Решение № 9116 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Л. А. М., действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетното й дете С. А. А., чрез упълномощения адвокат С. Янева, срещу решение 3929 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело 626/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за отмяна на оспорения акт. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание представя справка с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Л. А. М., гражданка на Сирия, действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетното й дете С. А. А., срещу решение 1945 от 25.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чуждата гражданска и детето й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол от проведено с лицата интервю и справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ относно Сирийска арабска република/, представените в съдебното производство два броя справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. и общодостъпната медийна информация, съдът е установил релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба с вх. 105450-6673/08.10.2024 г. по описа на СДВНЧ Любимец, с която Л. М. А., гражданка на Сирия, е поискала закрила в Република България за себе си и за детето си С. А. А., а с последваща молба с вх. 4300/15.10.2024 г., регистрирана в ДАБ с рег. УП-35198/15.10.2024 г., желанието за закрила е потвърдено. На основание чл.15, ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ Харманли е била уведомена и бил е определен социален работник, който да присъства при провеждане на интервюто със С. А. А.. На 31.01.2025 г. е било проведено интервю със сирийската гражданска, в присъствие на преводач и на определения социален работник, в хода на което е заявила, че е напуснала Сирия средата на юли 2024 г., когато заедно със съпруга и детето им нелегално преминали в Турция. По късно съпругът е бил върнат от Турция в страната по произход. В края на август 2024 г. майката и малолетното дете влезли нелегално в България, а след преминаване на българска територия се предали на полицията в гр. Харманли. Като основна причина за няколкократното напускане на Сирия молителката сочи, че не можела да има повече деца, иска да се подложи на инвитро процедури, каквито не могат да се направят в тази страна, а освен това иска по-добър живот за дъщеря си. При тези данни, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждата гражданка и малолетното й дете статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. При съобразяване на чл. 6а ЗУБ, подробно е обсъден най-добрият интерес на детето. В обжалваното решение административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т. ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия/ административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които, възприети от касационната инстанция, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, включително с оглед възможността, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденката и ситуацията в държавата й на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Неоснователно касационната жалбоподателка поддържа, че съдът не е взел в предвид обстоятелството, че ако се върне в Сирия ще бъде изложена на опасностите, предвидени в хипотези по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. На първо място, самата жалбоподателка не е заявила конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. Освен това, в конкретния случай не е налице обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката и нейното малолетно дете. За да бъдат налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следва да е изключително, каквото всъщност не е и това се потвърждава от представените актуални, към всеки от етапите както на съдебните производства, така и на административното такова, справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Основателно както административният орган, така и първостепенният съд са отбелязали, че в родния град на чуждата гражданка - гр. Камишли, живеел съпругът ѝ, за който тя съобщава, че работи. Това обстоятелство допълнително обосновава ниската вероятност семейството да бъде изложено на тежки посегателства. Не намират правна опора доводите на касатора, че висшият интерес на детето е разгледан формално и липсва конкретна индивидуална оценка за благоденствието му. Както в административното производство, така и в производството пред първата инстанция са били съобразени социалните доклади, изготвени от определения от ДСП Харманли социален работник. В тях не са описани установени незадоволени основни нужди на детето, вкл. не е посочено същото да не е адекватно обгрижвано. В представения за нуждите на съдебното производство Социален доклад ДП/Д-Х-Х/85-003/01.04.2025 г. от директора на ДСП Харманли ясно е посочено, че детето С. А. А. е обгрижвано от майка си, не са описани проблеми от здравословно, социално-битово или друго естество. Обосновано е преценено, че висшият интерес на детето кореспондира с принципа за запазване целостта на семейството и не се установява за малолетната С. А. А. да съществува риск за сигурността й, при нейното завръщане в Сирия, заедно със своята майка. Не могат да бъдат споделени и доводите на касационната жалбоподателка в насока, че при анализа на ситуацията в страната на произход първоинстанционният съд е подходил формалистично и постановил решението си единствено въз основа на справките издадени от самия ответник. Представените актуални справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто именно е настоящият случай. Независимо от това и за допълнителна обоснованост на изводите си относно актуалната ситуация в Сирия, съдът е обсъдил и други източници на информация /DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др./, въз основа на които е констатирал, че в началото на март 2025 г. е възникнала ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци в западните части на страната, но те представляват спорадичен проблем със сигурността, включително защото не са обхванати значителни територии. С решение от 30.01.2014 по дело С-285/12 г. на СЕС, на което жалбоподателката се позовава, не се изоставя постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007 г. и то е запазило своето значение. Изцяло в подкрепа на направения от административния орган, а впоследствие и от първостепенния съд анализ на сигурността в Сирия е и представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. на ДАБ, от която се установява, че към 3 септември 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 1 223 23 8 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 3 септември 2025 г. 1 763 513 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си, 880 058 от които след 8 декември 2024 г. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно- пропускателни пунктове Баб ал Хава, Ал Салама и Джусие. Само през посочения период 423 семейства /общо 1342 души/ се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1796 семейства /общо 6995 завърнали се лица/ в цяла Сирия. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, който е напуснал държавата си по произход по причини от личен и икономически характер желае да се подложи на инвитро процедури и да осигури подобри условия за живот на дъщеря си. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,