Решение № 113 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 52/2008 г.

Решение № 113 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 52/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). П. И. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, брачна колегия № 234 от 3.07.2007 г. по гр. д. № 218/2007 г. по допускане на развода само в частта, в която е постановено за вбъдеще да носи предбрачното си фамилно име - С. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответникът не оспорва жалбата, изразява становище, че са налице предпоставките бившата му съпруга да продължи да носи неговото фамилно име и дава съгласие за това. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение като провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и прецени доводите в касационната жалба намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, брачна колегия, 84 състав по гр. д. № 1113/2006 г. и е решил делото по същество като е прекратил брака между Д. Н. М. и П. И. М. поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Съдът не е уважил искането на жената да запази брачната си фамилия по съображение, че съпругът не е дал съгласие затова. Решението в тази част е незаконосъобразно. Последица от прекратяването на брака е изгубване на фамилното име на съпруга, когато той е приел или добавил фамилното име на другия съпруг. СК обаче предвижда две възможности тези последици да не настъпят. Първата хипотеза е уредена в чл. 103, ал. 1 СК и тя се свързва със съгласие на съпрузите да не се променя фамилното име. В ал. 2 на чл. 103 СК е предвидено изключение по обективен критерий - когато единият съпруг е станал известен с името на другия. Очевидно е, че в разглеждания случай е налице втората хипотеза. От факта, че бракът между страните е продължил 28 години е несъмнено, че на това име са издадени всичките й документи, съпругата е известна с фамилията М., тъй като едва ли мнозина знаят или могат да си спомнят предишната й фамилия. Налице е признание на този факт с представената по делото декларация на съпруга и изрично дадено от него съгласие, с оглед на което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 103 СК и обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се постанови друго, с което да се уважи искането на П. И. М. да продължи да носи брачната си фамилия. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение