Решение № 479 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2016 г.

Решение № 479 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") чрез упълномощен процесуален представител срещу Решение № 120 от 27.04.2016 г., постановено по адм. д. № 10 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. З. (АС - С. З.) в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на В. Р. В. сума в размер на 1746,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на условията и режима в Ареста в Я. за периода 17.12.2013 г. - 03.06.2014 г. и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сума в размер на 352,22 лв. - възнаграждение за назначен служебен защитник. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол в обжалваната част е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ГД "ИН" са неправилни и обезщетението е присъдено при липса на доказано основание. Поддържа становище за необоснованост на изводите на съда за наличие на проявено незаконосъобразно бездействие за процесния период на администрацията на Ареста в Я. спрямо Великов. Неправилни, според касатора, са направените от съда изводи за допуснато от ГД "ИН" нарушение на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) предвид отлагателните срокове за влизането им в сила. Оспорват се изводите на съда, че здравословното състояние на Великов се е обременило със заболяване, което е в причинна връзка с условията в Ареста в Я.. Наред с това, съдът не е отчел всички релевантни фактори съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) при определяне размера на обезщетението и с оглед извършване на преценка налице ли е неблагоприятно третиране, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС): конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и неговото въздействие върху лицето. Вредите не са установени, а размерът на обезщетението е необосновано завишен. Твърди се също така, че решението е неправилно и в осъдителната ГД "ИН" част досежно разноските предвид разпоредбите на чл. 27а и 37-39 от Закона за правната помощ (ЗПП). По изложените съображения се иска отмяната на решението в обжалваните осъдителни за ГД "ИН" части. При условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от упълномощен процесуален представител, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Р. В. не представя писмен отговор на жалбата, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С решението в обжалваната част съставът на АС - С. З. е осъдил ГД "ИН" да заплати на Великов сума в размер на 1746,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на режима в Ареста в Я. за периода 17.12.2013 г. - 03.06.2014 г. на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а на НБПП - сума в размер на 352, 22 лв., представляваща възнаграждение за назначения служебен защитник. С необжалваната част от решението искът на Великов в останалата част до предявения размер от 50000,00 лв. е отхвърлен и той е осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 350,00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е приел за доказани твърденията, направени в исковата молба относно липсата на достатъчно лично пространство, свободен достъп до санитарен възел, естествена светлина и въздух, както и на каре за осъществяване на престой на открито. Счел е за установено също така, че пребиваването при тези условия, особено при липсата на престой на открито за целия период от 169 календарни дни, е причинил повишаване на кръвното налягане, възпаление на очите на Великов и намаляване на зрението. Съдът е направил извод, че предвид посочените условия Великов е бил поставен в ситуация, която унижава човешкото достойнство - необходимост да се моли с оглед удовлетворяване на основни нужди, лишаване от основните за спокойното физиологично съществуване естествен въздух, светлина и лично пространство. Приел е, че липсата на престой на открито утежнява положението му, защото не е имал възможност дори за част от денонощието да избегне неблагоприятните за душевното и физическо здраве условия. За да определи размера на обезщетението за исковия период съдът се е позовал на минималната работна заплата в страната. Наред с това е изложил съображения, че възнаграждението за юрисконсулт на ГД "ИН" следва да се определи в минимален размер от 350,00 лв., платим от Великов, а предвид изхода на спора е приел, че ГД "ИН" следва да заплати на НБПП сума в размер на 352,22 лв. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. След неколкократно направените уточнения на исковата молба, в това число в единственото проведено по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 19.04.2016 г., видно от доклада на делото, съдът е приел за разглеждане предявения от Великов срещу ГД "ИН" иск за заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000,00 лв., изразяващи се във влошено здравословно състояние, високо кръвно налягане, намалено зрение, стрес и дискомфорт, причинени му от лошите битови условия и непредоставяне на медицинска помощ в Ареста в Я. за периода 17.12.2013 г. - 03.06.2014 г. От съдебния протокол, съставен за това съдебно заседание се установява също така, че искането на процесуалния представител на Великов за допускане на гласни доказателства и за допускане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпроса, дали условията в Ареста в Я. са причина за здравословното му състояние, е оставено без уважение от съда. Протоколното определение е подробно мотивирано със съображения за неотносимост на искането, доколкото според съда твърдените факти били установени от събраните по делото доказателства. Изрично е посочено, че "Относно пристъпите на високо кръвно налягане, очни неразположения, осигуряване на медицинска помощ, по делото са събрани доказателства за посещение на ищеца в ЦСМП гр. Я., както и за предписана терапия на високото кръвно налягане. Освен това е представена и рецепта за очила, издадена по време на престоя на ищеца в Ареста гр. Я.". За да присъди в полза на Великов обезщетение за неимуществени вреди от условията и режима в Ареста в Я. за периода 17.12.2013 г. - 03.06.2014 г. в размер на 1746,00 лв., съдът е приел за установено въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, че там Великов не е разполагал с достатъчно лично пространство, свободен достъп до санитарен възел, естествена светлина и въздух, както и че престоят при тези условия, особено при липсата на престой на открито за целия период от 169 календарни дни е причинил повишаване на кръвното налягане и възпаление на очите. Аргументирал се е също така, че било известно, че при поставяне в екстремни условия човек изпитва физически и емоционален стрес, причинен от задействане на основните човешки инстинкти, което водело и до повишаване на кръвното налягане. Мотивирал се е също, че липсата на естествена светлина води до възпаление на очите, като най - малко от това се ускорявал естественият процес на намаляване на зрението. Първоинстанционният съд е извършил обоснована преценка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че Великов е търпял стрес и дискомфорт от установените по делото условия в Ареста в Я., но не е съобразил, че с оглед извършването на такава досежно основателността на претенцията му за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, в това число на първо място във връзка с влошаване на здравословното му състояние в посочените от него аспекти по причина лошите условия в Ареста в Я., е било необходимо ангажирането на специални знания чрез приемане на заключение на съдебно - медицинска експертиза. Допускането на такава е било поискано и от Великов. Без да притежава специални знания по поставените в исковата молба и уточненията въпроси, съдът е направил заключение относно причинната връзка между условията, при които Великов е бил поставен и повишаване на неговото кръвно налягане, възпаление на очите и намаляване на зрението. По тези въпроси съдът е бил длъжен да вземе заключението на съдебен експерт, като на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК е следвало и служебно да го назначи. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Именно в тази насока са и част от оплакванията на касационния жалбоподател: "приетите по делото доказателства в цялост, не обосновават релевантен извод, че здравословното състояние на Великов се е обременило със заболяване в причинна връзка с условията в арест - Я.". В резултат на така допуснатото нарушение са останали неизяснени редица обстоятелства, което се явява пречка настоящият съд да разреши повдигнатите с касационната жалба въпроси, доколкото се оспорва въобще наличието на основание за присъждане на обезщетението, а при условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото обезщетение. Това налага отмяната на решението в обжалваната част относно присъденото обезщетение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - С. З.. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания по разпределението на доказателствената тежест, като съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), евентуално да назначи експертиза служебно. При определяне размера на обезщетението следва да съобрази чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Следва да има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Съдът следва да отчете конкретно установените по делото обстоятелства и отражението им върху лицето, както и характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. В този смисъл размерът на минималната работна заплата, установена в страната за съответния период не може да бъде сам по себе си единствен критерий за определяне размера на обезщетението. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на НБПП сума в размер на 352,22 лв., представляваща възнаграждение за назначен служебен защитник по съображения, изведени от разпоредбите на чл. 27а, чл. 38 и чл. 39 ЗПП. Направените в касационната жалба оплаквания са основателни. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото във върнатата част, като има предвид, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение