Решение № 7417 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5028/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юриск. С. Цончовска срещу решение 9750/20.03.2025 г., постановено по адм. дело 8891/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Албена Голф Инвест ООД гр. София е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД05 29/13.03.2020 г., издаден от посочения министър за установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в размер на 2 443 468,66 лв., от които 1 637 084 лв. главница и 806 384,66 лв. лихви. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. От изложението й може да се направи извод, че се релевират оплакванията по чл. 209, т. 3 АПК, освен посоченото в касационната жалба отменително основание необоснованост на решение, така също и съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради твърдяната липса на преценка и обосноваване на качеството предприятие, както и се твърди, че съдът неправилно е приел, че липсват мотиви в оспорения АУПДВ от административния орган във връзка с определяне на адресата на акта качеството предприятие. Според касатора съдът е извършил необосновано преценка и несъответствие с постановеното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С 325/22. Посочва се, че фактът на неиздаване на акт на административен орган за окончателна промяна на предназначението на земята, както и че не е подавано заявление за окончателна процедура за промяна на предназначението следва да се преценява с оглед постановеното решение на Народното събрание от 03.09.2009 г., обн. В ДВ, бр. 72/08.09.2009 г., е спряно изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд частна държавна собственост, а впоследствие са предприети законодателни изменения със ЗИД на Закона за горите (ЗГ), като съгласно § 3 не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в Държавен вестник. Касационният жалбоподател счита, че следва да се вземе под внимание като правонорелевантен факт, относим към делото заявеното инвестиционно намерение и започналата, но недовършена процедура за промяна на предназначението на имотите с цел реализация на инвестиционния проект. Затова и счита, че вследствие посоченото намерение, свързано с инвестиционен проект категорично дефинира дейността на тези субекти с характеристика на икономическа дейност и определят бенефициерите, в качеството им на предприятие, а именно субекти, които упражняват стопанска дейност, независимо от правния си статус и начин на финансиране. От значение според касатора се явява и обстоятелството, че бенефициерът е осъществявал сделки с недвижими имоти, т.е. осъществявал е сделки на пазара на недвижими имоти, т.е. осъществявал е сделки на пазара на недвижими имоти, находящи се в горски територии. Твърди се, че безспорно получената в замяна държавна земя може да бъде оползотворена или пряко чрез използване на съответната земя, или косвено като актив, който може да бъде продаден, апортиран в капитала на новообразувано търговско дружество (както е настоящия случай), използван като обезпечение за други сделки или който позволява постигане на общо подобрение на баланса на бенефициера. Извършените разпоредителни действия с вещно транслативен ефект представляват според касатора непряко извършване на стопанска дейност с получената от замяна държавна земя, което обосновава извод, че Екобалкани България ООД, а впоследствие Албена Голф Инвест ООД, следва да се считат за предприятие. Относно мотивите на съда за наличие на обвързаност на избрания оценител с администратора на помощта касаторът посочва, че в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество и с оглед постигане на добросъвестно изпълнение на Решението на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA 26212 (2011/C) S.A.262017 (2011/C) предприетите от държавата действия за провеждане на обществена поръчка за избор на независим оценител представляват част от мерките, насочени към незабавното и ефективно изпълнение на решението за събиране. Твърди се, че след провеждането на процедурата и избора на Агролеспроект ЕООД за изпълнител на обществената поръчка, държавата членка е информирала ЕК, като с писмо COMP/H4/UD/as-D*2017/101036/26.10.2017 г. и ЕК е уведомила, че предложеният избор отговаря на критериите за наемането на независими и достатъчно квалифицирани експерти, като по този начин ЕК е одобрила и не възразява срещу направения избор. В касационната жалба е направен анализ на решение по дело С 325/12 на СЕС относно пазарната стойност към момента на спорната замяна. В тази връзка се сочи и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а, т. