Решение № 188 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2484/2014 г.

Решение № 188 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2484/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. В. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1894 от 26.11.2013 г. по гр. д. № 1593/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата и по чл. 503, ал. 2, вр. чл. 502 ГПК срещу действия на ЧСИ, насочени към имот - съпружеска имуществена общност. Молбата се основава на твърдения за допуснато от окръжния съд нарушение на процесуалните правила, вследствие на което молителката била лишена от възможност да участва в делото. Съдът дал ход на делото в съдебно заседание на 10.10.2013 г., въпреки че тя е подала молба за отлагането му с приложен болничен лист, от който е видно наличието на внезапно и сериозно заболяване, което и е попречило да се яви пред съда. Ответникът в производството [фирма], конституирана като страна след настъпило правоприемство с първоначалния ответник М. [фирма], оспорва молбата. Ответникът Л. Г. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Е. В. Г. от [населено място] е обжалвала изпълнителните действия /опис на недвижим имот-апартамент/ по изп. д. № 23/2013 г. на ЧСИ С. Г. с район на действие Пловдивски окръжен съд, в качеството си на съпруга-недлъжник, поради това, че изпълнението е насочено върху имот - съпружеска имуществена общност, при неспазване на чл. 502 ГПК. С атакуваното в настоящото производство решение № 1894 от 26.11.13 г. по гр. д. № 1593/13 г. на Пловдивския окръжен съд жалбата е оставена без уважение по съображение, че не е доказано твърдението за наличие на СИО върху предмета на изпълнението. В съдебното заседание на 4.07.2013 г. жалбоподателката не се е явила, като е заявила писмено, че дава изричното си съгласие делото да се гледа в нейно отсъствие. Заседанието не е проведено поради нередовно призоваване на ответника И.. За съдебното заседание на 10.10.2013 г. жалбоподателката е подала молба за отлагане на делото с приложен към нея болничен лист, от който се установява, че тя е в отпуск от 8.10.2013 г. до 14.10.13 г. поради заболяване "мукопурулентен конюнктивит". Съдът е дал ход на делото с мотиви, че в болничния лист не е посочено, че лицето не може да се явява пред съд. При тези данни настоящият състав счита молбата за неоснователна. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК, съдът отлага делото ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което не може да се отстрани. В настоящия случай жалбоподателката Е. Г. не е имала пълномощник, поради което за прилагането на чл. 142, ал. 2 ГПК е достатъчно само тя да е била възпрепятствана да се яви по делото. Доказателства за такова препятствие обаче не са били налице. Действително, жалбоподателката е представила пред съда болничен лист, от който се установява заболяването и, довело до временна неработоспособност. Това заболяване обаче само по себе си не е основание за отлагане на делото. Такова основание би било медицинско удостоверение по образец, издадено на основание чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза /ДВ бр. 36/14.05.10 г. с последващи изменения и допълнения/, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Такова медицинско удостоверение не е представено по делото, затова Пловдивският окръжен съд не е нарушил процесуалните правила, давайки ход на делото в отсъствието на жалбоподателката, а оттук не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на постановеното от него решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,