Решение № 5636 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наименувана като частна) на П. Д. К. против Решение 260/09.01.2024 г. постановено по адм. дело 2574/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът директора на Дирекция Бюро по труда гр. Девин, чрез процесуален представител старши юрисконсулт И. Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 260/09.01.2024 г. постановено по адм. дело 2574/2024 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на П. К. против Решение от 22.12.2022 г. на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Девин, с което прекратена регистрацията на П. К., рег. 10017414/31.05.2022 г. считано от 22.12.2022 г. Установено е от фактическа страна, че П. К. е подал заявление-декларация за регистрация като безработен в Дирекция Бюро по труда гр. Девин с рег. 10017414/31.05.2022 г. Още с подаване на заявлението, лицето е уведомено и е приело, че трябва да изпълнява препоръките на трудовия посредник, в това число предвидените действия и срокове. С подписване на заявлението К. е декларирал, че знае, че при неизпълнение на задълженията си, регистрацията му ще бъде прекратена, както и че същата може да бъде възстановена при наличие на уважителни причини, за които е представен официален документ в срок до 7 работни дни от тяхното отпадане. В деня на кандидатстването на П. К. са изготвени регистрационна карта и план за действие на безработно, търсещо работа лице. В картата се съдържа информация, че регистрираните безработни се задължават да изпълняват препоръките на трудовия посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответната препоръка, като в случай на неизпълнение регистрацията се прекратява и може да бъде възстановена единствено при представяне в 7-дневен срок на доказателства за уважителни причини. Видно от плана лицето повторно се е съгласило да участва във всички съвместно планирани действия и да спазва предвидените срокове за изпълнение на съответните препоръки, за което саморъчно е положило подпис. На 15.12.2022 г. П. К. бил надлежно поканен с покана 20-06-03-49 да се яви в Бюро по труда гр. Девин за насочвене към подходящо работно място. Предложената работа била на длъжност машинен оператор, бутилиране , за която се изисква средно образование, каквото същият е притежавал. От мотивите на обжалвания административен акт става ясно, че ТРЛ се явил на 22.12.2022 г. в Дирекция Бюро по труда и е поставил необосновано условие за трудово възнаграждение в размер на 2000.00 лева, което не съответства на местния трудов пазар и предложението било отказано без основателна причина. Съдът при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството по прекратяване на регистрацията в Дирекция "Бюро по труда" е уредено с разпоредбите на чл. 20 и сл. ЗНЗ и чл. 16, ал. 1 ППЗНЗ, чиито специални изисквания са изпълнени. Не се споделя изводът, че административният орган не е изпълнил изискването на чл. 34, ал. 1 АПК. Лицето е получавало всички уведомления от Бюрото по труда и не е изложило никакви възражения, както и не е представило други доказателства, които да обосноват обективни причини да отказа и да заеме предложената свободна позиция за работа. Представените едва в съдебното производство медицински документи за здравния и статус, не обосновават липса на възможност да упражнява предложената и трудова дейност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е мотивиран. В процесното решение са изложени фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да издаде същото. В мотивите е посочено защо административният орган счита, че е отказана подходяща за оспорващата работа, съобразявайки разпоредбата на § 1, т. 4 от ЗНЗ, в т. ч. че не е налице уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във връзка с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, а именно отказът да бъде приета предложената подходяща работа на лицето. Твърденията на жалбоподателя, че не притежава необходимата квалификация за извършване на предложената работа, като тя се явява неподходяща също са неоснователни. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ "подходяща работа" е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт. Съобразно цитираната дефиниция в настоящия случай, по отношение на безработното лице П. К. предложената му на длъжност машинен оператор, бутилиране, работа е подходяща по смисъла на закона. Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че предложената му работа не е била подходяща с оглед на моментното му здравословно състояние. Представената пред настоящата инстанция Етапна епикриза за периода 01.06.2022 г. до 17.06.2015 г. От нея става ясно, че жалбоподателят е диагностициран с [заличен текст] . Твърденията, че не може да вдига тежко и затова е отказал работата са неоснователни. Никъде в предложението за работа, не е упоменато, че ще бъдат извършвани такива дейности. Същият е демонстрирал пасивност и нежелание да започне работа. Безспорно по делото е установено, че административния орган е положил максимални усилия, за да осигури работа на П. К., но последният без мотив е отказал дори да се информира за характера на работата. Регистрацията в Дирекция "Бюро по труда" се извършва за безработни лица, които активно търсят работа и са готови да започнат такава в указания срок. Тази регистрация няма за самоцел полагане на подпис, за да се получава парично обезщетение за безработица. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателите на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,