Решение № 12341 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2015 г.

Решение № 12341 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. С." ООД със седалище с. С., общ. З. обл. В. Т., чрез процесуалния представител адв. С. С. от САК, срещу Решение № 299 от 22.07.2015 г. постановено по адм. дело № 402/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Протокол № 1 от 18.06.2013 г. на комисията, назначена със заповед № РД-14-97/18.06.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" - В. Търново. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди също така, че решението е нищожно, тъй като е абсолютно неясно и не подлежи на тълкуване. Основното възражение е, че не е следвало да представя удостоверения по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), тъй като не е обработвал процесните земи. Моли съда да отмени решението като вместо него постанови друго, с което да уважи първоинстанционната им жалба и да отмени оспорения протокол на тръжната комисия. В о. с. з. проведено на 25.10.2016 г. процесуалният представител адв. С. заявява, че поддържа жалбата и няма да сочи нови доказателства. Ответната страна - ОД "Земеделие" В. Т., в писмено отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди оспореното първоинстанционно решение. Заинтересована страна - М. П. Ч., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че след като е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, съдът е постановил един правилен съдебен акт. Предлага обжалваното решение да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоначално производството е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател срещу протокол № 1 от 18.06.2013 г. на комисията, назначена със заповед № РД-14-97/18.06.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" - В. Търново от проведения търг с тайно наддаване - първа тръжна сесия за отдаване под наем и аренда на свободните земеделски земи от ДПФ в област В. Т., открит със Заповед № РД-14-54/14.05.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" В. Т., в частта, с която "А. С." ООД е декласиран. Видно от оспорения протокол първоначално комисията е допуснала дружеството до участие в търга, като си е запазила правото да провери анкетната карта към регистрационната карта на земеделския производител за установяване на обстоятелството в кои общини на територията на област В. Т. обработва земеделска земя и съответно дали са представени удостоверения по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ, че "А. С." ООД няма неизплатени суми за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. След извършената служебна проверка комисията е установила, че дружеството не е представило удостоверенията по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ от О. В. Т. и О. Л. и същото е било декласирано. С Решение № 268 от 26.06.2014 г. постановено по адм. дело № 722/2013 г. на Административен съд В. Т. в проведеното първо първоинстанционно производство съдът е отхвърлил жалбата на "А. С." ООД против оспорения протокол № 1 от 18.06.2013 г. на комисията. С Решение № 6995 от 11.06.2015 г. постановено по адм. дело 12546/2014 г., Върховният административен съд, четвърто отделение е отменил първоинстанционното решение с мотивите, че съдът не е изследвал дали земеделските земи в землищата на гр. Л., гр. К. и с. Г. са реално обработваеми предвид наведени твърдения за наличието на споразумения за преотстъпване на земите в землищата на общините К. и Л. за обработване от трети лица. В изпълнение на дадените от ВАС указания съдът във второто първоинстанционно производство е постановил разпореждане, с което е указал на жалбоподателя в срок до първото заседание да заяви изрично дали през процесния период е обработвал земеделските земи в землищата на общините К. и Л. и да представи доказателства. Такива доказателства не са представени. Представено е удостоверение от зам.-кмета на О. Л., че към 18.06.2013 г. "А. С." ООД не е имало задължения по чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), както и няма такива и за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г. С оспореното в настоящото производство Решение № 299 от 22.07.2015 г. постановено по адм. дело № 402/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови решението си и в изпълнение на дадените от ВАС указания, съдът е изследвал подробно основните възражение на жалбоподателя. Приел е, че за установяване на съдържанието на т. 8 от списъка с документите за участие в търга, следва преди всичко да се има предвид волята на законодателя в посочените разпоредби на чл. 47з, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ, като основание за изискването за представяне на документи. Обсъдил е и относимите разпоредби в Наредбата за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани в приложимата редакция /изм. - ДВ, бр. 79 от 2011 г./ и е стигнал до извода, че данните, съдържащи се в анкетната карта и приложените към нея анкетни формуляри, предвид изискването за актуалност и съобразно предвиденото задължение при промяна да бъде подадена информация за тези обстоятелства, имат не просто характер на заявление, а обвързващо земеделския производител значение, тъй като същите го легитимират и пред контролните органи и финансиращите институции. Съдът подробно е разгледал и представените две споразумения и стигнал до извода, че същите не са достатъчни, за да се обоснове краен извод, че дружеството не е било задължено да представи удостоверения за липса на задължения по чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ за земите в землищата на общините В. Т. и Л., които са заявени в съдържанието на представената анкетна карта и анкетни формуляри. При внимателен преглед на съдържанието на представените две споразумения и съответно на посочените в тях земи анкетни формуляри съдът е установил, че отстъпените за безвъзмездно ползване наети земи в землищата на общините Л. и В. Т. са по-малко от заявените в анкетната карта. Така например, в споразумението от 01.05.2013 г. относно земеделски земи в гр. Л., са посочени като преотстъпени такива в размер на 35,300 дка, докато в съответния анкетен формуляр е отбелязано, че общата площ на имота е 44,409 дка, което е с 9,109 дка повече от горепосоченото. Аналогично съдът е изследва и по отношение на земеделските земи в землището на гр. К. и с. Г., където установената от съда разлика е в размер на 5,83 дка. При тези резултати съдът е приел, че представените по делото споразумения не доказват преотстъпване на цялата земеделска площ, поради което за тази част е останало задължението жалбоподателят да представи документите по т. 8 от списъка. Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата на "А. С." ООД срещу протокол № 1 от 18.06.2013 г. на комисията, назначена със заповед № РД-14-97/18.06.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" - В. Търново Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото като правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. С приложената по делото заповед № РД-46-107/06.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните е открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделска земя от ДПФ в страната за стопанската 2013/2014 г. с начална тръжна цена, определена в приложение към заповедта. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 32/02.04.2013 г. Със заповед № РД-14-54/14.05.2013 г. Директорът на ОД "Земеделие" - В. Търново е открил процедурата на основание чл. 47ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като е определил предмета на тази процедура, приложил е списък на земите от ДПФ, които са в рамките на този предмет, посочил е какви са условията за участие, определил е условията за заплащане на депозита за участие и зоната, мястото и срока за получаване на тръжните книжа, мястото, срока за подаването на документите за участие, и е посочил, че информацията за земите - обект на търга, са изложени при него и в съответните ОбС "Земеделие" - за земите, обект на търга на територията на всяка от тях. Посочено е и кога ще бъде проведен търгът. Тази заповед е обявена в местен вестник /в. "Борба"/ на 15.05.2013 г. и е публикувана в интернет страницата на ОДЗ - В. Търново. Със заповед № РД 14-97/18.06.2013 г. Директорът на ОДЗ - В. Търново е назначил тръжна комисия в състав председател, четирима членове, от които единият правоспособен юрист и двама резервни. Съгласно т. 8 от списъка с документите за участие в търга за отдаване под наем или аренда на земи от ДПФ за юридически лица и еднолични търговци следва да бъде представено удостоверение, че лицето няма неизплатени суми по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ и неизплатените суми за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателят не оспорва факта, че не е представил удостоверение по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ, с което да докаже, че няма неизплатени суми за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Основното му твърдение е, че той не обработва тези земи, поради което не следва да представя такова. Съгласно императивната разпоредба на чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ (в относимата редакция - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) право на участие в търга имат физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по ТЗ, които нямат парични задължения към държавата, включително неизплатени суми по чл. 34, ал. 6 и 8 от ЗСПЗЗ, неизплатени суми за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, или към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението. Цитираната норма обхваща всички посочени задължения от публичен характер с оглед допустимостта на участието в търга. Съгласно разпоредбата на чл. 47з, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ кандидатите за участие в търга представят удостоверения от компетентните органи по чл. 47в, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6. Тези две разпоредби са посочени изрично и в т. 8 от списъка с документи за участие в търга. В случая жалбоподателят безспорно не е представил пред комисията удостоверение по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ. В изпълнение на указанията на ВАС, дадени с първото касационно решение, първоинстанционният съд подробно е изследвал основното възражение, а именно, че земите в землищата на гр. Л., гр. К. и с. Г. не са обработвани от жалбоподателя. Настоящата инстанция напълно споделя становището на първоинстанционния съд, че това твърдение е останало недоказано. От представените две споразумения от дата 01.05.2013 г. и 15.03.2013 г. става ясно, че "А. С." ООД е преотстъпил за безвъзмездно стопанисване и ползване 35,300 дка земеделска земя в землището на гр. Л. и общо 235,700 дка земеделска земя в землищата на гр. К. и с. Г. И двете споразумения важат до 30.09.2013 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че тези споразумения не доказват, че земеделските земи в землищата на гр. Л., гр. К. и с. Г. са преотстъпени в цялост. Съгласно приложените по делото анкетни формуляри жалбоподателят стопанисва 44,409 дка земеделски земи (ниви) в землището на гр. Л. и 241,318 дка в землищата на гр. К. и с. Г. Действително от тях остава една немалка част, за която жалбоподателят не е представил доказателства, че не обработва, поради което е правилен изводът на първоинстанционния съд, че за тази недоказана част е следвало да приложи удостоверение по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ за недължими парични задължения. Изискването за липсата на неизплатени суми за земите по чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ е свързана с необходимостта до участие в тръжната процедура да се допускат само лица, които са били коректни в отношенията с общината за предходната стопанска година. Следва да се отбележи и това, че тези споразумения са сключени на 01.05.2013 г. и 15.03.2013 г. и важат и двете до 30.09.2013 г., което не обхваща една стопанска година, поради което следва изводът, че не е доказано и по време, че заявените за стопанисване от "А. С." ООД земи са преотстъпени изцяло и не се обработват. В случая жалбоподателят не е представил в срок удостоверенията за недължими плащания, поради което правилно на основание чл. 47з, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ е бил декласиран от тръжната комисия. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил едно правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и направеното възражение за нищожност на оспореното решение. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразена в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Това са нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежно формиране на състава му, с изключителното му овластяване да решава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, не е изготвено в писмена форма или не е подписано (изобщо или поне от мнозинството на членовете в съдебния състав). Неоснователно е и твърдението, че решението е абсолютно неразбираемо. Волята на съда е формулирана правилно, ясна е, недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. Предвид данните по делото, не е налице нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което да се изведе обосновано заключение, че съдебният акт е нищожен. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,