Решение № 13066 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 214/2015 г.

ВАСV отделение03.12.2015 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 6838 от 13.11.2014 г. по административно дело № 10769/2013 г. НА Административен съд София-град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Кънчо Петков Бонев и Обединено гражданско сдружение Варна, представлявано от Кънчо Петков Бонев - заместник председател на Управителния съвет да заплатят солидарно на Прокуратурата на Република България деловодни разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13066 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 214/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 6838 от 13.11.2014 г. по административно дело № 10769/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 11754/3.10.2013 г., с което е предоставен достъп до обществена информация по заявление вх. № 11754/16.09.2013 г. по описа на ВКП, подадено от Кънчо Петков Бонев като физическо лице и като представляващ в качеството му на заместник председател на Управителния съвет на "Обединено гражданско сдружение - Варна" (ОГС - Варна). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба - Кънчо Петков Бонев в лично качество и като представител на ОГС - Варна в представен писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по заявление вх. № 11754/16.09.2013 г., подадено от Бонев в качеството му на физическо лице и като представител на ОГС Варна, с което поискал да му бъде предоставена следната информация: 1. по какъв начин и с какъв документ е определен наблюдаващия прокурор по тяхна жалба от 21.01.2013 г. срещу постановление по преписка № 11754/2009 г. и преписка № 8331/2013 г. на ВКП; 2. запознат ли е Главния прокурор информация с тяхна жалба с вх. № 11754/2009 от 21.01.2013 г. и кое лице е упълномощено за отговаря на заявленията за достъп до обществена информация във ВКП. Поискано е информацията да бъде предоставена лично на хартиен носител - копие от документи. С обжалваното пред първоинстанционният съд решение Заместник главния прокурор при ВКП, упълномощен със заповед № 473/12.02.2013 г. на Главния прокурор да се произнася по постъпилите във Прокуратурата на РБ искания за достъп до обществена информация, предоставя пълен достъп до поисканата от Бонев в качеството му на заместник председател на УС на ОГС - Варна информация. За да отмени административния акт първоинстанционния съд приема, че макар да е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган, доколкото е предоставена във вид на писмена справка, която форма на предоставяне не е посочена като предпочитана в заявлението и липсват мотиви за наличие на някоя от предпоставките по чл. 27, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) актът е постановен в нарушение на материалния закон. Решението е недопустимо. Независимо, че информацията не е предоставена в поисканата от заявителя, действащ и като физическо лице и като представляващ ОГС - Варна форма, с акта е предоставен пълен достъп до исканата информация във вид на писмена справка на Бонев, в качеството му на представител на ОГС - Варна. Доколкото същата е предоставена на Бонев, същият е имал възможност да се запознае с нея и в качеството си на физическо лице и в това на представител на ОГС - Варна. При това жалбоподателят и двете му качества не е била налице абсолютна положителна процесуална предпоставка от обжалване на акта, тъй същият е положителен и удовлетворява направеното със заявлението искане. С него е предоставен пълен достъп до исканата обществена информация, при което по отношение на жалбата са били налице предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК и същата е следвало да бъде оставена без разглеждане. Като е разгледал недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Действително, разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗДОИ задължава органа да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на информация, но доколкото в случая в жалбата не се твърди, че предоставената информация е непълна или неточна, а само, че не е предоставена в предпочитаната от заявителя форма. В ЗДОИ е предвидена като форма на предоставяне на информацията - устна справка, а в случая е предоставена под формата на писмена такава, което води до извод, че предоставянето й под формата писмена такава не нарушава съществено изискванията на закона и съответно не води до незаконосъобразност на акта. Освен това следва да бъде съобразен и факта, че в случая е поискана информация по конкретна преписка, заведена от заявителя, при което в случая е била налице и хипотезата на чл. 34 от АПК по който ред страните могат да се запознават с документите по преписките, по които страни и да правят бележки или извадки от същите, както и копия при техническа възможност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на делото искането за присъждане на разноски от касатора се явява основателно и ОГС - Варна, представлявано от Кънчо Петков Бонев и той самият като физическо лице, следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Прокуратурата на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

2