Решение № 772 от 24.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Панагюрище против Решение 438/30.05.2022 г., постановено по административно дело 1422/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено Писмо с изх. ТСУ-8009/30.11.2021 г., подписано от него и от Главния архитект на Община Панагюрище, и делото е върнато като преписка за ново произнасяне по подаденото заявление. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неговата неправилност. Същата се поддържа от юрисконсулт Узунов, който моли да бъде уважена. От ответната страна Ес Пи Груп ЕООД, представлявано от адвокат П. Хаджийски е постъпил отговор, с който се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита съдебното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. На първо място, настоящият съд счита за неоснователни доводите за недопустимост на съдебното решение. Депозираната първоначална жалба от страна на Ес Пи Груп ЕООД е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на оспорване. Видно от съдържанието на оспореното писмо е, че с него е постановен отказ да се удължи ползването на общински терен, който по същество представлява отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Този отказ притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, който негативно засяга правната сфера на заявителя - Ес Пи Груп ЕООД. За него е налице правен интерес от оспорване на постановения отказ, независимо, че заявеният срок за ползване на общинския имот е изтекъл, тъй като при евентуална отмяна на този отказ, за дружеството съществува възможност да претендира обезщетение за претърпени вреди. На следващо място, неправилен е изводът на първостепенния съд, мотивирал го да отмени оспорения акт на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. В оспореното писмо са изложени достатъчно конкретни факти от обективната действителност, които са мотивирали неговото постановяване, поради което е следвало да бъде извършен контрол за материалната му законосъобразност. Освен това, в хода на съдебното производство, Административен съд Пазарджик е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е пропуснал да конституира като ответник и Главния архитект на Община Панагюрище. Оспореният акт е подписан както от Кмета на Община Панагюрище, така и от Главния архитект на общината, поради което като ответници по делото е следвало да бъдат конституирани и призовани и двамата. Като ответник е конституиран и участвал единствено кмета на общината, което налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик. При новото разглеждане на спора, като ответник следва да се конституира и Главният архитект на Община Панагюрище, който именно е компетентния орган. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат на този етап от производството. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,