Решение № 13560 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2012 г.
ВАСIII отделение30.10.2012 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Владимир Стоянов Иванов от с. Кокаляне, област София против решение № 23 от 1.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 13560 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владимир Стоянов Иванов от с. Кокаляне, област София против решение № 23 от 01.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 4, § 2 от Регламент/ЕО/ № 337/1997 и чл. 15 от регламент /ЕО/ № 865/2006 на жалбоподателя е отказано издаването на разрешително за внос по чл. 4, § 2 от регламент /ЕО/ № 338/97 в рамките на Европейската общност на екземплярите от вида зелен тукан /Pteroglossus viridis/ съгласно сертификат по CITES за реекспорт № TR181111/34/1086, издаден на 29.11.2011 г. от Турция. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е издадено в нарушение на изискванията за форма, в противоречие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Моли обжалваното решение на Министъра на околната среда и водите да бъде отменено. Ответникът, министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юриск. Антонова, която оспорва жалбата, а по същество моли жалбата да бъде отхвърлена, тъй като решението на административния орган е правилно и законосъобразно. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, трето отделение констатира следното: Жалбоподателят Иванов, заедно с други двама български граждани - Георги Пачаджиев и г-жа Аделина Анакиева - Иванова с лек автомобил, шофиран от г-жа Иванова, на 18.12.2011 г. около 15.00 ч. влезли на на територията на РБългария от Р Турция през МП "Капитан Андреево". Същите превозвали в лекия автомобил 12 броя защитени птици от вида зелен тукан, които се опитали да въведат в РБългария. Същите не са крили това обстоятелство от митническите служители като за желания от тях внос са представили следните документи: 3 бр. фактури за закупуването им - по 4 броя птици от посочения вид на името на всеки от тримата пътуващи в автомобила, придружени със 3 бр. сертификати по CITES за реекспорт, издадени от компетентните за това органи в РТурция, като издаденият на името на жалбоподателя сертификат е № TR 181111834/1086 /л. 9 по делото/. Митническите служители са осъществили проверка, в резултат на която, след разменени уведомления с Министерство на околната среда и водите /л. 45 - 48 по делото/ са приели, че за вноса на птиците от този защитен вид на територията на РБългария като част от Европейския съюз, липсва изискуемия сертификат за внос, поради което птиците са били задържани на митническия пункт /3 бр. разписки от 19.12.2011 - л. 22 - 24 по делото/, след което са били предадени на отговорно пазене на служител на "Зелени балкани" АД - Стара Загора и извозени до Зоопарка в гр. София за отглеждане до предприемане на мерки по конфискуването им. От жалбоподателя и другите двама пътници са били иззети и оригиналните сертификати по CITES за реекспорт. По делото са налице данни за съставяне на актове за установяване на административни нарушения срещу трите лица, опитали се да въведат на територията на РБългария птиците от цитирания по-горе защитен вид. След горните събития жалбоподателят Иванов е депозирал до Министерство на околната среда и водите /явяващ се "контролен орган" по см. на чл. 2, б. "ж" от Регламент /ЕО/ 338/1997/ заявление по образец с вх. № 1293/27.12.2011 г. за издаване на разрешително за внос на птици от дивата природа, без пръстени и чипове, на неопределена възраст - 4 броя от вида зелен тукан - Pteroglossus viridis. Към това заявление Иванов е приложил копие за дължима такса за издаване на сертификата, наличните документи за внос - фактурата, удостоверяваща закупуването на птиците от Иванов в Турция и сертификата по CITES за реекспорт, издаден от компетентните за това турски власти, както декларация за липса на публични държавни и общински задължения. По така подаденото заявление и като завършек на откритото с него производство по чл. 73, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ министърът на околната среда и водите е постановил обжалваното решение № 23 от 1.02.2012 г., с което на основание чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ № 338/1997 г. и чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 865/2006 е отказал издаването на разрешително за внос по чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ № 338/1997 г. в рамките на Европейската общност на екземплярите от вида зелен тукан /Pteroglossus viridis/ по сертификат по CITES за реекспорт № TR 181111834/1086, издаден на 29.11.2011 г. от Турция. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че разпоредбата на чл. 4, § 2 от от Регламент /ЕО/ № 338/1997 г. изисква разрешителното за внос да е издадено предварително - т. е. да е представено на митническия пункт, на който и в датата на която се осъществява въвеждането на птиците, а не след това, както и с обстоятелството, че към датата на задържането на птиците - 19.12.2011 г. дори няма внесено заявление или уведомление по чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 865/2006 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ 338/1997 за внос на екземпляри от вида зелен тукан от страна на жалбоподателя Иванов. Решение № 23/1.02.2012г на министъра на околната среда и водите е съобщено на Владимир Иванов с писмо изх. № НСЗП-1293/2.02.2012 г., получено от него на 17.02.2012 г., видно от саморъчното отбелязване датата на получаване на гърба на писмото /л. 14 по делото/. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, Върховният административен съд, III отделение достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима като предявена срещу изричен отказ да бъде издадено разрешително по чл. 80 от ЗБР, съставляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от лице, поискало издаването на разрешителното и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган. Видно от разпоредбите на чл. 2, б. "ж" и "з" от Регламент /ЕО/ № 338/97 г. и чл. 80 от ЗБР, именно министърът на околната среда и водите е компетентен да се произнесе по подадено заявление за разрешително по чл. 80 от ЗБР в качеството му на управителен орган на държава-членка по местоназначение на внасяните птици. При постановяване на решението не са допуснати твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата незаконосъобразност по см. на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Неоснователни са оплакванията на Иванов за липса на мотиви на решението. Същото съдържа както фактическите, така и правни основания за издаването му - липса на предварително издадено разрешително за внос на птиците от защитения вид, каквото следва да е налице към момента на въвеждане на защитените екземпляри на територията на РБългария и да бъде представено на митническия пункт - изискване по чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ № 338/97 г., както и липса на подадено заявление за издаване на такова разрешително или уведомление по чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 865 към датата на задържане на птиците. Не са допуснати и твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на процедурата по издаване на решението, изразяващи се в неизискване в разписания в чл. 83, ал. 1 от ЗБР 5-дневен срок от постъпване на заявлението на становище от научния консултативен орган по чл. 72 от същия закон. Неизискването на такова становище би било нарушение на административнопроизводствените правила, ако се касаеше за своевременно и предварително подадено заявление за издаване на разрешително - т. е. преди датата на въвеждане на птиците на територията на РБългария. В конкретния случай отказът е мотивиран с обстоятелството, че към датата на целения внос на птиците и тяхното задържане такова предварително разрешително за внос липсва и дори не е подадено заявление за издаването му. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Видно от разпоредбата на чл. 4, § 2 от регламент /ЕО/ № 338/1997 г., посочена като основание за постановения отказ, въвеждането в общността на екземпляри от видовете, вписани в приложение Б подлежи на извършване на необходимите проверки и предварителното представяне в митницата на пункта на внасяне на разрешително за внос, издадено от управителния орган на държавата членка по местоназначение. Подобно изискване за предварително заявяване на това разрешение е въведено и в чл. 13 отРегламент /ЕО/ № 865/2006 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ 338/97 г. съгласно § 2 от този чл. 13 разрешение за подлагане екземплярите на митническа проверка дори не се разрешава преди представянето на исканите документи. В случая неприложима е и разпоредбата на чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 865/2006 г. за издаване на разрешително със задна дата, тъй като, за да се приложи тази възможност МОСВ, след консултация с компетентните органи на трета страна /Турция/ следва да се убеди, че съществуващите нередности не се отнасят за вносителя на екземплярите и че той отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ № 338/97. Обстоятелството, че към датата на въвеждането на птиците на територията на РБългария Иванов не е подал дори заявление за издаване на разрешително за внос убеждава компетентните органи в РБългария, че нередностите в представените документи се дължи на неговото недобросъвестно поведение - т. е. причината е във вносителя и изключението по чл. 15 е неприложимо в случая. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за приложимост на режим, различен от този по чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ № 338/97 г. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че постановеното решение е правилно, жалбата срещу него - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение,