Решение № 4034 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7877/2017 г.

Решение № 4034 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7877/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 998 от 06.06.2017 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. дело № 2067 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 021201372 от 13.11.2012 г. на инспектор по приходите при ТД НАП-Б., частично потвърден с решение № 24 от 23.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ НАП, с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) - допълнителен ДДС за внасяне за данъчни периоди месец май 2006 г. в размер на 2 200.00 лева-главница и 1 735.94 лева - лихва и месец октомври 2006 г. в размер на 2 000 лева-главница и 1 468.88 лева- лихва, както и определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. за сумата над 6 957.50 лева и лихва за сумата над 4 715.25 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът - Г. Б. в качеството му на ЕТ "Сънсет - Г. Б.", представляван от Б. Б., оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 11335 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 8198/2015 г., състав на ВАС, първо отделение е отменил решение № 723 от 17.04.2015 г., постановено по адм. дело 633/2014 г., в частта, с която е отменен ревизионния акт, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за месец октомври 2006 г., ведно с дължимата лихва, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ"Сънсет - Г. Б.", в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за месец май 2006 г., ведно с дължимата лихва и в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., ведно с дължимата лихва, а също и в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания, които са задължителни съобразно чл. 224 АПК. При новото разглеждане на делото Административен съд - Б. е постановил решение, с което е отменил РА № 021201372 от 13.11.2012 г. на инспектор по приходите при ТД НАП-Б., частично потвърден с решение № 24 от 23.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ НАП, с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) - допълнителен ДДС за внасяне за данъчни периоди месец май 2006 г. в размер на 2 200.00 лева-главница и 1 735.94 лева - лихва и месец октомври 2006 г. в размер на 2 000 лева-главница и 1 468.88 лева- лихва, както и определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. за сумата над 6 957.50 лева и лихва за сумата над 4 715.25 лева. В останалата част на РА жалбата на лицето е отхвърлена като решението в тази си част не е обжалвано и като такова е влязло в сила. Първоинстанционният съд се е съобразил със указанията на ВАС. Н. е техническа експертиза, която е дала заключение какви СМР са изпълнени по договора и споразуменията с "Мена 2005" ООД и на каква стойност. На счетоводната експертиза е поставена допълнителна задача да даде заключение отразени ли са в счетоводството на "Мена 2005" ООД спорните данъчни кредитни известия, какви суми са изплатени на ревизираното лице в изпълнение на договора и споразуменията от 2006 г. по счетоводни данни на възложителя. По отношение на допълнително начислен ДДС за внасяне за данъчни периоди месец май и октомври 2006 г. - във връзка с издадени кредитни известия от жалбоподателя - първоинстанционният съд е приел, че изводите на органите на приходите за наличие на данъчни събития са неправилни и незаконосъобразни. Според първостепенния съд невключването на кредитното известие в дневника за покупки на дружеството "Мена 2005" ООД, не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя с негативни за него последици. По отношение на установените в РА задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. първостепенният съд е установил, че приходите в паричния поток за 2006 г. на Г. Б. са в размер на 68 986.61 лева, а разходите са в размер на 116 330.40 лева. Средствата с недоказан произход в годишен размер са 47 343.79 лева. Според първоинстанционния съд при съставяне на паричния поток в годишен план заемът, предоставен от Щ. Д. на Г. Б., в размер на 45 000.00 лева не оказва влияние върху недостига на парични средства, предвид данните за предоставяне и връщане на сумата в една и съща година. Съдът е установил, че при установяване на средствата с недоказан произход, органът по приходите не е съобразил наличните средства към 31.12.2005 г. в размер на 15 704.00 лева, които са посочени от приходния орган в същия ревизионен доклад като годишна данъчна основа за общия годишен доход към 31.12.2005 г. след приспадане на данъка за внасяне. Според съда тази сума е следвало да участва в паричния поток като начално салдо към 01.01.2006 г., при което недостигът при съобразяването й се получава в размер на 31 639.79 лева. Първоинстанционният съд е изчислил, че по този начин дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) върху тази сума е в размер на 6 957.50 лева и лихва в размер на 4 715.25 лева, като е приел, че издаденият над тази сума ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат на едноличния търговец със сумата от 63 405.95 лв.: 34 650.00 лева - сума преведена по личната сметка на Б. от "Мена 2005" ООД; 11 000.00 лева - данъчна основа по издадено, но непризнато кредитно известие № 318/30.05.2006 г. и 17 755.95 лева - преводи по личната сметка на Б. от "Р. Л. П." ООД. Първоинстанционният съд е приел, че преведените суми по личната сметка на Г. Б. не представляват плащания по извършените от ЕТ доставки на услуги. По отношение на сумата от 11 000.00 лева, представляваща данъчна основа по издадено, но непризнато кредитно известие № 318/30.05.2006 г., мотивите на съда за начисленото допълнително ДДС са приложими и по отношение констатираното по ЗОДФЛ (отм.). Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на допълнително начислен ДДС за внасяне за данъчни периоди месец май и октомври 2006 г. във връзка с издадени кредитни известия от жалбоподателя първоинстанционният съд правилно е приел, че изводите на органите на приходите за наличие на данъчни събития са незаконосъобразни. Относно кредитно известие № 318 от 30.05.2006 г. Видно от приложения констативен протокол от 01.05.2006 г. са изпълнени СМР със стойност 11 000 лв. по-малко. Данъчната основа е намалена по взаимно съгласие на страните и задължение на доставчика е да издаде данъчно кредитно известие поради неизпълнението на част от договорените СМР. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че макар и кредитното известие да не е издадено в законоустановения петдневен срок, този факт не се отразява на редовността на корекцията на начисления данък, тъй като издаването на фактурата и кредитното известие е станало в един и същ данъчен период - м. май 2006 г. Относно кредитно известие № 329/16.10.2006 г. От съдържанието на представеното по делото допълнително споразумение към договор за строителство от 01.07.2006 г. се установява, че възложителят и изпълнителят са договорили да не бъдат изпълнявани СМР по подпокривна плоча и покрив на обекта в размер на 38 800 лева и така окончателната стойност на строителните работи по договор е установена на 117 000 лева. Представен е Акт образец 7 от 30.10.2006 г. за приети СМР за покривна конструкция, но лисва изготвен приемо-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС при доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнението на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че в случая не е доказано настъпване на данъчно събитие относно изпълнение на подпокривна плоча, съответно кредитните известия са правилно издадени и не следва да бъде начислен допълнително ДДС. По отношение на установените в РА задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. Първостепенният съд правилно е установил, че приходите в паричния поток за 2006 г. на Г. Б. са в размер на 68 986.61 лева, а разходите са в размер на 116 330.40 лева, като по този начин средствата с недоказан произход в годишен размер са 47 343.79 лева. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че наличните средства към 31.12.2005 г. са в размер на 15 704 лв., които са посочени като такива и от органите по приходите в същия ревизионен доклад и съставляват годишна данъчна основа за общия годишен доход към 31.12.2005 г., след приспадане на данъка за внасяне. Същите е следвало да участват в паричния поток като начално салдо към 01.01.2006 г. като недостигът при съобразяването им е в размер на 31 639.79 лева. Решението в частта по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е влязло е сила като изводите на органите по приходите за налични средства в размер на 15 704 лв. следва да бъдат съобразени като начално салдо при изчисляването на паричния поток на Г. Б. за 2006 г. Дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) върху тази сума е правилно определен в размер на 6 957.50 лв. и лихва в размер на 4 715.25 лв. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат на едноличния търговец със сумата от 63 405.95 лв.: 34 650.00 лв. - сума преведена по личната сметка на Б. от "Мена 2005" ООД; 11 000.00 лв. - данъчна основа по издадено, но непризнато кредитно известие № 318/30.05.2006 г. и 17 755.95 лв. - преводи по личната сметка на Б. от "Р. Л. П." ООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че преведените суми по личната сметка на Г. Б. не представляват плащания по извършените от ЕТ доставки на услуги. Видно от уточнение от 30.12.2006 г., подписано от Б. Х. и Г. Б., преведените суми по личната сметка на Г. Б., не представляват плащания по доставените услуги. По делото също така са представени разписки от 16.11.2006 г. и от 20.12.2006 г., от които е видно, че сумите в общ размер на 17 755.95 лв., постъпили по личната сметка на Г. Б. са възстановени на инвеститора. По отношение на сумата от 11 000 лева, представляваща данъчна основа по издадено, но непризнато кредитно известие № 318/30.05.2006 г., мотивите на съда за начисленото допълнително ДДС са приложими и по отношение констатираното по ЗОДФЛ (отм.). С оглед на горното обжалваното решение на първоинстанционния съд е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт и като такъв следва да бъде оставен в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски. Но с оглед на това, че такива не са сторени при настоящото производство, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,