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди издаденият от министъра на земеделието и храните АУПДВ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Стефанов, който претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В дадения от съда 7 дневен срок, са представени писмени бележки от юриск. М. Малушева. Ответникът по касация Албена Голф Инвест ООД гр. София в депозирана от адв. Т. Дашинов молба, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Фактическата обстановка по делото правилно е установена и описана от първоинстанционния съд и затова не трябва да се преповтаря от настоящата касационна инстанция. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че оспореният от Албена Голф Инвест ООД АУПДВ, е материално незаконосъобразен и го е отменил. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган на основание чл. 38, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗДС, като определеното с акта вземане по аргумент на чл. 38, ал. 4, подлежащо на принудително изпълнение, доколкото актът представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК. Относно погасителната давност съдът се е позовал на решение по дело С 627/18, според което, когато дадената помощ е приведена в действие без предварително уведомление до ЕК (какъвто е настоящия случай), тя е неправомерна по силата на чл. 108, 3 ДФЕС и получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане решения по дела С 672/13 и С 349/17). Съдът е посочил, че решението на ЕК е издадено в 10 годишният давностен срок съгласно чл. 15 от приложимия Регламент (ЕО) 659/99, като от доказателствата се установява, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на решението. Пак от посочената по горе съдебна практика на СЕС е прието в обжалваното решение, че не се допуска прилагане на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемане на решението на ЕК, или когато този срок е изтекъл поради закъснение на националния орган да изпълни решението на ЕК, националните органи при изпълнение на това решение, съответно е постановено, че давностните срокове по ДОПК, не следва да се прилагат. По приложението на материалния закон първостепенният съд е приел, че процесният договор за замяна попада в периода, обхванат от влязлото в сила Решение на ЕК, посочено по горе от 05.09.2014 г., заедно с конкретните схеми за помощта. Праводателят на Албена Голф Инвест ООД Екобалкани - България ООД съдът е приел, че то по дефиниция е търговско дружество и извършва търговски сделки по занятие, като част от имотите държавна собственост предмет на замяната ги е апортирало им в Албена Голф Инвест ООД. Последното също по дефиниция е търговец и извършва търговски сделки по занятие с недвижими имоти и инвестиции в голф туризма. Относно качеството на бенифициер съдът е счел, че предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране, като единственият относим критерий в случая е дали субектът извършва стопанска дейност (предлагане на стоки или услуги на даден пазар. Единствената констатация, че бенефициерът е търговец съдът е счел, че не е достатъчна, за да бъде прието за изпълнено условието да представлява това предприятие в тесния смисъл, който влага ЕК в решението си. Съдът е приел още, че в АУПДВ липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган, което води до извод, че тези обстоятелства не са изследвани при издаване на акта, което обуславя неговата незаконосъобразност на процесуално основание. Въпреки изложеното и за пълнота на изложението, съдът е посочил, че е необходимо да се направи анализ на твърденията на ответника и в тази са изложени мотиви, че нереализираното инвестиционно намерение не се припокрива с извършване на независима икономическа дейност. Уточнено е в съдебното решение, че от значение за реалното осъществяване на такава дейност е да бъде извършвана с цел реализирането на печалба, което в настоящия случай не е установено. Затова не са възприети констатациите на административния орган, че подаденото от дружеството заявление за промяна предназначението на имота държавна собственост след замяната, с цел реализиране на инвестиционно намерение, представлява икономическа дейност, не се споделя от съда. За извършения апорт в капитала на Албена Голф Инвест ООД, отново съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод, че представлява елемент от икономическа дейност, доколкото тази сделка се свързва като последица с придобиване на дялове в търговско дружество, но сама по себе си не представлява дейност по предлагане на стоки и услуги. Разгледана е от съда същността на апорта и въз основа на съдебна практика на ВКС и ВАС, съотв. т. д. 1084/2010 г. и адм. дело 3436/2021 г. и въз основа на нея е направен извод, че изложеното от органа е в противоречие на извода му за извършване на икономическа дейност. При така изложеното съдът е счел, че не е налице първата предпоставка от дефиницията неправомерна държавна помощ, поради което поради липсата й за този субект (Албена Голф Инвест ООД) не следва да се прилага разписаната процедура за възстановяване на получена неправомерна държавна помощ. Съдът е изложил мотиви, че от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване е определяне на размера на реалните пазарни цени на заменените имоти, като при определянето следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната съображение 175 от решението на ЕК. В тази връзка е посочено в съдебното решение, че липсват мотиви в акта на административния оран и по делото не са налице данни за информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище, да е използвана за определяне размера на помощта, съобразно методиката/формулата за определяне на размера, посочена в съображение 173 от решението на ЕК, респ. мотиви за причини, поради които е неприложима. Съдът е констатирал, че пазарните цени на държавните и частните имоти в случая не са изготвени от независими експерти з изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. Посочено е, че от данните от Търговския регистър е установено, че едноличен собственик на капитала на Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието и храните, считано от 23.04.2010 г. и въз основа на това съдът е приел, че те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. м ДОПК, което поставя под съмнение независимостта на оценителя и затова е без значение уведомяването на ЕК за избора му. За оценката, посочена от този оценител 1 714 867,80 лв. при административна цена 905 793 лв., а пазарната на частните горски имоти е общо 229 475,18 лв. , съдът е приел, че пазарните цени в случая са определени при опорочена процедура. При така изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспореният от Албена Голф Инвест ООД АУПДВ е незаконосъобразен и затова го е отменил, като съдът е изпратил преписката на административния орган за предприемане на действия по изпълнение на решението на ЕК и при съобразяване указанията на съда. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорно е установено по делото, че с договор 80/26.01.2009 г. е извършена замяна между Екобалкани България ООД (заличен търговец и праводател на Албена Голф Инвест ООД) и Държавна агенция за горите, вследствие на която дружеството е заменило 25 бр. собствени имоти с площ общо от 405,349 дка в землището на гр. Тетевен, с Търговище, Община Чупрене, с Острокапци, Община Димово, с. Лагошевци, Община Димово, с . Толовица, Община Макреш, с. Бояново, Община Грамада, с Войница, Община Видин, с. Арчар, Община Димово, с. Въртоп, Община Видин, гр. Габрово, с. Копчелиите, Община Габрово, гр. Дряново и с. Радевци, Община Трявна с обща цена от 1 057 484,06 лв. срещу един държавен имот с площ от 95 дка, имот с идентификатор 53120.1.188, находящ се в с. Оброчище, Община Балчик, оценен съгласно удостоверение за оценка 1102/11.11.2008 г., издадено от Регионална комисия по оценка при Регионална дирекция по горите Варна на 905 793 лв. Предвид извършената и описана по горе замяна на частни срещу държавен имот е издаден и процесния АУПДВ. Първият спорен въпрос между страните по делото е дали е изтекла погасителната давност за издаване на оспорения акт. Правилно съдът за преценката на тази давност е посочил, че чл. 171 и сл. от ДОПК не са приложими за настоящия казус, като се е позовал на решение по дело С 627/18 на СЕС, в което в т. 46 е заложено, че когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до ЕК, тя е неправомерна съгласно чл. 108, § 3 от ДФЕС и получателят на помощта не може да има оправдани правни очаквания относно правомерното й отпускане. Обосновано първостепенният съд е приел, че погасителната давност съгласно 10 - годишният срок по чл. 15 от регламент (ЕО) 659/99 не е изтекла, като съдът се е позовал и на чл.17, § 2 от Регламент 2015/1589 (т.нар. процедурен регламент) ЕК разполага с 10 годишен давностен срок за да се поиска възстановяване на неправомерна държавна помощ и той тече от датата, на която тази помощ е получена от бенефициера., като този срок е възможно да се прекъсва от всяко действие на ЕК. Правилно съдът е посочил, че в случая този срок е прекъснат по отношение на страната по сделката за замяна от момента на откриване на процедурата срещу България съгласно чл. 108 ДФЕС с решение от 29.06.2011 г., както и всяко искане на информация от ЕК до съответната държава членка. Обосновани са изводите на първостепенния съд, че в настоящия казус 10 годишен давностен срок не е изтекъл за издаване на решението на ЕК. Вторият спорен въпрос по делото е дали страната, която е извършила заедно с Държавата сделка по замяна, е предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС като обективно понятие и дали предлага стоки и услуги на даден пазар и по този начин да се конкурира с други предприятия и да участва и да участва в търговията в рамките на ЕС. За да се установи дали бенефициерът отговаря на посоченото определение, трябва да се установи с оглед дейността, която извършва, а не дали спазва определени национални правни формалности. Правилно съдът не е възприел посоченото в акта на административния орган, че след като субектът извършва стопанска дейност, независимо от правния статут и начина на финансиране, той е "предприятие". Наистина неправилно административният орган е приел, че стопанска е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки и услуги, макар да не се спори, че Албена Голф Инвест ООД е търговец и извършва търговски сделки по занятие, но това не е достатъчно, както е посочено и от първостепенния съд да се приеме еднозначно, че дружеството представлява предприятие по смисъла на чл.107, § 1 от ДФЕС. Обстоятелството, че бенефициерът е имал инвестиционно намерение, но не го е реализирал не се покрива с извършване на икономическа дейност. Освен това правилно е отбелязано в обжалваното решение, че подаденото от бенефициера заявление за промяна предназначението на имота държавна собственост след замяната с цел да се реализира инвестиционното намерение, представлява икономическа дейност и правилно съдът не го е възприел. Следва да се споделят изводите на съда, че след като административният орган не е изследвал дали са налични всички обстоятелства, за да приеме, че е налице предприятие, както и че не може в хода на съдебното производство този пропуск да се санира чрез събиране на доказателства, то не е доказано в конкертния случай, че бенефициерът е "предприятие" в смисъла, който се влага от ЕК в решението си - съображение 142. Относно извършения от Екобалкани България ООД апорт в капитала на Албена Голф Инвест ООД на два имота, получени при разделянето именно на заменения имот горски имот в с. Оброчище, Община Балчик (бивша държавна собственост) съдът правилно е приел, че апортът е отчуждителна сделка, но не представлява търговска продажба, а само се придобиват дялове или акции, но не получава цена на продадена от него стока. В тази връзка правилно съдът се е позовал на решение по търг. дело 1084/2010 г. на ВКС, а също и на адм. дело 3436/2021 г. на ВАС, поради което правилно не е възприел мотивите на административния акт, че с апорта се доказва икономическа дейност на бенефициера. В процесния случай обаче дори и да се приеме, че бенефициерът представлява предприятие, налице е нарушена процедура при избора на независим оценител. Избраният чрез процедура за обществена поръчка оценител Агролеспроект ЕООД не е независим с оглед установеното, че едноличен собственик на капитала на това дружество е Министерство на земеделието и храните, т.е. налице е свързаност между тях. При наличие на посочената свързаност между страните по сделката за замяна, обосновано съдът е счел, че са нарушени принципите на независимост и обективност. Наличието на уведомяване на ЕК за избора на този оценител и одобрението от нея правилно е преценено от съда, че не дерогира предварително установените изисквания. В този смисъл без значение за делото е съдебно оценителската експертиза, приета от първостепенния съд Установената от съда опорочена процедура за избор на независим оценител с оглед установената свързаност на страните по сделката за замяна на частни имоти с имот държавна собственост се е отразила и на определените от Агролеспроект ООД пазарни цени, поради което обоснован с доказателствата по делото е направеният от съда извод за незаконосъобразност на оспорения пред него от Албена Голф Инвест ООД АУПДВ. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е отменил оспореният от "Албена Голф Инвест" ООД акт и е върнал преписката на административния орган за предприемане на действия по изпълнение на решението на ЕК от 05.092014 г., приведена в действие от Република България при замените на горска земя относно Албена Голф Инвест ООД и при съобразяване на дадените в съдебното решение на първоинстанционния съд указания. Предвид изхода на делото и направеното искане от Албена Голф Инвест ООД, чрез процесуалния си представител адв. Т. Дашинов, на тази страна се дължат направените разноски, но с оглед възражението за прекомерност от юриск. К. Стефанов - процесуален представител на касационния жалбоподател, размерът на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде намален с 1/2. Съдът преценява фактическата и правна сложност в касационното производство, която е различна с тази в първата съдебна инстанция, в която се събират доказателства и се назначават експертизи, поради което като се има предвид, че с обжалваното решение на "Албена Голф Инвест" ООД са присъдени разноски от 20 232 лв., за настоящата касационна инстанция предвид направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, разноските на ответника по касация следва да се намалят на 10 116 лв. Води от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение