Решение № 854 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2009 г.

Решение № 854 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на Весела Иванова Караманова и Тодор Михайлов Стоянов, и двамата от гр. Ямбол, против Решение № 59/16.01.2009 г., постановено по а. д. № 555/2008 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АССЗ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССЗ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Караманова и Стоянов против Решение по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) № 1-1/08.05.2007 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Стара Загора (РИОСВ), с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на "Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук и собствена пречиствателна станция в УПИ I-7058, кв. 159 - Промишлена зона на гр. Ямбол" с възложител "Е. Миролио" АД, гр. Сливен. Недоволни от решението, Караманова и Стоянов го обжалват. Считат същото за неправилно и необосновано поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В жалбата си излагат доводи за нарушаване на материалния закон от страна на административния орган. Твърденията за допуснати от АССЗ съществени нарушения на съдопроизводствените правила не конкретизират. От изложеното в жалбата може да се направи извод, че касаторите твърдят, че съставът на АССЗ не е разгледал и обсъдил направените от тях доводи за незаконосъобразност пред първата съдебна инстанция. Ответната страна - директорът на РИОСВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованата страна - "Е. Миролио" АД, чрез процесуалните си представители, също счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССЗ. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбата им са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, настоящият състав на ВАС преценява жалбата като неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във вида, в който се излага от касаторите и схваща от ВАС се явява частично основателен. АССЗ е разгледал направените от Караманова и Стоянов доводи против обжалвания административен акт, с изключение на довода за въздействието на инвестиционното предложение върху водите в областта. По отношение на останалите, АССЗ подробно е обосновал изводите си и тези му съждения се възприемат изцяло от настоящия състав, който не счита за необходимо да ги повтаря. По отношение доводът за въздействието върху подпочвените води, както и нарушаването на водния баланс, АССЗ е направил изводи, които се преценяват от ВАС като непълни. Видно от нетехническото резюме на доклада по ОВОС, използвано от АССЗ за формиране на фактическите и правни изводи, инвестиционното предложение ще ползва около 1/15 от динамичните запаси на подпочвени води в района. Жалбоподателите са твърдяло постоянно, че цехът ще ползва около 1/3 от тези запаси. Разликата между двете цифри е очевидна и значителна. АССЗ не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, да укаже на жалбоподателите, че по това твърдяно от тях обстоятелство те не сочат доказателства, което само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон се развиват от касаторите в насока, че съдебното решение възпроизвежда нарушенията на административния акт, въпреки изложените доводи на АССЗ от тях. По тази причина касаторите повтарят част от направените от тях, пред първата инстанция, доводи, че: в обжалваното решение на директорът на РИОСВ не са обсъдени алтернативи на технологията на инвеститора, обезпечаващи нисък риск за здравето на хората. В тази връзка инвеститорът не е изпълнил задължението си по чл. 95, ал. 3, т. 6 от ЗООС, тъй като не е провел съответните консултации за алтернативите за инвестиционното му предложение; РИОСВ от своя страна е нарушила чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗООС, тъй като не е изискала и обсъдила алтернативни технологии с цел опазване на природната среда, вкл. и "Нулевата алтернатива" на предложението; при издаването на акта не е съобразен и приложен приетият от ЕС принцип на "Предохранителните мерки"; не е направено необходимото за ограничаване или премахване използването на изключително големи количества природен ресурс - вода. Така изложените доводи са неоснователни. По въпроса за "Необсъдените" алтернативни технологии, водещи до нисък риск за здравето на хората, вкл. и т. н. "Нулева алтернатива", ВАС преценява за основателно възражението на "Е. Миролио" АД. В случая се касае за инвестиционно предложение за разширение на съществуващ цех за багрене. Това е изрично отбелязано в "Характеристиката на инвестиционното предложение" - стр. 1 от Решение № 1-1/2007 г. Там е отразено, че изменението в съществуващия такъв цех е увеличаване на капацитета му до около 35 тона/ден. При разширение на производството с цел увеличаване на продукцията, направените анализи не могат да засегнат друга, освен използваната до този момент технология. От друга страна, очевидно е при тези данни, че в случая не може да се говори въобще за "Нулева алтернатива", тъй като това понятие противоречи по съдържанието си на установената необходимост за инвеститора да увеличи неколкократно продукцията на съществуващия цех за багрене. Според т. 26 на ДР на ЗООС, "нулева алтернатива" е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение. Тази възможност не може да доведе до поставената цел. Неоснователен е и доводът за неприлагането на "Принципа на ЕС за предохранителните мерки". Касаторите не сочат къде е формулиран твърдяния от тях принцип, какви са предписаните от законодателството на ЕС мерки, чрез които се постига той и какви са последиците от неспазването му, за да бъдат те проверени от съда и съответно оценени действията на РИОСВ и "Е. Миролио" АД през неговата призма. Освен това, въпросът за принцип на "Предохранителните мерки" се поставя за първи път пред настоящата инстанция. И сега, както и пред АССЗ се твърди, че във връзка с прилагането му са "Нарушени международни конвенции", но те не се конкретизират. Това лишава съда от възможността да анализира относимите текстове на тези конвенции и да установи дали те са нарушени или не. Основателен е обаче доводът, че при издаването на административния акт, органът не е направил необходимото за изследване и оценка на значимостта на въздействие на инвестиционното предложение върху водния баланс, вкл. ограничаване или премахване използването на необходимите големи количества природен ресурс - вода. Приемайки изцяло законосъобразност на акта, без да отчете това допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставът на АССЗ е допуснал нарушение на материалния закон. Както се каза по-горе, АССЗ е установил, позовавайки се на данните в нетехническото приложение към доклада по ОВОС, че за работата на разширения багрилен цех ще се използват около 1/15 от динамичните запаси на подпочвените води в района. В същото време касаторите твърдят по време на цялото съдебно производство, че така разширеният багрилен цех ще ползва около 1/3 от запасите на подпочвени води в района. Коя от двете цифри е по-вероятната, както и дали така определеното количество е "опасно много" (както твърдят касаторите, без да представят доказателства в тази насока), или е естествено и нормално (според обжалваното решение по ОВОС), както и какви рискове крие това количество, е трябвало да определят специалистите, изготвяли доклада по ОВОС. Нещо повече - видно от някои разпоредби на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), те са били длъжни да го направят. Така, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от НУРИОВОС, компетентният орган (в случая директорът на РИОСВ) оценява "значимостта на въздействията ... върху човека и околната среда от ... експлоатацията на инвестиционното предложение". Тази норма косвено вменява на лицата, изготвили доклада по ОВОС, да подготвят данните и съответните заключения по въпроса, които по отношение на ползваната вода, липсват. Видно от текста на Раздел IV, т. 1 от Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата, възложителят подготвя данни, които задължително залага в писменото си искане по чл. 6 от НУРИОВОС за "въздействието върху ... водите". Такива в доклада липсват, а тази липса не е констатирана от директора на РИОСВ и не са разпоредени действия по събирането и попълването им. Липсата на констатация в решението на АССЗ за съществуващи непълноти в доклада по ОВОС по въпроси, изрично посочени в цитираните нормативни текстове, от своя страна води до нарушаване на задълженията по чл. 168, ал. 1 от АПК от страна на съда. Неоснователни са останалите доводи за основателност на касационната жалба, развити от прокурора. Освен вече разгледаните въпроси за алтернативните технологии, "Нулевата алтернатива" и състоянието на динамичните запаси на подпочвени води в района, се излага довод за липса на анализ за въздействието на отпадните води след заустването им в р. Тунджа. Доводът е неоснователен. Ноторно е, че при наличие на отпадни продукти, непревишаващи съответните допустими норми на концентрация, такова вредно влияние няма да има или неговото въздействие ще е незначително. Обратното би обезсмислило съществуването въобще на "допустими норми". Резултатите от проведените изследвания за състоянието на отпадните води, видно от Протоколи за изпитване на отпадни води № 123/13.02.2007 г., № 328/15.05.2007 г. и № 595/16.08.2007 г. ( съответно л. 282, 218, 221 и сл. от а. д. № 188/2007 г. на АССЗ), сравнени с допустимите стойности и тези, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води и повърхностни водни обекти № 301626/24.10.2006 г. (л. 276 и сл. от с. д.) сочат, че количеството на изхвърляните отпадъци е значително по-малко от разрешеното. По въпроса за липсващите по делото разрешителни за водовземане, цитирани от АССЗ следва да се посочи, че същите са общоизвестни с оглед задължението по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗВ на Басейновите дирекции и са публикувани на интернет страницата на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение, а делото да се върне за ново произнасяне на административния орган. Последният следва да задължи възложителя да събере и обработи данните за значението за преценка на въпроса за въздействието на инвестиционното предложение и ползваното от него количество вода, върху динамичния резерв на подпочвени води в района, като направените изводи се включат в доклада по ОВОС. От своя страна, директорът на РИОСВ следва да ги разгледа, анализира и съответно оцени, като изложи изводите си за въздействието на инвестиционното предложение (от гледна точка на количеството ползвана вода) върху динамичния резерв на подземните води в района. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,