Решение № 11195 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2018 г.

Решение № 11195 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Д. против решение № 37/12.01.2018 г. по адм. д. № 472/2017 г. по описа на Административен съд – С.-област. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения и иска решението да бъде отменено в обжалваните му части. Ответникът по касационната жалба – прокурор от Окръжна прокуратура – С., редовно призован, не изразява становище. Ответникът по касационната жалба – С. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Е. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Мотивираният извод на съда е за нищожност на чл. 1, ал. 1 относно текста "придобиване в собственост" и "ползването" и незаконосъобразност на чл. 1, ал. 2, чл. 39, т. 6, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1, чл. 45, ал. 2, чл. 46, ал. 1, чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община – Д., приета с решение № 67 от 03.06.2005 г. по протокол № 6 от заседание на Общинския съвет в Д.. В мотивите си съдът приема, че протеста на прокурора е основателен и е налице противоречие с чл. 23 от Закона за пътищата, тъй като общинския съвет няма изобщо материална компетентност да регулира отношения по придобиване в собственост и ползване на общински пътища, което е довело до нищожността на атакуваната норма и раздели в наредбата. Незаконосъобразността съдът обосновава с противоречието на атакуваните норми с чл. 8 от ЗНА, тъй като в наредбата се пренесени чл. 1, ал. 2 от ЗП и на практика е дописван закона. Налице и противоречие с чл. 15 от ЗНА и чл. 23, чл. 25 и 26 от ЗП. Решението на съда е правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол по протест на Прокурор от Софийска окръжна прокуратура, са части от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община – Д. /Наредбата/, а именно: чл. 1, раздел I "Собственост", раздел II "Обществено ползване на пътищата. Концесии", раздел III "Отчуждаване. Ограничения на собствеността" от Г. втора "Собственост и ползване на пътищата", Г. трета "Специално ползване на пътищата", както и чл. 39, т. 6, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1, чл. 45, ал. 2, чл. 46, ал. 1, чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50 и Г. шеста "Административнонаказателни разпоредби". Съдът e обявил за нищожни следните части от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община –Д., приета с решение № 67 от 03.06.2005 г. по протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Д.: чл. 1, ал. 1, в частта на разпоредбата относно текста "придобиване в собственост" и "ползването"; раздел I "Собственост", раздел II "Обществено ползване на пътищата. Концесии", раздел III "Отчуждаване. Ограничения на собствеността" от Г. втора "Собственост и ползване на пътищата"; Г. шеста "Административнонаказателни разпоредби". Съдът е отменил следните части от Наредбата: чл. 1, ал. 2, Г. трета "Специално ползване на пътищата", чл. 39, т. 6, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1, чл. 45, ал. 2, чл. 46, ал. 1, чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50. За да приеме протеста за основателен, съдът е приел, че компетентността на общинския съвет да регулира този тип обществени отношения е уредена в чл. 23 от Закона за пътищата /ЗП/. Предвид и разпоредбата на чл. 19 от ЗП, е посочил, че Общински съвет – Д. не е бил компетентен да приеме наредба, с която да регулира обществените отношения по придобиване в собственост и ползване на общинските пътища. С оглед на това е обявил за нищожна разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от оспорената наредба, както и целия раздел I "Собственост", целият раздел II "Обществено ползване на пътищата. Концесии", целият раздел III "Отчуждаване. Ограничения на собствеността" от Г. втора "Собственост и ползване на пътищата". По отношение на протестираната Г. трета от наредбата, наименована "Специално ползване на пътищата", съдът е посочил, че чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата предвижда издаването на нарочна наредба от МС, каквато е Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/. С оглед на това приетите от общинския съвет разпоредби възпроизвеждат норми от нормативен акт с по-висок ранг, което е довело до несъответствия и разминавания. Съдът е отменил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от наредбата, поради това че тя повтаря разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗП. След като е налице регламентация в нормативен акт от по-висока степен, Общинският съвет отново е нарушил чл. 8 от ЗНА. Съдът е изложил аналогични съображения за незаконосъобразност разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от наредбата, след сравнението и с разпоредбата чл. 26, ал. 2 от ЗП. С разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от наредбата е уредено изискване при въвеждане на организация на движението в хипотезите на строителство и ремонт на пътищата и улиците, при спазване на условията на отменена вече наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, разпоредбата на чл. 45, ал. 2. Същите мотиви са изложени при отмяната на чл. 46, ал. 2 от наредбата и на чл. 49 и 50 от наредбата. За да отмени Г. шеста от наредбата, уреждаща административнонаказателна отговорност, съдът е приел, че с общинската наредба не само недопустимо е пресъздадена законовата регламентация в нарушение на чл. 8 от ЗНА, но в противоречие със закона е предвидена и неуредена от него административнонаказателна отговорност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил подробни мотиви, което напълно се споделят от касационната инстанция. От доказателствата по делото е видно, че с докладна вх. № 235 от 26.05.2005 г. на кмета на Община – Д. е внесено предложение в ОбС – Д. за приемане на Наредба за управление на общинските пътища. След разглеждането и съответните комисии, Наредбата е приета с решение № 67 от 03.06.2005 г. по протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Д., с изискуемо мнозинство. Както правилно е изложил в мотивите си административният съд, съгласно чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК Общинските съвети имат правомощие да приемат подзаконови нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗП очертава компетентността на общинския съвет да приема наредби в уредените от Закона за пътищата обществени отношения и това са само въпросите по управление на пътицата, които ясно и изчерпателно са дефинирани в чл. 19, ал. 2 ЗП. От това следва, че оспорената Наредба, която включва разпоредби, свързани със собствеността на пътищата, отграниченията на тази собственост, отчуждаването им, надхвърля законоустаноустановените рамки на компетентност на общинския съвет, произтичаща от чл. 23 от ЗП. Именно поради това изрично посочени части на Наредбата са обявени за нищожни от съда. При съпоставката на процесната Наредба с норми от по-висок ранг, административинят съд правилно е установил противоречие между тези норми и оспорените разпоредби на Наредбата, поради което правилно ги е отменил като незаконосъобразни. Това важи както за разпоредбите на чл. 47 и 48 от Наредбата, така и на разпоредбите, регламентиращи специалното ползване на рътищата. При наличието на специална Наредба за специалното ползване на пътищата, съответните разпоредби от общинската наредба се явяват приети в нарушение на чл. 8 от ЗНА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/12.01.2018 г. по адм. д. № 472/2017 г. по описа на Административен съд – С.-област. Решението е окончателно.