Решение № 6525 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2021 г.
ВАСVI отделение01.06.2021 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 27 от 21.01.2021 г. на Административен съд монтана по адм. дело № 387/2020 г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. решение № МО 20-П/2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Монтана, с което е прекратена процедурата по промяна на предназначението на ПИ с идентификатор 39503.13.24 по КК на с. Крапчене, община Монтана. ОСЪЖДА РИОСВ Монтана да заплати в полза на И. Т. разноски за двете инстанции в общ размер 1820/хиляда осемстотин и двадесет/ лева. ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на РИОСВ Монтана за разрешаване на въпроса по същество в месечен срок от постановяване на решението. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6525 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалниякодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Т. с адрес в гр. Монтана чрез процесуален представител адвокат М. К. АК Монтана срещу решение № 27 от 21.01.2021 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 387/2020 г. С него се отхвърля жалбата й против решение № МО 20-П/2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Монтана, с което е прекратена процедурата по промяна на предназначението на ПИ с идентификатор 39503.13.24 по КК на с. Крапчене, община Монтана. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РИОСВ Монтана не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № МО 20-П/12.08.2020 г. на директора на РИОСВ Монтана. С него се прекратява процедурата по екологична оценка, в т. ч. и съвместената процедура по чл. 31 от ЗБР за ПУП - ПЗ за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 395.13.24 по кадастралната карта на с. Крапчене, община Монтана. Решението е издадено в процедура по глава шеста, раздел втори от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Процедурата е започнала с внасяне РИОСB Монтана на уведомление за за изготвяне на на план програма по Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми от 4.08.2020 г. с възложител на плана И. Т. с адрес в гр. Монтана. При проверка на представените документи относно местоположението на ПИ с идентификатор 395.13.24 по КК нас. Крапчене е установено, че същият попада в 300 метровата зона на въздействие на складовата база "Ливадски дол", класифицирано като предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал /ПСВРП/ с оператор "Видекс Инженеринг" ЕАД. С цел предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда, в становището по ЕО № МО 3-3/2017 г. на директора на РИОСВ Монтана е поставено условие, съгласно което не се допуска одобряване на ПУП- ПЗ и разрешаване на строежи в 300 метровата зона на въздействие на ПСВРП складова база "Ливадски дол". Зоната е определена от границите на ПИ с идентификатор 51665.25.291 по КК на с. Николово, в който е разположено предприятието и е очертана в графичната част по ОУП на Общината. Предвид това е недопустим предложения проект спрямо действащия административен акт. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Свеждат се до това как са измерени разстоянията от складовете в имота, източник на риск, от границите на имота до границите на процесния имот, за когото се иска промяна на предназначението и как следва да се очертае триста метровата зона графично за да се определи реално засягането. Съдът е назначил експертиза и разпитал свидетели, от които гласни доказателства е приел, че триста метровата граница е определена за целия имот, а не от отделен склад, поради което е налице попадане на част от имот 395.13.24. в нея, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Видно от обжалваното решение № МО 20-П/2020 г. на директора на РИОСВ Монтана в мотивите към него се посочва, че имота на жалбоподателката попада в триста метрова зона за защита, което е пречка за одобряване на строителни дейности. Мотивите се основават на становище № МО 3-3/2017 г., към което има приложение картен материал - 3 броя, видно от които на първата карта се вижда най малкият кръг, който е с неправилна форма, а останалите два са правилни окръжности. Въпросът по съществото на спора, попада ли имота, чието предназначение се променя в триста метровата зона и как е определена тази зона е останал неразрешен от съда в съдебното производство. Този въпрос не е обсъден в мотивите на обжалваното решение на директора на РИОСВ Монтана, който се е задоволил с мотивите, че имота попада в нея и се позовал на картен материал, в който зоните са определени, по точно първата, без да се сочи от какви отправни точки са взети разстоянията. Така изложени мотивите създават неяснота как се определя триста метровата зона, по какви правила и как се нанася на карта и на терена тази зона, видно първата зона, очертана на приложената карта е неправилен кръг/форма/. При липса на тези уточнения в мотивите на административния акт, същият е постановен в нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. При тези нарушения са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, което налага отмяната му като незаконосъобразен. Предвид изложеното решението на съда следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и делото изпратено като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество, като се даде месечен срок за произнасяне, считано от постановяване на настоящето решение. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1820 лева за двете инстанции. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение