Решение № 131 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 103/2009 г.

Решение № 131 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 103/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на протоколно оределение от 16.11.2007 г. постановено по ЧНД № 1717/2007 г. на Сливенския районен съд, с което са групирани наказанията на осъдения Д. И. И. по постановените спрямо него присъди. В искането се излагат съображения, че при групирането на наказанията е допуснато нарушение на закона, като неправилно са формирани съвкупностите и това е довело до незаконосъобразно определяне на общия обем наказателна принуда. По същество се иска производството да бъде възобновено, протоколното определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Чрез защитника си осъденият изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното. С протоколно определение от 16.11.2007 г. постановено по ЧНД № 1717/2007 г. Сливенският районен съд е групирал наказанията на осъдения Д. И. И. по отразените в свидетелството му за съдимост тринадесет влезли в сила присъди, като е определил общо наказание от три години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 45/96 г. и НОХ дело № 296/97 г., и двете на Сливенския военен съд, НОХ дело № 473/95 г. на Казанлъшкия районен съд и НОХ дело № 880/2005 г. на Сливенския районен съд; общо наказание от три години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело 795/2002 г. на Сливенския районен съд и НОХ дело № 293/2000 г. на Софийски военен съд и е постановил да изтърпи отделно всяко едно от наказанията, наложени му по присъдите по НОХ дело № 1317/2000 г. на Ямболския районен съд, НОХ дело № 81/2000 г. на Средецкия районен съд, НОХ дело № 998/2000 г., НОХ дело № 90/2000 г., НОХ дело № 108/2000 г., НОХ дело № 1* всички на Карнобатския районен съд и НОХ дело № 625/2000 г. на Бургаския районен съд, но не по-вече от петнадесет години лишаване от свобода. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Определението, с което са групирани наказанията на осъдения, не е проверявано по касационен съд и е от кръга на съдебните актове, които подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Искането е в интерес на осъдения и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, но не по всички изложени съображения. За да постанови съдебният си акт Сливенският районен съд е обсъдил цялостната престъпна дейност на осъдения съобразно данните по приложените бюлетини за съдимост. Правилно е приел, че деянията по всички тринадесет влезли в сила присъди са извършени при усложнена форма на множество престъпления, като една част от тях се намират в условията на съвкупност, а други в условията на рецидив и не може да бъде определено общо наказание. При определяне на съвкупностите е взел предвид характера на престъпленията, за които са осъжданията, времето на извършване на деянията и влизането на присъдите в сила, както и забраната за групиране на наказанията за деяния, представляващи опасен рецидив, които са извършени и присъдите влезли в сила за времето от 5.08.1997 г. до 1.10.2002 г. Съдът не е взел предвид задължителните указания дадени с Т.р.1/2006 г. на ОСНК, съгласно което при наличието на предпоставките по чл. 25 НК, наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 1.10.2002 г. могат да се групират с наказанието обхваната от параграф 90 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НК., както и тези, дадени в Пост. № 4/65 г. на Пленума на ВС за най-благоприятното за осъдения съчетание при усложнена форма на множество престъпления. Видно от данните по делото, деянията, за които е осъден по присъдите по НОХ дело № 473/1996 г., НОХ дело № 45/1996 г., НОХ дело № 296/1997 г. и НОХ дело № 880/2005 г. са извършени в условията на съвкупност и за тях правилно е определено общо наказание в размер на най-тежкото. Деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 293/200 г., се намира в условията на рецидив с деянията, за които е осъден с присъдите по НОХ дело № 473/1996 г., НОХ дело № 45/1996 г. и НОХ дело № 296/1997 г. и това е пречка за групиране на наказанието. Престъпленията, за които е осъден с останалите присъди представляват опасен рецидив и само присъдата по НОХ дело № 98/2000 г. е влязла в сила след отпадане на забраната за групиране на наказанията, поради което правилно е прието, че всяко едно без последното следва да бъде изтърпяно поотделно. Тъй като общият им размер е много по-голям от максималния размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 196, ал. 1 НК, а именно петнадесет години лишаване от свобода, законосъобразно е редуциран до този размер. Наказанието, наложено с присъдата по НОХ дело № 98/2000 г., също е могло да бъде групирано с наказанията по присъдите, обхванати от § 90 по Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДНК, защото деянието е извършено в условията на съвкупност с тях и присъдата е влязла в сила след отпадане на забраната за групиране на наказанията, в какъвто смисъл са указанията на ВКС в Т.р. № 1/2006 г. В този случай общо определеното наказание би било в размер на максимума с посочения параграф. Деянието по тази присъда се намира в условията на съвкупност и с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 293/1997 г., но това групиране, както е извършено по делото, нарушава принципа за най-благоприятното са осъдения съчетание, с оглед общия обем наказателна принуда, който ще се търпи, в какъвто смисъл са указанията, дадени от Пленума на ВС в т. 9 от Пост. № 4/65 г. Не е налице възможност за групиране на наказанията, както се поддържа в искането, като от една страна се определи съвкупност между присъдите по НОХ дело № 293/2000 г., НОХ дело № 109/2000 г. и НОХ дело № 795/2002 г. и определеното общо наказание се групира с наказанията, обхванати от § 90, защото наказанието по НОХ дело № 109/2000 г. също подлежи на отделно изтърпяване и не може да се групира с наказанието по НОХ дело № 293/2000 г., което от своя страна не е за престъпление представляващо опасен рецидив. Като не е групирал наказанията на осъдения по този начин съдът незаконосъобразно е утежнил наказателното му положение. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. На това основание производството следва да бъде възобновено, определението отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички данни за осъжданията и да групира наказанията на осъдения Д. И. И., като му определи общи наказания по присъдите, за които са налице основанията по чл. 23-25 НК в съответствие и със задължителните указания, дадени в Пост. № 4/65 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1/2006 г. на ОСНК, и то при най-благоприятното съчетание, с оглед размерите на наказанията, които ще се търпят. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение