Решение № 13669 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Н. Григорова, подадена чрез адвокат М. Ел - Тал, против Решение 5828/09.10.2019 г., постановено по административно дело 12989/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена Заповед 18-8628/15.10.2018 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат М. Ел Тал, който моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответниците Началник на СГКК София, Г. Проданов и Г. Проданов, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Ответникът Н. Христов се представлява от адвокат Константинова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Претендира разноски, които за настоящото съдебно производство са в размер на 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 57 ЗКИР, с която поради констатирана непълнота в кадастъра е одобрено изменение, засягащо жилищна сграда с идентификатор 68134.1002.36.1, находяща се в поземлен имот 68134.1002.36, с адрес [населено място], [район], [улица]. Изменението се състои в нанасяне на схема на самостоятелен обект в жилищната сграда, представляващ приземен етаж с площ 95 кв.м., собственост на М. Христова. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че същата е издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство, като в случая това изискване не е била съобразено от административния орган. Посочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост на обособения самостоятелен обект в жилищната сграда между заявителя Н. Григорова и Н. Христов. В конкретния случай безспорно се установява наличие на такъв спор, заявен от Н. Христов още в хода на административното производство, който е възразил срещу нанасянето на самостоятелен обект в сградата, както и е оспорил правото на собственост на Н. Георгиева върху приземния етаж, заявявайки, че същият като принадлежност към недвижимия имот е придобит от него като единствен наследник на Т. Христов. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация Н. Христов сторените от него разноски в размер на 500 лева за платено адвокатско възнаграждение, възражението за прекомерност на което е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и предвид осъществената правна помощ от наетия адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,