Решение № 8408 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13933/2013 г.

Решение № 8408 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13933/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "МЕДИКО ФАРМ К и К" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Вършец, ул. "Република" № 77, подадена чрез процесуалния му представител адв. Николовска, против решение № 387/09.07.2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 1048/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 12/1200388/31.05.2012 г., потвърден в обжалваната част с решение № 523/19.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства в тяхната съвкупност, естеството на дейността на дружеството и съдебно-счетоводната експертиза. Акцентира върху констатациите на вещото лице основно по отношение на двама от доставчиците. В чл. 71 от ЗДДС, в сила от 2007 г., е предвидено едно-единствено условие за признаване на правото на данъчен кредит и това е наличието на фактура. В този смисъл е и практиката на СЕС, с която съдът не се е съобразил. Претендира се отмяна на решението, включително и в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 12/1200388/31.05.2012 г., потвърден в обжалваната част с решение № 523/19.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е определено задължение за внасяне на ДДС в общ размер 103 384.02 лв. и лихви в размер на 35 606.82 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди от м. 01 до м. 08 и м. 10, м. 11.2006 г., от м. 01.2007 г. до м. 05.2008 г. от м. 09.2008 г. до м. 04.2009 г. от м. 06.2009 г. до м. 04.2001 г. по фактури, издадени от 10 доставчика - "ЗН ЕКСПРЕС" ООД, "ГЕРВАС" ООД, "АЛКОРОС" ЕООД, "ВИА КАР" ЕООД, "ВИП СТРОЙ" ЕООД, "ЕНЕЙ-2001-ХРИСТОЗОВ И СИЕ" СД, "ЕСИ СТРОЙ" ЕООД, "МИКС 2003 КОМЕРС" ООД, "ТИМ ГРУПС 2007" ЕООД, "УЕБ ДИЗАЙН СОЛЮШЪНС" ООД, с предмет стоки /спирт, етанол, капачки, етикети, кашони, флакони и др./ и изработка на рекламни брошури и рекламни материали, дизайн и изработка на етикети. Изложени са мотиви за недоказана реалност на доставките. Правото на данъчен кредит за данъчните периоди от 2006 г. е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, а за останалите на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ЗДДС в сила от 2007 г. В резултат на непризнаване на отчетени разходи е извършено увеличение на ФР за 2006 г., за 2007 г., за 2008 г., за 2009 г. и за 2010 г. и е определено задължение за корпоративен данък в общ размер 52 238.7 лв. и съответните лихви за забава. След като е обсъдил установеното от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство и събраните доказателства във връзка с фактурите, издадени от всеки един от изброените доставчици, съдът е достигнал до извода за законосъобразност на РА в обжалваната част, както по отношение на отказаното право на данъчен кредит, така и в частта на извършеното увеличение на ФР. Налице е основанието на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "АЛКОРОС" ЕООД и "ЕНЕЙ-2001-ХРИСТОЗОВ И СИЕ" СД през 2006 г. Доставчиците не са представили описаните в исканията доказателства за извършване на доставките, за счетоводна отчетност, за това, че са разполагали със стоките-предмет на доставките. По отношение на "АЛКОРОС" ЕООД органът по приходите е установил, че фактурите не са включени в неговите дневници за продажбите и справките-декларации, а приложените към фактурите фискални бонове не са издадени от касови апарати, регистрирани на това дружество. Правото на данъчен кредит не е отказано само и единствено поради неустановяване на начисляването на данъка от доставчиците в тяхното счетоводство, но и поради непредставянето на доказателства за реалното осъществяване на доставките. Поради това, неоснователно е позоваването от страна на касатора на решението на ЕСПЧ по делото "БУЛВЕС" АД срещу БЪЛГАРИЯ. Установено е в хода на ревизията и неотразяване на фактурите в дневниците за продажбите и справките-декларации на доставчиците "ЕСИ СТРОЙ" ЕООД и "ТИМ ГРУПС 2007" ЕООД, както и две фактури, издадени от "ВИП СТРОЙ" ЕООД и "З Н ЕКСПРЕС" ООД, както и обстоятелството, че фискалните бонове към фактурите, издадени от "ГЕРВАС" ЕООД, "ВИП СТРОЙ" ЕООД, "ТИМ ГРУПС 2007" ЕООД не са издадени от регистрирани на тези дружества ЕКАФП. Всички доставчиците не са били открити от ревизиращите органи в хода на ревизията, а доказателства са представяне само от двама от тях - "ВИП СТРОЙ" ЕООД и "УЕБ ДИЗАЙН СОЛЮШЪНС" ООД. Неоснователно е твърдението на касатора, че единствено фактурата е необходима и достатъчна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Точно обратното е прието в т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД: "От една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки. "Следователно, доказването на осъществена облагаема доставка е основна предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 "Боник" /т. 32 и т. 33/, националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите доставки на стоки или услуги са реално осъществени и впоследствие тези стоки или услуги са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. В тази връзка т. 62, т. 63 и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което жалбоподателят се позовава, е прието, че данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции. Те следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи. За тази цел всяко данъчнозадължено лице е длъжно да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и неговия контрол от данъчните органи. Както беше посочено по-горе, доставчиците на жалбоподателя не са открити при извършените насрещни проверки. Поисканите им документи не са представени. При установяване допълнително на факти за неотразяване на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС и справките-декларации и приложени към тях фискални бонове, издадени от нерегистрирани на доставчиците фискални устройства, правилно е прието от ревизиращия екип, че реалността на доставките не е установена. Самите доставчици не са потвърдили извършването на доставките и не са представили доказателства във връзка с тях. Неоснователен е и доводът на касатора за това, че представените от двамата доставчици и от него самия доказателства не са обсъдени от съда. От страна на "ВИП СТРОЙ" ООД са представени самите фактури и приемо-предавателен протокол от 19.12.2008 г. за предаване и приемане на стоки между "СИТИ СМАЙЛ" ЕООД и "ВИП СТРОЙ" ООД - рекламни брошури, етикети, флагони, капачки, кашони и услуга издуване на бутилки. При извършената проверка в хода на ревизията органите по приходите са установили, че "СИТИ СМАЙЛ" ЕООД не е издавало фактури на "ВИП СТРОЙ" ООД. Според данните в оборотната ведомост на "ВИП СТРОЙ" ООД към 01.01.09 г. салдото по сметки 303 и 304 е нулево, т. е. дори по счетоводни данни няма налични стоки и материали, които да могат да бъдат доставени на жалбоподателя. Във връзка с услугите от "УЕБ ДИЗАЙН СОЛЮШЪНС" ООД от представения рамков договор се установява, че те включват проектиране и изработване на рекламни софтуерни продукти по предварително изготвени задания от възложителя, подписани и от двете страни. Приемането на извършеното следва да се извърши чрез отчет и презентация на адреса на възложителя. Задания, проекти, отчети и др. не са представени от нито една от страните по договора. Посочените в констативните протоколи CD/DVD - също. Във фактурите е посочено, че се касае за изготвяне на проект и отпечатване на етикети и рекламни брошури. Тези проекти би следвало да са одобрени от възложителя, а доставчикът следва да разполага с необходимата техника за тяхното отпечатване. Рекламните брошури следва да са свързани с производствената дейност на ревизираното дружество, но доказателства и в тази връзка не са представени. От страна на "УЕБ ДИЗАЙН СОЛЮШЪНС" ООД са представени издадени от това дружество пътни листи, в които маршрутът е София - София. По никакъв начин същите не могат да установят доставяне на рекламни и други материали до базите във Вършец и Берковица, където жалбоподателят осъществява производствената си дейност. Посоченото във връзка с петните листи се отнася и до тези, представени от жалбоподателя като издадени от него. Що се отнася до констатациите на вещото лице в изготвената от него ССЕ, на които касаторът акцентира, а именно, че според представените по делото документи /без проверка в счетоводствата на доставчиците/ се установява, че за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. "УЕБ ДИЗАЙН СОЛЮШЪНС" ООД има отчетени приходи от продажби на стоки и услуги, както и "ВИП СТРОЙ" ООД през 2009 г., правилно е прието от първоинстанционния съд, че посоченото обстоятелство не е достатъчно, за да установи релевантния по делото факт, а именно наличие на стоките при доставчика и предаването им на получателя, както и извършването на услуги от доставчика и приемането им от получателя, а в случая не е установено не само извършването на услугите, но и връзката им с производствената дейност на жалбоподателя /например, налице са фактури с вписан предмет рекламни материали за кафе/. Поради липсата на доказателства за получени стоки и услуги по процесните фактури законосъобразно с РА не са признати отчетените във връзка с тях разходи. По отношение на част от фактурите правилно е прието и че липсва и валиден фискален бон, установяващ плащане, поради което е налице и основанието по чл. 10, ал. 4 ЗКПО. С оглед на изложеното, решението на АСВТ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не следва да се присъжда, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт. В изпълнение изискването на чл. 161, ал. 1 ДОПК такова е присъдено от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение