11.2014 г., № 73 от 18.11.2014 г., № 74 от 19.11.2014 г., № 75 от 20.11.2014 г. и № 76 от 21.11.2014 г., издадени от "Къневи груп" ООД с предмет на доставка: кафе, безалкохолни, бира, вино, водка, уиски, ракия, джин, узо. При извършени насрещни проверки, органите по приходите са установили верига от доставчици, които в един и същ ден са издали фактури с еднакъв предмет на доставките. След проследяване движението на стоките по представените документи е установена верига доставчици, като в един и същ ден съобразно издадените фактури и придружаващи документи, стоката тръгва и се връща при един и същ доставчик, който е и получател в края на деня, а именно: "Къневи груп" ООД - "И. Т." ЕООД - "А. 2014" ЕООД - "Алекс консулт" ЕООД, като кръгът от доставки е в един и същ ден, както следва: 14.11., 17.11,18.11,19.11,20.11 и 21.11.2014 г. Съгласно транспортните документи, транспортът е извършен с един автомобил, нает от "Къневи груп" ООД, съгласно сключени договори за превоз с всички доставчици, управляван от Д. Д., съдружник и управител на "Къневи груп" ООД. Установено е, че стоките са транспортирани от гр. Т., ул. "Б. М." до гр. Т., ул. "А. С." в часовия диапазон - 08.40 - 09.00 часа и разтоварване от 09.10-09.45 часа. Органът по приходите е констатирал, че не са установени данни за извършени товаро-разтоварни дейности и за наети работници, както и че всички налични при четирите дружества документи са абсолютно идентични - договорите за доставка са от 01.11.2014 г., а договорите с превозвача "Къневи груп" ООД от 13.11.2014 г. Установено е, че на 25.11.2014 г. всички дружества получават и плащат едни и същи суми по всички издадени и получени по тях фактури по банкови сметки в "Райфайзенбанк" ЕАД. Не е спорно, че към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, заявки за доставка на стоки от "Илай трейд" ЕООД, пътни листа, товарителници. Въз основа на горните констатации органите по приходите са приели, че не са налице доказателства за реално извършени доставки между участниците във веригата от доставчици през посочените дни - 14.11., 17.11,18.11,19.11,20.11 и 21.11.2014 г. и са постановили отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В РА е отразено, че в случая се касае за фиктивно фактуриране на стоки, при което стоките реално остават в едно дружество /"Къневи груп" ООД/. До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд. В хода на съдебното производство са допуснати и приети съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ за установяване възможността на процесното МПС като обем да пренесе процесните количества стоки, отразени във фактурите и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която да установи счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на получателя/жалбоподател и на доставчика. Според решаващия съд заключенията по двете експертизи не опровергават констатациите на ревизиращите органи, относими към доказване на факта на осъществена реалност на фактурираните доставки. Със заключението на вещото лице по СТЕ се установява обемът на камиона и е констатирано, че ако стоката е била натоварена на камиона, същият е бил претоварен значително над допустимата маса и обем, което застрашава живота и здравето на участниците в движението, както и целостта на стоката. Фактът, че разстоянието от единия склад до другия е сравнително късо от 1 км до 3 км, е ирелевантен в това отношение - тази опасност е реална и би била налице във всеки един метър от това разстояние, преодолян от товарния автомобил. Вещото лице в своето заключение е посочило, че е възможно процесното МПС да бъде натоварено с всяко едно от количествата стока по всяка една от процесните фактури от гледна точка на товароносимост и товаровместимост по принцип, като експеримент, но изводът е направен, за да се установи дали процесното МПС може да издържи и да помести стоката, което обстоятелство няма нищо общо с действащите правила за автомобилните превози. При тези констатации по СТЕ съдът не е ценил заключението на експерта като доказателство в насока, че натоварването на стоката по фактурите, макар и принципно възможно, да е било и реално извършено. Не са налице данни, че посочените дружества имат лица, наети по трудово или гражданско правоотношение, които да извършват товаро-разтоварните дейности. Дори да се приеме, че "Къневи груп" ООД в качеството си на превозвач, е натоварило само стоките, то логично същите би следвало да бъдат разтоварени впоследствие при получателите, понеже такива са данните в представените товарителници, но съдът е съобразил факта, че в същите липсват данни за това кои лица са участвали при разтоварването. Наемането на складова база на един и същ адрес, както и регистрацията на адрес на управление на дружествата отново на един и същ адрес, обосновава извод за по-лесно съгласуване и координация при извършване на установената документалност, което в случая е спомогнало за документалното оформяне и отразяване на фактурите. Счетоводното обслужване от една и съща фирма при това с офис на адреса на доставчика, също предоставя възможността за документално оформяна последователност на фактурите и придружаващите документи. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в рамките на един и същи ден документално дружеството-жалбоподател е закупило стоката от "Къневи груп" ООД, след което я е продало на последващ получател-търговско дружество / "А. 2014" ЕООД/, стоката е преминала през продажба към "Алекс консулт" ЕООД, в резултат на което в края на същия ден отново се връща при първоначалния продавач - "Къневи груп" ООД. Това действие се повтаря в описаните в РА последователни дни. При неопровергаване на тези безспорни констатации и при липсата на доказателства за осъществено отделяне на родово определените вещи по взаимно съгласие на страните, приемо-предаването и транспорта им, несъмнено се налага извод, че в случая не е налице движение на стоки, а единствено документално отразяване и последователно издаване на фактури и частично издадени придружаващи документи, при което счетоводната документалност е съзнателно извършена. Начисляването на ДДС и издаването на фактура, която документира доставка, която не е реално осъществена, е неправомерно и в този случай за получателя не възниква право на данъчен кредит. Обосновано съдът е заключил, че не се установява икономическа обоснованост на процесните сделки, тъй като стоките са продадени на съответните три дружества и закупени в един и същи ден, от едно и също лице - "Къневи груп" ООС, с негов транспорт / на доставчика/. Правилно АС е приел, че въпреки издаването на необходимите счетоводни и отчетни/ двустранно подписани частни свидетелстващи/ документи във връзка с доставките, те реално не са извършени, тъй като не е доказано фактическото предаване на стоките от доставчика на получателя. Този извод е изведен и от безспорния факт, че само за един ден стоката е тръгнала в начална точка и се е върнала в крайна точка при един и същи субект - "Къневи груп" ООД. Настоящият касационен състав споделя приетото от АС В., че всички документи във връзка с доставките са с невярно съдържание и целят всички участници по веригата да ползват данъчен кредит. В този смисъл достигайки до извода за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Къневи груп" ООД, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1175,25 лв., определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение