Решение № 10828 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Шариф, гражданка на Мароко, чрез адвокат Радославова срещу решение 2722 от 22.4.2021г., постановено по адм.дело 12602 по описа за 2020 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение 2711 от 11.12.2020г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците с отказ на лицето да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска отмяна на решението на съда като неправилно. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ оспорва така подадената касационна жалба. Поддържа становище за правилност на съдебното решение и на решението на административния орган. Представя и актуална справка за държавата Мароко. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 2711 от 11.12.2020г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците с отказ на лицето Х. Шариф да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е обсъдил подробно представената бежанска история, доказателствата към преписката и е приел от фактическа страна, че липсват такива, които да водят до наличие на заплахи от всякакво естество, които да водят до риск за живота или свободата на искащата закрила. Напускането на страната на произход Мароко е въз основа на причини от личен характер, които не са свързани с опасения от преследване по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Поради което е извел правните изводи за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно. Не са допуснати твърдяните от касаторката нарушения на материалния закон основание по чл.209 т.3 пр.1 от АПК за отмяна на съдебния акт. Съдът подробно и надлежно е обективирал в акта си фактите, анализирал ги е и е извел фактическите изводи за липса на фактически действия, които да създават у жалбоподателката основателни опасения за нейния живот и свобода. Тези опасения не следва да бъдат от личен характер, те трябва да са свързани с посочените в ЗУБ и европейските документи рискове, свързани с изповядвани от нея религия, политически убеждения и др. Спрямо Х. Шариф не са налице посочените доста изчерпателно предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ поради липса на данни за наличие на риск за нейния живот или свобода, тя изрично е заявила, че не е била арестувана или осъждана, няма отправени към нея заплахи и др. действия, създаващи основателен страх от преследване. Изявлението й е било, че желае да живее със съпруга си в Швеция. Правилни са изводите и по отношение на страната на произход, видно от представените доказателства справки за Мароко. Страната не се намира в състояние на вътрешен или международен конфликт, който да налага предоставяне на статут въпреки липсата на лична бежанска история, подведена под разпоредбите на Закона за убежището и бежанците. Твърденията в касационната жалба за липса на мотиви относно чл.4 на Директива 2011/95/ЕС и противоречие с изискванията на чл.75 ал.2 от ЗУБ не могат по никакъв начин да бъдат споделени, тъй като данните от самата жалбоподателка не се припокриват с изискванията за предоставяне на статут. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение