Решение № 5577 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2019 г.

Решение № 5577 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационна жалба на Областна Администрация на Област София, представлявана от областния управител на Област София Н. П., подадена чрез юрк. Стаменова срещу решение № 1022 от 19.02.2019 г. по адм. дело № 6093/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Областна Администрация на Област София, представлявана от областния управител чрез юрк. Стаменова, срещу ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01 -07-61 от 10.08.2015 г., издаден от Р. Б. - ръководител на ревизията и П. И. - приходен орган в Столична община, потвърден от кмета на Столична община с решение № СОА-16 РД-28-3 от 01.03.2016 г., досежно установените задължения за ДНИ и ТБО в размер на 3 970 046. 31 лв. за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. и Областна Администрация на Област София е осъдена да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 25 728 лв. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се от съда то да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени РА. Претендира разноски. Ответникът - Кметът на Столична Община в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Областна Администрация на Област София, представлявана от областния управител чрез юрк. Стаменова, срещу РА № МДТ – РД - 01- 07 - 61 от 10.08.2015 г., издаден от Р. Б.- ръководител на ревизията и П. И. - приходен орган в Столична община, потвърден от кмета на Столична община с решение № СОА-16 РД-28-3 от 01.03.2016 г, досежно установените задължения за ДНИ и ТБО в размер на 3 970 046. 31 лв. за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. и Областна Администрация на Област София е осъдена да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 25 728 лв. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд /в стр. 1-3 от същото/ е направил положителна преценка на процесуалната допустимост на жалбата и е счел, посочвайки съответните доказателства, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган. По - нататък /стр. 3 - 46 е възпроизведено съдържанието на заключенията по назначените съдебно – счетоводна и съдебно - техническа експертиза, като е отбелязано, че съдът кредитира същите като обективни и съответстващи на делото доказателства. Следващите страници /стр. 46 – 91 от мотивите на обжалвания съдебен акт представляват буквален препис на Решение № СОА16-РД28-3 от 01.03.2016 г. на Кмета на Столична Община, в които се пресъздава възприетото от органа по приходите, издал спорния РА, вкл. направената от по - горестоящия орган оценка на част от представените доказателства и обсъждане на възраженията. Собствени мотиви съдът е изложил само на стр. 92 – 94 от решението, като част от тях са цитираната в решението практика на ВАС, обективирана в решение № 8385/19.06.2014 г. по адм. дело № 2902/2014 г. на ВАС VІІ отд. и решение № 1568/03.12.2013 г. по адм. дело № 5176/2012 г. на ВАС VІІ отд. Посочено е също така, че внесената от страна на жалбоподателя сума от 1 325 350, 48 лв. е съобразена от органите по приходите в Столична община с оспорения РА. По отношение единия от имотите в район Средец/Триадица е прието, че не съществува възможност да се намали отчетната стойност на имота, съобразно заключението на вещото лице по СТЕ и по допълнителната ССЕ. Изложени са съображения, че намаляването на РЗП от сградата, поради предоставянето за ползване на определени площи на други държавни институции може да се извърши само чрез подаването на коригираща декларация в сроковете и по реда, установен в ЗМДТ. В заключение съдът е счел, че оспорения пред него РА е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна. По тези причини е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното съдебно решение по причина необсъждане на представените доказателства и направените в жалбата до първоинстанционния съд възражения. При извършения преглед на съдебното решение, предмет на контрол, се констатира, както е посочено подробно и по – горе, че съставът на АССГ не е обсъдил самостоятелно приетите по делото доказателства - приложени в преписката и обсъдени в РА, и не е формирал собствени фактически изводи въз основа на тях. Наред с това не е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя – настоящ касатор, които се съдържат в жалбата до първоинстанционния съд. Така, освен че не е посочил какво приема за установено от фактическа страна за всеки един имот, съдът не е дал собствен отговор на различните възражения по отношение всеки един имот на жалбоподателя. Такива конкретни възражения са направени както срещу основанията за облагане по ЗМДТ на жалбоподателя като данъчно задължено лице в противоречие с чл. 11, ал. 2 или ал. 3 от ЗМДТ - построени сгради върху имотите или предоставяне на имотите за ползване на други ведомства и др., така и за неправилно определена данъчна основа, несъобразени плащания, наличия на съсобственост и т. н. В тази връзка не са обсъдени и доказателствата в подкрепа на твърденията за предоставяне за ползване на част от процесните имоти на други ведомства и организации, за построени сгради върху имоти и други. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172 а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, доколкото в касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение (чл. 220 АПК). Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ. При новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически и правни изводи, като извърши анализ на всички относими обстоятелства и доказателства конкретно по имоти, и отговори на възраженията на ревизираното лице, изложени в първоинстанционната жалба. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни експертизи. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,