Решение № 7520 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 878/2019 г.

от 14.03.2018 г. на "Макс контрол груп" ЕООД. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено, като спорът бъде разгледан по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба Областния управител на Област С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

от 28.02.2018 г. на заместник кмета на Столична община, с което дружеството е уведомено, че не са спазени законовите изисквания за прилагане на чл. 25, ал. 3 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. В хода на производството съдът правилно е установил, че дружеството - жалбоподател се е вляло в "Макс контрол груп" ЕООД, което е правоприемник на "Ем Си Джи Рент" ЕООД, но е разгледал жалбата по същество без да направи преценка за нейната допустимост. Съдът е приел, че областния управител не е по-горестоящ административен орган на заместник кмета на СО, поради което не е бил длъжен да се произнесе по жалбата от 14.03.2018 г. и непроизнасянето не представлява мълчалив отказ, поради което е отхвърлил жалбата против мълчалив отказ на областния управител против писмото на заместник кмета на СО от 28.02.2018 г. В мотивите си съдът е приел, че са събрани доказателства за компетентност на заместник кмета да подписва изходящи писма, тъй като е приел, че оспореното писмо от 28.02.2018 г. има уведомителен характер. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда са основателни. По делото е представена заповед № СО15-РД-09-570/14.05.2015 г. на кмета на СО, с която по т. 2 заместник кметовете са овластени да подписват изходящата кореспонденция на общината. По делото не са събрани доказателства какви функции са възложени на заместник кмет Д. Барбалов от кмета на СО на основание чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА, поради което изводът за характера на писмото като уведомително е необоснован. Ако на заместник кмет Барбалов са възложени функции относно местни данъци и такси на общината писмото от 28.12.2018 г., в което има произнасяне по същество по законосъобразността на искането за издаване на заповед по чл. 25, ал. 3 от наредбата, би имало характер на писмен отказ, представляващ индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Също такъв характер би имало писмото, ако е подписано от заместник кмета в условия на заместване при отсъствие на кмета. В първата хипотеза по-горестоящ административен орган е кмета на СО, а във втората - на основание чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА писмото е могло да бъде обжалвано пред областния управител като акт на кмета на общината. Съдът не е обсъдил дали жалбата, с която е сезиран е подадена в срок, както и подадената на 14.03.2018 г. жалба до областния управител дали е подадена в срок, в който случай, ако писмото е подписано в условия на възложени функции на заместник кмета относно местни данъци и такси, жалбата до областния управител е следвало да бъде изпратена на кмета на СО за произнасяне на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, което съдът следва да извърши след като отмени мълчаливият отказ на областния управител. Ако се установи издаване на писмото от заместник кмета в условия на заместване областният управител е компетентен да разгледа жалбата, с която е сезиран. На основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК съдът следва да задължи жалбоподателя да уточни кой акт оспорва пред съда – първоначалният акт или мълчаливият отказ на областния управител да бъде отменен първоначалният административен акт от 28.02.2018 г.