Решение № 11815 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2018 г.

Решение № 11815 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. С. срещу решение № 3297 от 18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3426/2018 г. от Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 667от 02.03.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба и в съдебно заседание лично и чрез процесуален представител се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Чолаков в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на М. С. срещу решение № 667 от 02.03.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна и се страхувал за живота си, тъй като баща му бил убит. М. С. изложил, че е напуснал страната с виза за Сърбия. Понеже не бил готов договорът с мениджъра в Сърбия, останал в Тунис. На 14.02.2017 г. се върнал в Сърбия. В България преминал с фалшива френска карта под предлог да гледа мача България – Франция. През 2012 г. в Мали имало преврат, съпроводен с много убийства, в който баща му, бидейки военен, участвал. Бащата на жалбоподателя бил сред бунтовниците, но не е арестуван и неговите съмишленици го нарочили за пионка на правителството. Семейството било заплашено и напуснало военния лагер. През 2015 г. баща му починал. Официално се водел загинал във военни действия в Северно Мали, но майката на жалбоподателя считала, че е убит от съмишленици. Лично С. не е имал проблеми, но майка му много се страхувала за него. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. С цел да даде отговор относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и е съобразил решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Въз основа на това тълкуване е приел, че административният орган е извършил правилна преценка на фактите и обстоятелствата в държавата по произход чрез позоваване на справка от специализирана дирекция в ДАБ, според която в Мали била налице обща ситуация на несигурност, но това не давало основание да се приеме, че степента на безогледно насилие е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на база общата ситуация в страната. Не били налице и предпоставките по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган са изложени данни, основаващи се на неспокойната обстановка в Мали, както и на това, че баща му бил убит, а майка му се страхувала за него. Тук следва да се отбележи, че тези обстоятелства от бежанската история представляват по-скоро деяния с криминален характер, отколкото преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Правилен е изводът на административния съд, че не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Мали поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да отпътува от Мали поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В този смисъл, съдът е изследвал информацията относно обстановката в Мали, дадена с представената от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ справка МД-62 от 19.01.2018 г., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че не се установяват данни за заплаха от безогледно насилие в Мали. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалната справка и е заключил, че същата не дава основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Мали към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Правилен е изводът на съда, че в чл. 75, ал. 2 ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на Държавната агенция за бежанците се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. В оспореното решение е направена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализирана дирекция в Държавната агенция за бежанците. Данните в нея, а и приетите по делото по инициатива на жалбоподателя информационни източници сочат, че е налице обща ситуация на несигурност в Мали, но това не дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при експулсиране до територията й. Възможно е интензивността на насилието да достигне праг, над който връщането на всяко лице в тази държава задължително да нарушава чл. 3 ЕКПЧ, но това касае само най-екстремните случаи на общо насилие, при които има действителна опасност от малтретиране вследствие единствено излагането на индивида на това насилие при завръщането му. Актуалната обща ситуация на насилието в Мали не се характеризира с подобна изключителност; нивото му не е така сериозно, че да причини само по себе си нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при депортиране на жалбоподателя в страната. Същевременно няма причини, още по-малко сериозни, да се смята, че поради отличителни негови черти, жалбоподателят ще съставлява интерес за която и да е страните в конфликта, което елиминира възможността чрез кумулация на индивидуални и общи рискови фактори за него да се породи опасност от малтретиране на прага, на който чл. 3 ЕКПЧ да се задейства като забрана за връщане - елемент от международна закрила. Неоснователно е възражението за немотивираност на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка № МД-62 от 19.01.2018 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно общото положение в Мали. По изложените съображения решението на Административен съд – София град, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,