Решение № 5074 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2013 г.

Решение № 5074 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Румяна Борисова Лимончева-Цветкова, Донка Димитрова Бъчварова, Петър Добрев Добрев, Васил Димитров Бъчваров, Николай Борисов Лимончев и Димитър Борисов Лимончев - всичките от гр. София, чрез пълномощника им - адв. Ил. Илиев, против решение № 3855 от 10.06.2013 г. по адм. дело № 14393 от 2012 г. на Административния съд - София-град, в частта му, с която е било отхвърлено искането за обезщетяване със съсобственост по реда на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. В жалбата са изложени твърдения за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. Пред него е била обжалвана заповед № РД-23-013 от 14.11.2012 г. на областния управител на област София, с която е била утвърдена оценката, изготвена в изпълнение на заповед № РД-21-826 от 16.07.2012 г. във връзка с заповед № РД-21-826 от 14.07.1998 г. - и двете на областния управител на област София, за обезщетяване на наследниците на Тинка Харалампи Попова (по баща Димитър Мартинова). С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-23-013 от 14.11.2012 г. на областния управител. В мотивите на същото решение е било отхвърлено и направеното от жалбоподателите искане да бъдат обезщетени със съсобственост на основание чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. Съображенията да отхвърли последното искане са били, че заповед № РД-21-826 от 14.07.1998 г. на областния управител на област София, с която е бил определен начинът на обезщетяване, е влязла в законна сила с оглед решение, постановено по адм. дело № 1340 от 2000 г. по описа на СГС - III-Д състав, оставено в сила с решение, постановено по адм. дело № 9735 от 2004 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Решението в обжалваната му част е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касаторите възражения за неоснователни поради следното: Основното оплакване, развито в касационната жалба, се свежда до начина на обезщетяване на правоимащите. Същото обаче не може да бъде правено и обсъждано в настоящото касационно производство. Това е така, защото този въпрос е решен през първата фаза на производството по ЗОСОИ - със заповед № РД-21-826 от 14.07.1998 г. на областния управител на област София за обезщетяване на наследниците на Тинка Харалампи Попова (по баща Димитър Мартинова), влязла в сила съгласно посоченото по-горе решение, постановено по адм. дело № 1340 от 2000 г. по описа на СГС - III-Д състав, оставено в сила с решение, постановено по адм. дело № 9735 от 2004 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С последната административният орган се е произнесъл по основателността на искането за обезщетяване на правоимащите по реда на чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ, както и по начина на тяхното обезщетяване. Предмет на делото пред Административния съд - София-град, е била жалба срещу заповед № РД-23-013 от 14.11.2012 г. на областния управител на област София, с която е била утвърдена оценката, изготвена в изпълнение на заповед № РД-21-826 от 16.07.2012 г. във връзка с заповед № РД-21-826 от 14.07.1998 г. - и двете на областния управител на област София, от лицензирана експертиза, т. е. така наречената "втора фаза" в производството по ЗОСОИ. Ето защо е недопустимо разглеждането на възражения в производството в тази фаза досежно наличието на право на обезщетяване и неговия вид, които са предмет на първата фаза съгласно чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,