Решение № 4665 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 773/2014 г.

Решение № 4665 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 773/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Божидаров Сърчаджиев от гр. София срещу решение № 7296 от 25.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8061/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - директорът на СУ "СО", в депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Никола Божидаров Сърчаджиев против решение № РО 548 от 31.07.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отменено разпореждане № 4610176927 от 2.12.2011 г. на ръководител ПО като неправилно и необосновано и е върната пенсионната преписка № 4610176927 на Никола Сърчаджиев на ръководител "Пенсионно осигуряване" за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е работил в Митница Аерогара София от 26.06.1972 г. до 01.01.1991 г. на длъжностите: "специалист - митнически инспектор, "митнически инспектор", "старши митнически инспектор II ст.". През периода 01.06.1991 г. - 30.09.1995 г. същият е бил в неплатен отпуск. От 01.10.1995 г. до 01.12.2009 г. касаторът е работил в Митница Аерогара София като "старши митнически инспектор, "главен специалист /митнически/. Със заявление от 21.12.2009 г. до директора на Столично управление "Социално осигуряване" Никола Сърчаджиев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил образец УП-2, издаден от началника на Митница Аерогара София, което съдържа пояснение, че от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. същият е работил в йонизираща среда и е осигуряван за втора категория труд; заповед № 9409 от 17.07.2001 г., издадена от зам. - директора на Агенция Митници, според която служителите, посочени в заповед № 8147 от 03.07.2001 г., категоризирани за работа в среда на йонизиращи лъчения, съгласно протокол № 1 на Комисията за категоризиране на митническите служители, работещи с немедицинска рентгенова апаратура за пролъчване на багаж и др. източници на йонизиращи лъчения и посочени в приложение № 1 към същия протокол, следва да се считат за упражняващи труд при условията на II-ра категория за пенсиониране. С разпореждане № 4610176927 от 15.01.2010 г. на жалбоподателя е отпусната ЛПОСВ за осигурителен стаж 1 г. от втора категория труд; 42 години, 9 месеца и 14 дена от трета категория и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 44 години и 14 дена. С молба № 00005644 от 18.07.2011 г. Никола Сърчаджиев е поискал да му бъде предоставена информация относно това дали са били подавани в НОИ от осигурителя Митница Аерогара София списъци на работните места и длъжностите, при които трудът е от втора категория. С писмо изх. № П 64-10 от 03.10.2011 г. жалбоподателят е бил уведомен, че при отпускане на пенсията му за осигурителен стаж и възраст от II-ра категория е зачетено времето от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., за което работодателят Митница Аерогара София е посочил, че заеманата от жалбоподателя длъжност "главен специалист - митничар" е била в йонизираща среда и, че за този период същият е осигуряван за втора категория труд. Жалбоподателят е уведомен също, че след 2002 г. от Агенция Митници и Митница Аерогара София в СУ "СО" не е подаван изискуемият с Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) списък на работните места с рентгенови апарати по смисъла на чл. 2, т. 12 от НКТП. С молба № 19008887 от 14.11.2011 г. жалбоподателят е представил нови доказателства относно претендираната категория труд и на основание чл. 107от КСО е поискал да бъде извършена проверка на Аерогара София за установяване дали е работил при вредни условия с опасност от йонизиращи лъчения. С разпореждане № 4610176927 от 02.12.2011 г., на основание чл. 98, ал. 1 от КСО е отказано да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Никола Сърчаджиев по отношение на категорията труд, положена в среда на йонизиращи лъчения. Това разпореждане е било обжалвано от жалбоподателя, като в отговор на това е издадено процесното решение № РО 548 от 31.07.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отменено разпореждане № 4610176927 от 02.12.2011 г. на ръководител ПО и е върната пенсионната преписка № 4610176927 на Никола Сърчаджиев на ръководител "Пенсионно осигуряване" за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. Административният орган е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е зачело спорния стаж от трета категория труд, но трудът, положен за времето от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. неправилно е категоризиран от втора вместо от трета категория труд. За периода до 15.05.1974 г. на основание ПМС № 147 от 1958 г. на лицата, работещи в среда на йонизиращо лъчение (СЙЛ) е изплащано допълнително трудово възнаграждение в размер на 20 на сто върху основната работна заплата. С оглед на това осигурителният стаж на тези лица се зачита от втора категория труд по т. 61 от ПКТП (отм.). Видно от констативен протокол № 2600-1493 от 14.03.2012 г., както и от заключението на ССЕ за периода от 26.06.1972 г., когато е назначен жалбоподателят, до 15.05.1974 г. такова допълнително възнаграждение не е изплащано. С Наредба № 027 от 15.05.1974 г. е определен кръгът на лицата, работещи непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, като определените размери на изплащаните допълнителни възнаграждения са критерий и доказателство за определяне на категорията труд при пенсиониране. Съгласно Наредбата работещите в йонизираща среда - I категория (от I до IV група) са изплащани допълнителни възнаграждения в размер от 25 до 40 лева, като трудът на тези лица е от втора категория труд по т. 61 от ПКТП (отм.). Трудът на работещите в йонизираща среда - II категория (от I до III група), на които са изплащани допълнителни възнаграждения в размер от 10 до 20 лева и на работещите в йонизираща среда - III категория е допълнителен платен годишен отпуск от 10 дена е трета категория по т. 66 от ПКТП (отм.). От представения протокол № 4 от 14.02.1983 г., съставен от комисията по категоризиране на служителите в Дирекция "Митници и митнически контрол" към Митница Аерогара София, се установява, че по възприетото категоризиране в съответствие с Наредба № 0-27 от 15.05.1974 г. жалбоподателят попада във II-ра категория 2 група. Необнародваните нормативни актове не пораждат правно действие и не регулират валидно съответните обществени отношения, но извършеното категоризиране в съответствие с правилата на необнародваната наредба е индикация за степента на йонизиращото лъчение, на което е бил подложен жалбоподателят при изпълнение на трудовите му функции. При прилагане на изискванията на наредбата е била издадена заповед № 70 от 25.02.1983 г., въз основа на която на жалбоподателя е било изплащано допълнително месечно трудово възнаграждение от 20 лв. и е бил осигуряван допълнителен отпуск от 10 дни. С последващи заповеди от 1986 и 1987 г. е посочена същата информация, а именно - втора категория по Наредба № 027 от 15.05.1974 г., втора група и допълнително възнаграждение в размер на 20 лв. Съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и стриктното разграничаване по категории на степен на вредност при непосредствена работа с източници на йонизиращи лъчения и предвид обстоятелството, че Е. Д. е определен от II категория по Наредба № 0-27/1974 г. и му е изплащано допълнително възнаграждение за условия на труд 20 лв. за периода от 1983 г. до 1988 г. положения труд правилно е зачетен от трета категория по т. 66 от ПКТП (отм.). След 30.12.1987 г. е утвърдена и действа Наредба за комплексно оценяване на труда, според която конкретното работно място се оценява съобразно различни елементи на условията на труд, като правоимащи лица, упражняващи професии, свързани с работа в СЙЛ са тези, които имат над 70 точки по елемент "йонизиращи лъчения" от комплексната оценка. Видно от констативния протокол от 14.03.2012 г. за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1991 г. не са представени такива данни за оценяване на условията на труд. В протокол № 4 от 18.03.1994 г. жалбоподателят фигурира с комплексна оценка 110 точки, за 1997 г. същият не фигурира в списъка, за 1998 г., 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2004 г. и 2005 г. фигурира с оценка 80. Посочените точки отразяват комплексната оценка на условията на труд, като само част от нея е оценката по елемент "йонизиращи лъчения". В представените от жалбоподателя като доказателство заповеди, с които е посочен списъчен състав на служителите, които работят в СЙЛ е посочена само комплексна оценка в точки и поради това административният съд правилно е приел, че при липса на карта за оценката на работното място и длъжност (професия), не може да бъде установена оценката по елемент йонизиращи лъчения, която е определяща за зачитането на положения труд от жалбоподателя за втора категория. За осигурителния стаж, положен след 01.01.2000 г. се прилагат разпоредбите на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Съгласно чл. 2, точка 12 от НКТП от втора категория е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6 (работещите в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур или извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала). Съгласно Указание № 23-34-1 от 11.07.2005 г. на НОИ, лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения са лицата назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент "йонизиращи лъчения", съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. В настоящия случай липсват данни и не може да се приеме, че жалбоподателят е бил подложен постоянно на йонизиращи лъчения при условия на трудовата среда, идентични с тези на постоянно работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж. Това се установява и от писмо № 33-00-0037 от 17.06.2003 г. на директора на Агенция Митници до НОИ, в което е посочено, че митническите служители, определени да работят с немедицински рентгенови апарати за пролъчване на багаж и с други съоръжения - източници на йонизиращи лъчения, не изпълняват задълженията си в СЙЛ постоянно и целогодишно, като продължителността на работа с посочената апаратура за отделните служители е различна за отделните дни, поради което правилно е прието, че придобитият осигурителен стаж не може да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 2, т. 12 от НКТП. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалния закон, несъобразяване с практиката на НОИ по идентични случаи и със съдебната практика. Цитираните съдебни решения не засягат категорията на труда, полаган от митнически инспектори. Решение № 64 от 3.V.1967 г. на ВС по гр. д. № 33/1967 г., ОСГК, е свързано с тълкуването на ПМС № 147 от 24.VII.1958 г., В цитираното съдебно решение, което е постановено по искове за възнаграждение за положен от ищците извънреден труд, е уточнено, че 147-то ПМС е степенувало в три категории длъжностите, при които се работи в сферата на йонизиращо лъчение, с оглед на това, дали непрекъснато или понякога се работи при такова лъчение, каква е дозата на лъчението и какъв е рискът. Аналогично тристепенно категоризиране е възприето и с необнародваната Наредба № 0-27 от 15.05.1974 г. за условията на работа и привилегиите на работещите в среда на йонизиращи лъчения. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност по т. 61 от ПКТП (отм.) и от чл. 2, т. 12 от НКТП, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,